Европа и войната или Русия като империя в експанзия
Тони Николов,
Зад всяко дрънчене на оръжие се крият най-различни претекстове, а опасността, извиването на ръце, постоянно се трансформира в средство, не по-малко значимо от самите бойни дейности. Така е било в историята, по този начин е и през днешния ден.
Затова дейностите на Владимир Путин против Украйна, а оттова против съдружниците от НАТО, би трябвало да се мислят в дълбочина – оттатък измеренията на „ класическата война “ с разгръщането на танкове и пехота, познато ни от последните международни войни. Съвременната експанзия е „ хибридна “, тя включва „ стандартната опасност “ с оръжия, само че и хакерски атаки против финансовата система, „ енергийна война “, всяване на суматоха, взаимоотношения с „ петата колона “, световна неустановеност. Всичко това, записано в доктрината „ Герасимов “ (по името на началник-щаба на съветските въоръжени сили), създадена през 2013 година в Москва, през днешния ден е пуснато в деяние в украинския спор.
„ Москва съществено замахва “ – заканва се досегашният кремълски идеолог Александър Дугин, самичък той уверен, че „ връщане обратно няма “. Както в гангстерските филми или при „ новите руснаци “ от 90-те, който вади револвер (нож, автомат), стреля, другояче губи всичко. Или „ те “, или „ ние “. Ядреният спор съгласно Дугин е съвсем „ изключен “, само че пък „ стандартно изместване “ на границите следва. Първо, с прибавянето на 20 млн. души от Източна Украйна, след това – на Западна Украйна, след това – на „ руското пространство “ (със мощен намек към Източва Европа). Неслучайно цитираната от мен публикация на Дугин се препечатва и от многочислените кремълски „ сътрудници на въздействие “ в България – за сличаване на часовниците по „ московско време “.
Обърнете прочее внимание какво изиска Лавров на неотдавнашната си среща си с Блинкен от НАТО – „ връщане на времето “ за алианса (по-точно за Румъния и България) към 1997 година Мнозина изначало се изненадаха – за какво тъкмо през 1997 година? Защо не през 1993 година или примерно през 1989 година – или преди рухването на Берлинската стена?
Обяснението идва единствено, в случай че се сетите по какъв начин изглеждаше България при започване на 1997 година, да не приказваме за преди този момент. Пълна съсипия и необикновен разпад (преди да пристигна на власт държавното управление на Иван Костов и страната да получи своите атлантически и европейски ориентири). Споменът за „ Виденовата зима “ не е единствено политическа метафора. Това е стряскаща действителност, в която с изключение на хиперинфлацията и рухването на стопанската система (след нов опит за прикачване към постсъветското) имахме и големи проблеми с енергийните си доставки. Москва ни извиваше ръцете, както си искаше, до момента в който новото държавно управление не подписа нови контракти. Това беше и времето, когато изключително се дискутираше „ българският неутралитет “, пояснен от някои като „ нито Европа, нито Запад “. Твърдеше се, че сме особена „ евразийска външна страна “ и като такава светът щял да ни оцени и да се смае по какъв начин от епохи обитаваме това пространство… А в това време настъпи цялостна мафиотизация на България, разпадът на всички структури в страната бе повсеместен (по сходство на постсъветското пространство).
Би трябвало да помним тези неща и да не ги забравяме. Особено през днешния ден, когато още веднъж се озоваваме в зона, която е на ръба на войната.
ЕВРОПЕЙСКОТО БЕЗБУРНО ЩАСТИЕ
Присъединяването ни към Европейски Съюз бе голям исторически късмет и стана във време, когато всички в Обединена Европа бяха уверени, че към този момент живеем в един „ следвоенен свят “, в който войните се случват „ другаде “ и потенциалът на Европа е таман в това да умиротворява, демонстрирайки преимуществата на своя модел. А той изключваше изцяло „ европейска защита “. Политика на разговора и завършек на споровете.
Този елементарен пацифизъм е изцяло разбираем. Поколения наред не познават войни и спорове – осемдесет години в „ островчето на щастието “. Лукс, привилегия, будещи голяма злоба в други елементи на света. Спокоен живот, изключително в западната част на Европа, даже в интервала на „ Студената война”, когато останалата половин Европа бе пленница на Съветската империя. Но и последните страхове от война се стопиха след рухването на Берлинската стена и бързата интеграция на страните от някогашния източен блок. Единственият трус в този безбурен европейски пейзаж бе войната в някогашна Югославия и бомбардировките на Белград от ескадрилите на НАТО.
Ала не щеш ли в този момент всичко се връща в нулевата точка. Путинова Русия търси реванш за разпада на Съюз на съветските социалистически републики, стартира прекрояването на граници, които доскоро ни изглеждаха непоклатими.
На дневен ред е съхраняването на суверенитета на страните членки в Европейски Съюз. От една страна, на Полша и балтийските страни, от друга – на България и Румъния. И в случай че на някой още не му е станало ясно, има проблем, тъй като има агресор. Някой, който желае да прекроява картата на Европа. Ако Обединена Европа отстъпи, в случай че атлантическият алианс се пропука, влизаме в турбулентната зона на конфликт, връщащ ни много преди 1989 година, напряко към времето на Втората международна война.
И това е втората част от тактиката на Путин: задачата е освен Украйна, задачата е Европа, чието политическо единение постоянно е било нещо нежно и мъчно постижимо. В момента виждаме по какъв начин под опасността от война към този момент зейват разломи (между източната и западна част, сред Севера и Юга, пропуква се даже страна като Германия, чиято мощна стопанска система е мощно подвластна от съветските енергоресурси). В това отношение България също има своята „ слабост “ и елементарно може да стане „ болна точка “ в спора. Особено в случай че възприемем позицията на „ пасивния неутралитет “, без да подсигуряваме действително суверенитета си.
Не става дума за празни приказки. Ние сме част от натовския контракт за групова защита и би трябвало оптимално да се възползваме от неговите благоприятни условия. По сходство на ограниченията, които сега подхваща прилежаща Румъния. Явно е, че сами не можем да се оправим, разчитайки само на личните си въоръжени сили. Това, което можем да създадем, е да не изпадаме във вътрешна нервност, която би могла да предизвика ответната съветска хибридна експанзия.
Всичко това е въпрос освен на народен суверенитет, само че и на национално достолепие.
Иначе стрелките на „ часовника на историята “ могат елементарно да се превъртят преди 1997 година Или през 1939 година
„ ЧЕШКИЯТ СИНДРОМ “
Историкът Никита Петров, който е измежду създателите на към този момент заличената в Русия организация „ Мемориал “, предложи следния забавен опит: с цел да разберем спора на Русия с Украйна през 2022 година, дано премислим Мюнхенските договорености от 1938 година с днешна дата.
И тогава, както и в този момент, един политик (Хитлер) желае „ безусловни и писмени гаранции “ и „ незабавни отстъпки “. Иначе ще има война. И противоположното, Европа желае мир, парализирана от ужаса на миналата война, подготвена е на всевъзможни отстъпки. Ако приемем този „ исторически опит “, дано заместим „ Германия “ с „ Русия “, а „ Чехословакия “ с „ Украйна “ в заключителната тирада на фюрера на упоменатите „ мюнхенски споразумения “. И вижте какво се получава:
Преди всичко би трябвало да се даде малко ревю на „ чешкия въпрос “, подобен, какъвто е в сегашния миг. Съществуването на Чехословакия в настоящия си тип заплашва мира в Европа. Немското, словашкото и карпатско-руското малцинство, които срещу волята си са били вкарани в тази страна, се изричат срещу нейното битие. Ето за какво аз приказвам единствено от името на немското малцинство. В ползите на европейския мир е този проблем да бъде решен в най-кратък период от чешкото държавно управление и то да поеме обещания за предаване на територии на Германия. Германия не може повече да гледа нещастието и нищетата на судетските немци.
Ясно като бял ден, нали по този начин? Ала и продължението е добре известно.
Имаме огледално отражение от 1938 година на това, което Путин приказва през днешния ден за Украйна и за руснаците в Донбас. Вероятно това изяснява и големия интерес на милиони фенове, които гледат по „ Нетфликс “ кино лентата „ Мюнхен. На ръба на войната “.
И още една значима „ мюнхенска отпратка “. Именно в този град Владимир Путин през 2007 година произнесе фамозната си „ мюнхенска тирада “, с която стресна света, провъзгласявайки възраждането на Русия като империя в агресия.
Навремето Хитлер взима без пердах Рейнската област, Австрия, след това и цяла Чехословакия, тъй като вижда, че Европа желае непременно мир и че всички са подготвени на отстъпки. Сетне желае Полша и тогава стартира войната.
По същия метод Путин взе Чечения, Абхазия, след това и Крим. Сега желае Украйна. Какво следва нататък?
Зад всяко дрънчене на оръжие се крият най-различни претекстове, а опасността, извиването на ръце, постоянно се трансформира в средство, не по-малко значимо от самите бойни дейности. Така е било в историята, по този начин е и през днешния ден.
Затова дейностите на Владимир Путин против Украйна, а оттова против съдружниците от НАТО, би трябвало да се мислят в дълбочина – оттатък измеренията на „ класическата война “ с разгръщането на танкове и пехота, познато ни от последните международни войни. Съвременната експанзия е „ хибридна “, тя включва „ стандартната опасност “ с оръжия, само че и хакерски атаки против финансовата система, „ енергийна война “, всяване на суматоха, взаимоотношения с „ петата колона “, световна неустановеност. Всичко това, записано в доктрината „ Герасимов “ (по името на началник-щаба на съветските въоръжени сили), създадена през 2013 година в Москва, през днешния ден е пуснато в деяние в украинския спор.
„ Москва съществено замахва “ – заканва се досегашният кремълски идеолог Александър Дугин, самичък той уверен, че „ връщане обратно няма “. Както в гангстерските филми или при „ новите руснаци “ от 90-те, който вади револвер (нож, автомат), стреля, другояче губи всичко. Или „ те “, или „ ние “. Ядреният спор съгласно Дугин е съвсем „ изключен “, само че пък „ стандартно изместване “ на границите следва. Първо, с прибавянето на 20 млн. души от Източна Украйна, след това – на Западна Украйна, след това – на „ руското пространство “ (със мощен намек към Източва Европа). Неслучайно цитираната от мен публикация на Дугин се препечатва и от многочислените кремълски „ сътрудници на въздействие “ в България – за сличаване на часовниците по „ московско време “.
Обърнете прочее внимание какво изиска Лавров на неотдавнашната си среща си с Блинкен от НАТО – „ връщане на времето “ за алианса (по-точно за Румъния и България) към 1997 година Мнозина изначало се изненадаха – за какво тъкмо през 1997 година? Защо не през 1993 година или примерно през 1989 година – или преди рухването на Берлинската стена?
Обяснението идва единствено, в случай че се сетите по какъв начин изглеждаше България при започване на 1997 година, да не приказваме за преди този момент. Пълна съсипия и необикновен разпад (преди да пристигна на власт държавното управление на Иван Костов и страната да получи своите атлантически и европейски ориентири). Споменът за „ Виденовата зима “ не е единствено политическа метафора. Това е стряскаща действителност, в която с изключение на хиперинфлацията и рухването на стопанската система (след нов опит за прикачване към постсъветското) имахме и големи проблеми с енергийните си доставки. Москва ни извиваше ръцете, както си искаше, до момента в който новото държавно управление не подписа нови контракти. Това беше и времето, когато изключително се дискутираше „ българският неутралитет “, пояснен от някои като „ нито Европа, нито Запад “. Твърдеше се, че сме особена „ евразийска външна страна “ и като такава светът щял да ни оцени и да се смае по какъв начин от епохи обитаваме това пространство… А в това време настъпи цялостна мафиотизация на България, разпадът на всички структури в страната бе повсеместен (по сходство на постсъветското пространство).
Би трябвало да помним тези неща и да не ги забравяме. Особено през днешния ден, когато още веднъж се озоваваме в зона, която е на ръба на войната.
ЕВРОПЕЙСКОТО БЕЗБУРНО ЩАСТИЕ
Присъединяването ни към Европейски Съюз бе голям исторически късмет и стана във време, когато всички в Обединена Европа бяха уверени, че към този момент живеем в един „ следвоенен свят “, в който войните се случват „ другаде “ и потенциалът на Европа е таман в това да умиротворява, демонстрирайки преимуществата на своя модел. А той изключваше изцяло „ европейска защита “. Политика на разговора и завършек на споровете.
Този елементарен пацифизъм е изцяло разбираем. Поколения наред не познават войни и спорове – осемдесет години в „ островчето на щастието “. Лукс, привилегия, будещи голяма злоба в други елементи на света. Спокоен живот, изключително в западната част на Европа, даже в интервала на „ Студената война”, когато останалата половин Европа бе пленница на Съветската империя. Но и последните страхове от война се стопиха след рухването на Берлинската стена и бързата интеграция на страните от някогашния източен блок. Единственият трус в този безбурен европейски пейзаж бе войната в някогашна Югославия и бомбардировките на Белград от ескадрилите на НАТО.
Ала не щеш ли в този момент всичко се връща в нулевата точка. Путинова Русия търси реванш за разпада на Съюз на съветските социалистически републики, стартира прекрояването на граници, които доскоро ни изглеждаха непоклатими.
На дневен ред е съхраняването на суверенитета на страните членки в Европейски Съюз. От една страна, на Полша и балтийските страни, от друга – на България и Румъния. И в случай че на някой още не му е станало ясно, има проблем, тъй като има агресор. Някой, който желае да прекроява картата на Европа. Ако Обединена Европа отстъпи, в случай че атлантическият алианс се пропука, влизаме в турбулентната зона на конфликт, връщащ ни много преди 1989 година, напряко към времето на Втората международна война.
И това е втората част от тактиката на Путин: задачата е освен Украйна, задачата е Европа, чието политическо единение постоянно е било нещо нежно и мъчно постижимо. В момента виждаме по какъв начин под опасността от война към този момент зейват разломи (между източната и западна част, сред Севера и Юга, пропуква се даже страна като Германия, чиято мощна стопанска система е мощно подвластна от съветските енергоресурси). В това отношение България също има своята „ слабост “ и елементарно може да стане „ болна точка “ в спора. Особено в случай че възприемем позицията на „ пасивния неутралитет “, без да подсигуряваме действително суверенитета си.
Не става дума за празни приказки. Ние сме част от натовския контракт за групова защита и би трябвало оптимално да се възползваме от неговите благоприятни условия. По сходство на ограниченията, които сега подхваща прилежаща Румъния. Явно е, че сами не можем да се оправим, разчитайки само на личните си въоръжени сили. Това, което можем да създадем, е да не изпадаме във вътрешна нервност, която би могла да предизвика ответната съветска хибридна експанзия.
Всичко това е въпрос освен на народен суверенитет, само че и на национално достолепие.
Иначе стрелките на „ часовника на историята “ могат елементарно да се превъртят преди 1997 година Или през 1939 година
„ ЧЕШКИЯТ СИНДРОМ “
Историкът Никита Петров, който е измежду създателите на към този момент заличената в Русия организация „ Мемориал “, предложи следния забавен опит: с цел да разберем спора на Русия с Украйна през 2022 година, дано премислим Мюнхенските договорености от 1938 година с днешна дата.
И тогава, както и в този момент, един политик (Хитлер) желае „ безусловни и писмени гаранции “ и „ незабавни отстъпки “. Иначе ще има война. И противоположното, Европа желае мир, парализирана от ужаса на миналата война, подготвена е на всевъзможни отстъпки. Ако приемем този „ исторически опит “, дано заместим „ Германия “ с „ Русия “, а „ Чехословакия “ с „ Украйна “ в заключителната тирада на фюрера на упоменатите „ мюнхенски споразумения “. И вижте какво се получава:
Преди всичко би трябвало да се даде малко ревю на „ чешкия въпрос “, подобен, какъвто е в сегашния миг. Съществуването на Чехословакия в настоящия си тип заплашва мира в Европа. Немското, словашкото и карпатско-руското малцинство, които срещу волята си са били вкарани в тази страна, се изричат срещу нейното битие. Ето за какво аз приказвам единствено от името на немското малцинство. В ползите на европейския мир е този проблем да бъде решен в най-кратък период от чешкото държавно управление и то да поеме обещания за предаване на територии на Германия. Германия не може повече да гледа нещастието и нищетата на судетските немци.
Ясно като бял ден, нали по този начин? Ала и продължението е добре известно.
Имаме огледално отражение от 1938 година на това, което Путин приказва през днешния ден за Украйна и за руснаците в Донбас. Вероятно това изяснява и големия интерес на милиони фенове, които гледат по „ Нетфликс “ кино лентата „ Мюнхен. На ръба на войната “.
И още една значима „ мюнхенска отпратка “. Именно в този град Владимир Путин през 2007 година произнесе фамозната си „ мюнхенска тирада “, с която стресна света, провъзгласявайки възраждането на Русия като империя в агресия.
Навремето Хитлер взима без пердах Рейнската област, Австрия, след това и цяла Чехословакия, тъй като вижда, че Европа желае непременно мир и че всички са подготвени на отстъпки. Сетне желае Полша и тогава стартира войната.
По същия метод Путин взе Чечения, Абхазия, след това и Крим. Сега желае Украйна. Какво следва нататък?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ