По празниците най-силно е осезаема Самотата – онази, следваща те

По празниците най-силно е осезаема Самотата – онази, последваща те като сянка нужда – да докоснеш, да бъдеш мощно прегърнат, нежно смълчан, непроменяемо обичан, да споделиш безмълвие, глътка, спомен, смях, взор, прозрение…Но и Близостта – чувството за съгласуваност с целия Вселенски безспир, със земята на предците ти, с безбрежността на моретата, с лекотата на бриза. Да се потопиш в поддръжката на роднините и рода – хора, които си познавал или си слушал, само че припознал, на приятелите, минали през сърцето за момент или безкрайност, които в този момент държат невидимо ръката ти, или са пребъднали оттатък. Празниците са гуляй за сетивата – сияйни цветове, сладостни ухания, хубав досег, закачливи мелодии, благи думи…И имам вяра, че не са форма на вежливост, заслужаваме си ги. ❤ Бил си светлина за някого, дал си кураж, проправил си път, подарил си разтуха, поканил си някого с теб, отделил си му време, дал си му съвет, усмихнал си се без причина, дарил си мигче наслада на непознат…Тези моменти от годината са съкровищница, в която откриваш безчет доста мотиви за признателност и благодарност – и към себе си, и към другите. Дни, в които осъзнаваш неизменимата поддръжка на Небесата и ласката на майката Земя, по която всеки ден стъпваш през цветя и плевели по пътя на съвършенството, щастието и благоденствието.

Земята, напоена с кръв и сълзи, само че и целителния дъжд на обновлението. Обещанието за Спасение, премията за Вярност. Скъпи мои близки и далечни, благодаря че и тази година съпреживяхме това, което ни е било обещано като Път. Все още имам своите мъгли и стихии, тягостни потъвания и задушливи пушилки в живота си, само че съм получавала помощ от най-неочаквани места и хора и съм надълбоко признателна за това.

Научих се да се обичам и това продължава да притегля чудеса в живота ми. Желая го от сърце и на всички други. Уютни и плодородни празници и делници, чудни и шеметни, съществени и занимателни другари и познати…Бъдете наслада и празник! Имайте цялото обилие, обич, хубост и светлина в живота си. И знайте, че това не е неочакван припадък на трогване, такава съм си, колкото и да ме упрекват от време на време в самовлюбеност, експанзия и надменност…Чупя парче от погачата и за вас…

Милена Белчева