Торино - култура, шоколад, гурме и още нещо
Торино е бил столица на Италия единствено три години (от 1861 до 1864 г.), само че оставя усещане, че още не се е отказал от тази роля. Обиден от предателството на краля, изменил му първо с Флоренция, а след това и с Рим, и потопен за няколко десетилетия в икономическа и интелектуална меланхолия, при започване на XX век градът се възражда и става основният промишлен и теоретичен център на Италия. Оттогава му се носи славата на италианска столица на гастрономията, на шоколада, на книгата, на дизайна и на още куп неща .
Италианският Париж
Широките улици, зелените булеварди, аркадите с галерии, балконите и мансардите отличават Торино от всички останали италиански градове. Тук съвсем няма средновековни улички лабиринти, нито пък някой простира долни дрехи над главите на минувачите. Малко са даже обичайните пицарии. Вместо това градът е пъстър с наподобяващите на музеи кафе-барове.
Този тип на Торино се дължи на херцозите на Савоя, които през XVI век се трансферират тук и вземат решение да го трансфорат в " италианския Париж ". Понеже желали да имат град - замък като Версай, те построили просторни площади, проспекти и ловни крепости. " Градът наподобява на кралска резиденция от XVIII век, където доминира усетът на аристокрацията ", възкликва Ницше, който съгласно легендата оставя тук освен сърцето, само че и мозъка си.
Торино от дълго време е привикнал да го назовават най-френският град на Италия. Тук има дори " Айфелова кула " - по този начин назовават основния небостъргач на града - Моле Антонелиана. Масивният купол е видим отвсякъде. Моле Антонелиана е умислен като синагога, само че еврейската общественост в града не могла да се помири с непрекъснато изменящия се усет на архитекта - проф. Алесандро Антонели, който променял проектите, до момента в който височината скочила от 47 до 113 метра и парите свършили. Амбициозният проектант се скарал с възложителите, убедил общината да откупи кулата и я досторил. С окончателната си височина от 167 метра това би могло да бъде най-високата синагога в света. Но даже и да се разминава с този връх, няма по какъв начин да я пропуснете. Тук се намира най-големият в Европа Музей на киното, а под самия връх, на височина 85 метра, се намира най-хубавата панорамна площадка, до която се стига със скоростен асансьор за 59 секунди.
Моле Антонелиана има странна, съвсем злокобна известност. С него непрекъснато нещо се случва. През 1904 година от покрива му рухва изуменият от гръмотевица тритонен " хвъркат талант ", а през 1953 година бурята откъсва 47-метровия връх на кулата. Говори се и че тъкмо тази постройка е взела мозъка на Ницше, смятащ я за най-гениалното здание, строено в миналото.
Торино не може да бъде прегледан небрежно. Градът сякаш особено е основан за мързеливи разходки - 18 км галерии, свързани с арки, могат да обезвреждат всевъзможни климатични изненади. Те, несъмнено, отново са издигнати от Савоите, които желали да се разхождат из града, без да си мокрят краката. Днес те избавят феновете на шопинга. От площад " Кастело " стартират четирите съществени търговски артерии на града: via Roma (централната улица с доста скъпи бутици и дизайнерски витрини), via Garibaldi (пешеходна улица с по-демократични магазини), via Pietro Micca и популярната via Po, по която се разхождал кралят.
Меката на гурманите
Торино, както и целият Пиемонт, е обичано място за гурманите и сомелиерите. Пиемонтската кухня се счита за неповторима и не наподобява на обичайна италианска кухня. Влиянието на френската кухня тук е доста огромно - сосовете са най-вече сметанови, месото надвива над рибата, а ризотото - над пастата. Именно тук преди 30 години се е зародило придвижването Slow food, чиято цел е запазване на гастрономическите обичаи в контраст на фаст фууд. В Торино годишно се организира кулинарен фестивал " Салон на усета ", а преди три години се откри и първият търговски комплекс за изискана гастрономия Eataly.
Торино е забележителен и със своите питейни заведения. Когато влезеш в Caffè SanCarlo, Baratti & Milano, Caffè Mulassano, Caffè Torino или Al Bicerin, първата ти мисъл е дали не си се объркал. Последното, което очакваш, е да пиеш еспресо в замък с мраморни подове, старинна мебел и картини в позлатени рамки. Но скоро разбираш, че тъкмо тази конюнктура подготвя към шоколадовия пудинг Bonet, дребните пирожки Pasticcini и фирмените торински бонбони Gianduiotti. Почти във всяко кафене приготвят и собствен шоколад по старинна рецепта. С ChocoPass можете три дни постепенно да обикаляте кафетата и да дегустирате шедьоврите на пиемонтското сладкарско изкуство.
Рай за мистиците
Градът има славата на най-мистичното място в Италия. Привържениците на окултизма настояват, че Торино е поделен сред силите на положителното и злото - той е по едно и също време връх на триъгълника на " бялата магия " (другите два са в Лион и Прага) и на " черната магия " (заедно с Лондон и Сан Франциско). " Бялото " сърце на Торино бие там, където се съхранява Плащеницата, на Пиаца Кастело, а " черното " - на площад " Статуто ", който в древноримските времена е бил некропол, а в по-късните - място за обществени изтезания. Някои суеверни торинци се стараят да заобикалят площада - твърди се, че Луцифер се крие в статуята на крилатия ангел, украсяваща фонтана на площада, а някъде наоколо, маскирана с елементарен похлупак на канализацията, се намира вратата към Ада.
Затова не е инцидентно, че във всички времена в Торино са се събирали алхимици, езотеристи, инквизитори, философи, масони и оракули. Тук са спирали Пилат Понтийски, Казанова, Калиостро и Парацелз. В началото на XII век в града се заселват монасите доминиканци, станали родоначалници на Светия съд на Инквизицията. През 1556 година тук се заселва Нострадамус, който оставя надпис върху камък: " Тук можеш да намериш и пъкъл, и парадайс, и чистилище ".
Даже най-отчаяните скептици и атеисти не могат да отрекат, че градът има неповторима сила, изключително когато мъглата се спуска от Алпите по улиците на Торино. Заради близостта с планината тук се стъмва рано и по улиците стартират да играят странни сенки. Почти всяка къща е охранявана от разнородни чудовища - каменни и бронзови кучета, лъвове, кози със змии за език, дракони... Градът е цялостен с тайнствени статуи, масонски знаци и окултни знаци. Но все пак изобщо не е злокобно - нито един различен италиански град не е осветлен с такова количество фенери, разноцветни гирлянди и ярки витрини. " Единство на усета, чак до колорита. Класическо място за краката и за очите ", написа Ницше. И никой още не го е опровергал.
Италианският Париж
Широките улици, зелените булеварди, аркадите с галерии, балконите и мансардите отличават Торино от всички останали италиански градове. Тук съвсем няма средновековни улички лабиринти, нито пък някой простира долни дрехи над главите на минувачите. Малко са даже обичайните пицарии. Вместо това градът е пъстър с наподобяващите на музеи кафе-барове.
Този тип на Торино се дължи на херцозите на Савоя, които през XVI век се трансферират тук и вземат решение да го трансфорат в " италианския Париж ". Понеже желали да имат град - замък като Версай, те построили просторни площади, проспекти и ловни крепости. " Градът наподобява на кралска резиденция от XVIII век, където доминира усетът на аристокрацията ", възкликва Ницше, който съгласно легендата оставя тук освен сърцето, само че и мозъка си.
Торино от дълго време е привикнал да го назовават най-френският град на Италия. Тук има дори " Айфелова кула " - по този начин назовават основния небостъргач на града - Моле Антонелиана. Масивният купол е видим отвсякъде. Моле Антонелиана е умислен като синагога, само че еврейската общественост в града не могла да се помири с непрекъснато изменящия се усет на архитекта - проф. Алесандро Антонели, който променял проектите, до момента в който височината скочила от 47 до 113 метра и парите свършили. Амбициозният проектант се скарал с възложителите, убедил общината да откупи кулата и я досторил. С окончателната си височина от 167 метра това би могло да бъде най-високата синагога в света. Но даже и да се разминава с този връх, няма по какъв начин да я пропуснете. Тук се намира най-големият в Европа Музей на киното, а под самия връх, на височина 85 метра, се намира най-хубавата панорамна площадка, до която се стига със скоростен асансьор за 59 секунди.
Моле Антонелиана има странна, съвсем злокобна известност. С него непрекъснато нещо се случва. През 1904 година от покрива му рухва изуменият от гръмотевица тритонен " хвъркат талант ", а през 1953 година бурята откъсва 47-метровия връх на кулата. Говори се и че тъкмо тази постройка е взела мозъка на Ницше, смятащ я за най-гениалното здание, строено в миналото.
Торино не може да бъде прегледан небрежно. Градът сякаш особено е основан за мързеливи разходки - 18 км галерии, свързани с арки, могат да обезвреждат всевъзможни климатични изненади. Те, несъмнено, отново са издигнати от Савоите, които желали да се разхождат из града, без да си мокрят краката. Днес те избавят феновете на шопинга. От площад " Кастело " стартират четирите съществени търговски артерии на града: via Roma (централната улица с доста скъпи бутици и дизайнерски витрини), via Garibaldi (пешеходна улица с по-демократични магазини), via Pietro Micca и популярната via Po, по която се разхождал кралят.
Меката на гурманите
Торино, както и целият Пиемонт, е обичано място за гурманите и сомелиерите. Пиемонтската кухня се счита за неповторима и не наподобява на обичайна италианска кухня. Влиянието на френската кухня тук е доста огромно - сосовете са най-вече сметанови, месото надвива над рибата, а ризотото - над пастата. Именно тук преди 30 години се е зародило придвижването Slow food, чиято цел е запазване на гастрономическите обичаи в контраст на фаст фууд. В Торино годишно се организира кулинарен фестивал " Салон на усета ", а преди три години се откри и първият търговски комплекс за изискана гастрономия Eataly.
Торино е забележителен и със своите питейни заведения. Когато влезеш в Caffè SanCarlo, Baratti & Milano, Caffè Mulassano, Caffè Torino или Al Bicerin, първата ти мисъл е дали не си се объркал. Последното, което очакваш, е да пиеш еспресо в замък с мраморни подове, старинна мебел и картини в позлатени рамки. Но скоро разбираш, че тъкмо тази конюнктура подготвя към шоколадовия пудинг Bonet, дребните пирожки Pasticcini и фирмените торински бонбони Gianduiotti. Почти във всяко кафене приготвят и собствен шоколад по старинна рецепта. С ChocoPass можете три дни постепенно да обикаляте кафетата и да дегустирате шедьоврите на пиемонтското сладкарско изкуство.
Рай за мистиците
Градът има славата на най-мистичното място в Италия. Привържениците на окултизма настояват, че Торино е поделен сред силите на положителното и злото - той е по едно и също време връх на триъгълника на " бялата магия " (другите два са в Лион и Прага) и на " черната магия " (заедно с Лондон и Сан Франциско). " Бялото " сърце на Торино бие там, където се съхранява Плащеницата, на Пиаца Кастело, а " черното " - на площад " Статуто ", който в древноримските времена е бил некропол, а в по-късните - място за обществени изтезания. Някои суеверни торинци се стараят да заобикалят площада - твърди се, че Луцифер се крие в статуята на крилатия ангел, украсяваща фонтана на площада, а някъде наоколо, маскирана с елементарен похлупак на канализацията, се намира вратата към Ада.
Затова не е инцидентно, че във всички времена в Торино са се събирали алхимици, езотеристи, инквизитори, философи, масони и оракули. Тук са спирали Пилат Понтийски, Казанова, Калиостро и Парацелз. В началото на XII век в града се заселват монасите доминиканци, станали родоначалници на Светия съд на Инквизицията. През 1556 година тук се заселва Нострадамус, който оставя надпис върху камък: " Тук можеш да намериш и пъкъл, и парадайс, и чистилище ".
Даже най-отчаяните скептици и атеисти не могат да отрекат, че градът има неповторима сила, изключително когато мъглата се спуска от Алпите по улиците на Торино. Заради близостта с планината тук се стъмва рано и по улиците стартират да играят странни сенки. Почти всяка къща е охранявана от разнородни чудовища - каменни и бронзови кучета, лъвове, кози със змии за език, дракони... Градът е цялостен с тайнствени статуи, масонски знаци и окултни знаци. Но все пак изобщо не е злокобно - нито един различен италиански град не е осветлен с такова количество фенери, разноцветни гирлянди и ярки витрини. " Единство на усета, чак до колорита. Класическо място за краката и за очите ", написа Ницше. И никой още не го е опровергал.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ