Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград,

Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 24 март 1886) е съглашение сред Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския контракт (Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция и Италия), с което се урежда лична уния сред Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз.

Споразумението урежда ръководството на Източна Румелия според член 17 на Берлинския контракт, тъй че князът се назначава за шеф (генерал-губернатор) на региона за период от пет години от османския султан със единодушието на силите.

По гледище на Русия, която е настроена против Александър Батенберг, в тази уговорка не е упоменато името на княза. Също под съветски напън Топханенският акт ревизира българо-турската конвенция, подписана на 20 януари в Цариград, като отстранява клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Англия.

Вижте още в " Българска история " - Разединението след Съединението