Топлите дни на лятото ни привличат с неудържима сила. Всеки

...
Топлите дни на лятото ни привличат с неудържима сила. Всеки
Коментари Харесай

Странджа е най-голямата защитена природна територия у нас

Топлите дни на лятото ни притеглят с неудържима мощ. Всеки брои дните, които му остават, с цел да се качи на колата и да полети към топлото море. Много от нас обичат да съчетаят почивката с забавни екскурзии по черноморския бряг, за които да си спомня в студените зимни дни. 

Извън огромните курорти ви чакат дребни приморски градчета и предпазени черноморски територии по цялото крайбрежие, като Природен парк " Странджа "  с вътрешните предпазени местности „ Устие на река Велека "  и Силистар в община Царево, резерватите " Ропотамо " и " Калиакра ", предпазените местности Иракли, Паша дере и други.

" Странджа “  е най-големият естествен парк в България. Създаден е през 1995 година.

Той е ситуиран върху повърхност от 1161 km² и обгръща Централна Странджа с изход към Черно море. Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещерата Еленина дупка край село Бяла вода, пещерата Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в местностите „ Мишкова равнища “ и „ Пропада “. В парка се срещат 54 типа бозайници и 261 типа птици.

Странджа е най-голямата предпазена естествена територия в България. Тя е основана, с цел да опазва неповторимите екосистеми и биоразнообразие, както и за запазване на самобитните странджански фолклор, просвета и историческо завещание. Нейната територия е над 1% от площта на страната. През 1933 година точно тук е разгласен първият резерват в България - " Силкосия. Той е основан на 23 юли 1931 с разпореждане на Министерския съвет с цел опазването на вечнозелените храстови обединения, обхващащи най-високите елементи на резервата. Тогава носи името „ Горна Еленица – Силкосия “. Обхваща територия от 389.6 хектара в планина Странджа.

Странджа е единствената българска територия, включена в петте предпочитани за запазване територии в Централна и Източна Европа. Над Странджа минава вторият по величина прелетен път на птиците в Европа - Виа Понтика. Общият брой на типовете хабитати е 121, като по този индикатор паркът е преди всичко измежду предпазените територии в Европа. Като всяко място на брега на Черно море, Странджа е застрашена от заличаване посредством нелегално строителство, а планинската му част и непокътнатите гори притеглят секачите бракониери.

Защитените територии със независим статут  в парк Странджа са 32 на брой. Най-известните от тях са " парория ", " Устие на река Велека ", " Докузак ", " Руденово ", " Силистар ", " Кривинизово ", " Моряне ", „ Камъка “ и други.

С Решение № 6794/29.06.2007 година Върховният административен съд анулира статута на Странджа като предпазена територия. След всеобщи митинги на природозащитници по този мотив Народното събрание гласоподава закон, съгласно който откритите от държавното управление предпазени територии не могат да бъдат оспорвани в съда. По този метод планината е избавена от застрояване.

В региона на Странджа са съхранени доста монументи на духовната и материална просвета от предходни столетия. Уникални също са и потъналите селища в българската акватория на Черно море. 

Не можем да пропуснем с. Бръшлян - архитектурен и исторически резерват. В това село са непокътнати странджански къщи от XVIII XIX век, оповестени за архитектурни монументи. Тук се намира старинната църква „ Св. Димитър “, издигната в края на XVII век с килийно учебно заведение - архитектурен монумент. Интерес съставлява и етнографската колекция, както и информационно-посетителският пункт на Дирекцията на парка.

Село Българи пък е единственото място, където е непокътнат в достоверен тип нестинарският обред, изпълняван всяка година на деня на Св. св. Константин и Елена (стар стил) – 3 юни.

 

Днес в рамките на парка са разказани над 450 паметника,

от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 независими надгробни могили, 2 неповторими куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 замъци, антични пътища, 83 параклиса, столнини и одърчета. И едно историческо място от национално значение – местността " Петрова равнища " – мемориал на починалите в Преображенското въстание през 1903 година, музейна колекция. Намира се на 14 km от село Звездец. Една забележителна част от тези монументи са свързани с развитото през античността до наши дни рударство, за което свидетелстват множеството рупи. На територията на парка има и 280 архитектурни и художествени монументи на културата, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и четири исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско-Преображенското въстание.

 
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР