"Реформата" с вестниците ще струва милиони на данъкоплатците
Тотална неизясненост царува какъв брой ще коства на данъкоплатците решението на кабинета страната да поеме превоза и дистрибуцията на вестници и списания след изтеглянето от този бизнес на две компании, свързани с депутата-издател Делян Пеевски, и заместването им от държавното дружество „ Български пощи “. Това стана ясно след изказвания на транспортния министър Росен Желязков по Българска национална телевизия.
Въпреки че бе запитан три пъти какви дотации ще дава бюджетът на държавната компания за новите й задания, министърът не отговори. Но пък призна, че до момента е имало частен монопол в разпространяването на печатните медии. " Считано от 1 март, " Български пощи " се оказаха единственият народен дистрибутор и превозвач на периодика ", уточни Желязков. Държавното сдружение се оказа в тази роля, откакто компанията " Национална дистрибуция " реши да приключи активност. Положението в допълнение се усложни, защото и веригата " Лафка " затвори своите обекти, в които вестниците се продаваха наред с лотарийни билети, цигари, алкохол, чипс и семки. На процедура министърът просто потвърди публично известната " загадка ", че битието на печатните медии в последните години е било напълно зависимо от частния монополист " Национална дистрибуция ".
Желязков направи чудноват коментар за сериозната обстановка: " Причините са без значение, значим е фактът и резултатът от това ". Той изясни, че " Български пощи " се оправят добре, покривали страната и осигурявали националното разпространяване в партньорство с дребни районни дистрибутори, които по думите му били около 40.
" Прогнозите за разноските зависят доста от връзките с тези дистрибутори и от размера на отстъпката от издателите. Очаквам точният недостиг от тази активност да е явен до месец- два, откакто се видят потоците – доходи и разноски. Конкретната цифра ще бъде артикулирана доста правилно “, съобщи министърът. Той уточни, че държавата може да финансира с до 15 милиона евро разпространяването на печата, без да се постанова да желае единодушие за това от Европейска комисия. Надеждите му били нужната сума да е " доста по-малка ". Преди месеци държавното управление твърдеше, че са правени разбори и изчисления за тежестта, като обясняваше, че " Български пощи " просто ще станат още един основен разпределител на вестници. Сега излиза наяве, че държавното дружество поема губеща активност, от която частната " Национална дистрибуция " е решила да се откаже, и ще бъде единствен народен състезател.
Транспортният министър разгласи още, че превоза на вестници в цялата страна " Български пощи " ще търси подизпълнители. " В момента е подготвена една огромна социална поръчка. Подизпълнителите ще са главно за транспортната част “, разясни той.
Желязков разясни още, че с цел да запълни недостига от " сергии " след затварянето на „ Лафка “, „ Български пощи “ се готви да отваря обекти за продажба на печатни медии. „ До края на другата седмица ще бъдат 700 повече местата, които ще бъдат ситуирани в допълнение към над към 4000 хиляди точки за продажба на периодика, заяви той.
Сътресенията идват след като години наред държавата наблюдаваше " окрупняването " на бизнеса с дистрибуцията на вестниците, гибелта на десетки компании разпространители, изчезването на голям брой печатни издания и убиването на конкуренцията на вестникарския пазар. Сега, когато на частния монополист му стана неизгодно, дейността се стоварва на държавното пощенско дружество, което и без друго има тежки финансови проблеми.
Как се стигна дотук
На 23 октомври м.г. министър председателят Борисов изненадващо оповести, че от следващата година „ Български пощи “ стартира да продава вестници и списания. Решението бе огласено след следващото посещаване на „ Репортери без граници “ в България, след среща с президента Румен Радев и след констатацията от страна на задграничните наблюдаващи, че обстановката в българските медии е „ безусловно ужасяваща “. В отговор Борисов показа концепцията си като мярка за възстановяване на положението на медийната среда у нас и като борба за свободата на словото. „ Пощите са 100% държавни, имат достъп до всички публични места, тъй че подсигуряваме, че всяко издание ще иде там, където би трябвало “, сподели Борисов. Още тогава обаче се появиха подозрения, че с включването на страната в разпространяването се прави опит транспортните сдружения, следени от Пеевски, да бъдат облекчени от разноските по разнасяне на печата из страната. След закриването на частните лотарии обаче пристигна и затварянето на над 1100 обекта на „ Лафка “, което принуди страната да прави и нова мрежа от репове.
Широко затворени очи
Комисията за защита на конкуренцията има значим " принос " за настоящия процес. Тя три пъти проучва разпространяването на печата и нито веднъж не видя дефекти и неприятни трендове на този пазар. През 2013 година Комисия за защита на конкуренцията одобри, че появяването на „ Лафка “ и изкупуването на голям брой по-малки дистрибутори няма да попречва конкуренцията. В последния си разбор от 2017 година пък разгласи изрично, че " централните всекидневници се популяризират на територията на цялата страна и са налични за всички читатели ". И заключи, че " не са налице непреодолими бариери за нахлуване на нови участници и разгръщане на съществуващите ". Съвсем повърхностно бе подхвърлено признанието, че " за обсъждания интервал е присъща централизация на услугите в по-малко на брой компании ".
Въпреки че бе запитан три пъти какви дотации ще дава бюджетът на държавната компания за новите й задания, министърът не отговори. Но пък призна, че до момента е имало частен монопол в разпространяването на печатните медии. " Считано от 1 март, " Български пощи " се оказаха единственият народен дистрибутор и превозвач на периодика ", уточни Желязков. Държавното сдружение се оказа в тази роля, откакто компанията " Национална дистрибуция " реши да приключи активност. Положението в допълнение се усложни, защото и веригата " Лафка " затвори своите обекти, в които вестниците се продаваха наред с лотарийни билети, цигари, алкохол, чипс и семки. На процедура министърът просто потвърди публично известната " загадка ", че битието на печатните медии в последните години е било напълно зависимо от частния монополист " Национална дистрибуция ".
Желязков направи чудноват коментар за сериозната обстановка: " Причините са без значение, значим е фактът и резултатът от това ". Той изясни, че " Български пощи " се оправят добре, покривали страната и осигурявали националното разпространяване в партньорство с дребни районни дистрибутори, които по думите му били около 40.
" Прогнозите за разноските зависят доста от връзките с тези дистрибутори и от размера на отстъпката от издателите. Очаквам точният недостиг от тази активност да е явен до месец- два, откакто се видят потоците – доходи и разноски. Конкретната цифра ще бъде артикулирана доста правилно “, съобщи министърът. Той уточни, че държавата може да финансира с до 15 милиона евро разпространяването на печата, без да се постанова да желае единодушие за това от Европейска комисия. Надеждите му били нужната сума да е " доста по-малка ". Преди месеци държавното управление твърдеше, че са правени разбори и изчисления за тежестта, като обясняваше, че " Български пощи " просто ще станат още един основен разпределител на вестници. Сега излиза наяве, че държавното дружество поема губеща активност, от която частната " Национална дистрибуция " е решила да се откаже, и ще бъде единствен народен състезател.
Транспортният министър разгласи още, че превоза на вестници в цялата страна " Български пощи " ще търси подизпълнители. " В момента е подготвена една огромна социална поръчка. Подизпълнителите ще са главно за транспортната част “, разясни той.
Желязков разясни още, че с цел да запълни недостига от " сергии " след затварянето на „ Лафка “, „ Български пощи “ се готви да отваря обекти за продажба на печатни медии. „ До края на другата седмица ще бъдат 700 повече местата, които ще бъдат ситуирани в допълнение към над към 4000 хиляди точки за продажба на периодика, заяви той.
Сътресенията идват след като години наред държавата наблюдаваше " окрупняването " на бизнеса с дистрибуцията на вестниците, гибелта на десетки компании разпространители, изчезването на голям брой печатни издания и убиването на конкуренцията на вестникарския пазар. Сега, когато на частния монополист му стана неизгодно, дейността се стоварва на държавното пощенско дружество, което и без друго има тежки финансови проблеми.
Как се стигна дотук
На 23 октомври м.г. министър председателят Борисов изненадващо оповести, че от следващата година „ Български пощи “ стартира да продава вестници и списания. Решението бе огласено след следващото посещаване на „ Репортери без граници “ в България, след среща с президента Румен Радев и след констатацията от страна на задграничните наблюдаващи, че обстановката в българските медии е „ безусловно ужасяваща “. В отговор Борисов показа концепцията си като мярка за възстановяване на положението на медийната среда у нас и като борба за свободата на словото. „ Пощите са 100% държавни, имат достъп до всички публични места, тъй че подсигуряваме, че всяко издание ще иде там, където би трябвало “, сподели Борисов. Още тогава обаче се появиха подозрения, че с включването на страната в разпространяването се прави опит транспортните сдружения, следени от Пеевски, да бъдат облекчени от разноските по разнасяне на печата из страната. След закриването на частните лотарии обаче пристигна и затварянето на над 1100 обекта на „ Лафка “, което принуди страната да прави и нова мрежа от репове.
Широко затворени очи
Комисията за защита на конкуренцията има значим " принос " за настоящия процес. Тя три пъти проучва разпространяването на печата и нито веднъж не видя дефекти и неприятни трендове на този пазар. През 2013 година Комисия за защита на конкуренцията одобри, че появяването на „ Лафка “ и изкупуването на голям брой по-малки дистрибутори няма да попречва конкуренцията. В последния си разбор от 2017 година пък разгласи изрично, че " централните всекидневници се популяризират на територията на цялата страна и са налични за всички читатели ". И заключи, че " не са налице непреодолими бариери за нахлуване на нови участници и разгръщане на съществуващите ". Съвсем повърхностно бе подхвърлено признанието, че " за обсъждания интервал е присъща централизация на услугите в по-малко на брой компании ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ