Защо правим снежни човеци?
С настъпването на зимата на местата, които имат шанс да видят сняг, има една предстояща панорама – снежни индивиди. Където има сняг, там ще има и снежни индивиди – от децки с носове от моркови и шапки от тенджери, до великански статуи на обичани герои. Има даже надпревари, които се основава на построяването на най-впечатляващите ледени статуи.
Но за какво строим точно снежни индивиди? Какво ни кара да оформяме снега по собствен облик и сходство? Отговорът е по-разнообразен и исторически, в сравнение с си мислите.
„ Човекът постоянно е имал този примитивен инстинкт да си прави селфита. Ние обичаме себе си! “, споделя пред Би Би Си Боб Екщайн, публицист и карикатурист, който прекарва 7 години в търсене на най-ранното изображение на снежен човек. В книгата си „ Историята на снежния човек “ той споделя детайлности за схема, открита в полетата на християнски молитвеник от 1380 година и изрича теорията, че аргументите за основаването на такива индивиди може да са нарцистични по природа: „ Преди епохи правенето на снежен човек е било опция за хората да изразят себе си, като пред прага им от небето са падали безвъзмездни арт материали… Това може би е единственият късмет за някого да направи скулптура на себе си в натурален размер “, споделя той.
Тъй като става въпрос за драскулка в някаква книга, а не за скица в текст, отдаден на снежните индивиди, това навежда на мисълта, че те може да са били създавани даже по-рано от 1380 година, защото наподобява са били задоволително известни, с цел да може някой да ги нарисува.
Историите за снежни индивиди, употребявани като принадлежности в спорове, обаче са по- добре документирани. „ Чудото от 1511 година “ е протестна акция, извършена от брюкселските селяни против ръководещия дом на Хабсбургите. Социалните безредици, разликите в благосъстоянието и „ зимата на гибелта “, в която температурите остават под нулата в продължение на 6 следващи седмици, подхранват основаването на към 110 неприлични и сатирични снежни индивиди из града. Те служат както за проявление на същинските усеща на хората, по този начин и за искрица наслада в другояче мрачното и бурно време.
С течение на времето снежните индивиди получават доста по-приказен темперамент и стават част от доста зимни обичаи. В Цюрих да вземем за пример всяка година се организира пролетен фестивал, наименуван Sechseläuten („ Биенето на камбаните в 6:00 часа “), който датира от XVI в., който приключва с изгарянето на плашило на снежен човек, известно като Böögg. (Смята се, че терминът има своите корени в британската дума boogeyman.) Когато гори, главата му най-после експлодира и се счита, че колкото по-бързо се случи това, толкоз по-добро ще бъде лятото. Ако отнеме повече от 15 минути, се счита за неприятен шанс.
Снежните индивиди постоянно са били синоним на хората; те са работили като отражение на нас – нашата политика, нашите борби, нашето семейство и нашите празници – откогато вали сняг и евентуално ще продължат да го вършат и през идващите години.
