Нещо не е наред в правораздаването*
Тончо Краевски
Българският углавен закон е доста стар що се отнася до закононарушенията срещу личността. Текстовете за тежката и междинната телесна щета (леката е дефинирана като всякаква, която не е тежка или средна) схващат човешкото тяло като машина и надлежно степенуват наказванията съгласно механичната малфункция, която е породена. (Самата дума " щета " е толкоз интуитивно неуместна, че пет години юридическо обучение са нужни, с цел да спрат да те побиват тръпки, когато я чуеш по отношение на човешкото тяло.)
Тежката телесна щета значи някой орган да спре да работи, междинната телесна щета значи работата му да бъде затруднена. И това не е единствено в " комунистическия " Наказателен кодекс от 1968 година, това е по този начин още от Наказателен кодекс от 1896 година В момента не мога да ревизира дали е било по този начин преди този момент в Османския углавен закон, само че той сякаш е бил преписан от френския Code penal, а там такова нещо няма.
Ако отгърнете актуалния френски кодекс, там няма нищо за телесни повреди. > Престъпленията против здравето > се разделят на " мъчение и безчовечен действия " (които се правят единствено при директен умисъл) и " насилствени действия " (които могат да са умишлени и неумишлени). За мъчение в българския закон не се приказва, с изключение на на две места. Едното е член 187 (в раздела за закононарушения срещу младежта!), където се приказва за мъчение на малолетно или малолетно лице, намиращо се под грижите на дееца, доколкото това не съставлява по-тежко закононарушение, и се санкционира със затвор до три години, т.е. под " мъчение " се има поради нещо не по-сериозно от лека телесна щета.
Другото инкриминиране на изтезанията е по отношение на военните закононарушения.
Във френския закон наказването за мъчение е 15 години, т.е. има се поради напълно друго по тип и тежест действие. Има и дипломиран (утежнен) състав, който важи при съвсем всички закононарушения против личността и споделя по този начин: " по отношение на лице, чиято особена накърнимост заради възраст, болест, физическо или психическо увреждане, или бременност, е явна или известна за дееца ". Тук не става дума за малолетен, за което има друга подготовка, а за всякаква възраст, била тя доста млада или доста остаряла, която прави жертвата изключително уязвима по отношение на мъчителя. Наказанието е 20 години. Не съм осведомен с френската процедура, не знам по какъв начин ползват този закон, само че като го чета ми се коства, че случилото се с момичето от Стара Загора щеше да се преследва като мъчение, а не като принудително действие, а също така нейната възраст, въпреки и пълнолетна, щеше да се вземе поради.
Според Никола Долапчиев българският углавен закон е бил повлиян от неокласическата школа в криминологията. Тази школа стъпва на философията на Джереми Бентам и Чезаре Бекария, едни от най-аутистичните просвещенски мислители. Според тях етически " положителното " е усъвършенстване на съотношението сред благополучие и злощастие в обществото, което значи: a) че те знаят какво е благополучие и нещастие;
б) че това са количествено измерими величини и
в) че щастието и нещастието са неща, които обществото може да изпитва, следователно
г) са социална, а не персонална полезност. > Резултатът от този метафизичен аутизъм > е цяла една тоталитарна нравственос, от там криминология и от там наказателно право. Механистичните разбирания на Бентам се проектират върху човешкото тяло, върху обществото и върху етиката. Престъплението против личността, макар че се споделя по този начин, в действителност е закононарушение срещу един нереален ценностен ред, открит от страната. Дързостта на нарушителя е срещу страната, не срещу достолепието на жертвата.
Ето по какъв начин наподобява схемата на мислене за обекта на закононарушението в нашето наказателно право, повеждам се по Александър Стойнов, в случай че някой може да ме поправи, дано...
Когато нарежеш едно момиче с макетен нож и й острижеш косата, мисловната скица на пеналиста се конструира по този начин. Най-напред е обиден общият обект на закононарушението: " цялата цялост от публични връзки. " Както виждаме обаче, съвкупността от публични връзки си върви, няма срив в обществото.
После е обиден родовият обект, тоест групата от публични връзки, която е обособена на някакъв симптом в съответната глава от Наказателния кодекс (престъпления против личността). После е обиден непосредственият обект, т.е. връзките свързани със здравето и живота на индивида, само че към момента като нереална полезност. И най-сетне се явява тялото на жертвата, като ПРЕДМЕТ на закононарушението, т.е. като веществен израз (!) на публичната полезност, която се пази.
Разбирате ли, > тялото на жертвата е просто предметът, > посредством унищожаването на който деецът в действителност желае да навреди на правния ред; само че тъй като последният е прекомерно нереален и ефимерен, с цел да го насилиш, ти го уязвяваш чрез предметите, които той цени. Да обезобразиш лицето на някого - лицето, което в Европа е вратата към личността и ние се борим да не се покрива с бурки - се счита за междинна щета, тъй като не е малфункция на орган. Да избиеш зъб, в случай че това не затруднява дъвченето и речта, минава за лека щета. Тялото е машинален предмет, който материализира правната полезност " човешко здраве ", само че не взима поради тялото като имащо нравствен интериор, като обществено тяло, като материален израз на достолепието на индивида.
Цялата тази ментална еквилибристика е толкоз стройна, толкоз съвършена като система, че в случай че един път проникне в главата на юриста, не може да бъде изкарана към този момент от там.
Най-лошото е, че е> допустимо да няма " корупция " > зад прикриванто на това закононарушение, а да става въпрос за една по-дълбока корупция на съзнанието, която води до безхаберие, както всяка тоталитарна идеология прави с акъла на хората. Ако си квалифициран години наред в университета, стажа, института по правораздаване, прокуратурата и съда, където държиш безчет изпити, най-после стопира да ти прави усещане, че нещо не е наред. Че даже най-глупавият примитив може да се досети по какъв начин да нанася кошмарни премеждия на друго човешко създание, само че без официално да извърши доста тежко закононарушение.
Тази механика и калкулация стават част от мисленето на магистратите, лекарите и причинителите на закононарушения. Заместват мисленето. И тъй като няма никаква връзка с действителността - колкото има и философията на Джереми Бентам - буди неразбиране, съмнение и яд в елементарните хора, които прочее имат доста по-правилни етични възгледи от Бентам, чиято мумия, по негово предпочитание, стои в този момент изложена на показ в University College в Лондон до ден сегашен. Английския Владимир Ленин.
Не, благодаря.>
Facebook
*Заглавието е на редакцията
Българският углавен закон е доста стар що се отнася до закононарушенията срещу личността. Текстовете за тежката и междинната телесна щета (леката е дефинирана като всякаква, която не е тежка или средна) схващат човешкото тяло като машина и надлежно степенуват наказванията съгласно механичната малфункция, която е породена. (Самата дума " щета " е толкоз интуитивно неуместна, че пет години юридическо обучение са нужни, с цел да спрат да те побиват тръпки, когато я чуеш по отношение на човешкото тяло.)
Тежката телесна щета значи някой орган да спре да работи, междинната телесна щета значи работата му да бъде затруднена. И това не е единствено в " комунистическия " Наказателен кодекс от 1968 година, това е по този начин още от Наказателен кодекс от 1896 година В момента не мога да ревизира дали е било по този начин преди този момент в Османския углавен закон, само че той сякаш е бил преписан от френския Code penal, а там такова нещо няма.
Ако отгърнете актуалния френски кодекс, там няма нищо за телесни повреди. > Престъпленията против здравето > се разделят на " мъчение и безчовечен действия " (които се правят единствено при директен умисъл) и " насилствени действия " (които могат да са умишлени и неумишлени). За мъчение в българския закон не се приказва, с изключение на на две места. Едното е член 187 (в раздела за закононарушения срещу младежта!), където се приказва за мъчение на малолетно или малолетно лице, намиращо се под грижите на дееца, доколкото това не съставлява по-тежко закононарушение, и се санкционира със затвор до три години, т.е. под " мъчение " се има поради нещо не по-сериозно от лека телесна щета.
Другото инкриминиране на изтезанията е по отношение на военните закононарушения.
Във френския закон наказването за мъчение е 15 години, т.е. има се поради напълно друго по тип и тежест действие. Има и дипломиран (утежнен) състав, който важи при съвсем всички закононарушения против личността и споделя по този начин: " по отношение на лице, чиято особена накърнимост заради възраст, болест, физическо или психическо увреждане, или бременност, е явна или известна за дееца ". Тук не става дума за малолетен, за което има друга подготовка, а за всякаква възраст, била тя доста млада или доста остаряла, която прави жертвата изключително уязвима по отношение на мъчителя. Наказанието е 20 години. Не съм осведомен с френската процедура, не знам по какъв начин ползват този закон, само че като го чета ми се коства, че случилото се с момичето от Стара Загора щеше да се преследва като мъчение, а не като принудително действие, а също така нейната възраст, въпреки и пълнолетна, щеше да се вземе поради.
Според Никола Долапчиев българският углавен закон е бил повлиян от неокласическата школа в криминологията. Тази школа стъпва на философията на Джереми Бентам и Чезаре Бекария, едни от най-аутистичните просвещенски мислители. Според тях етически " положителното " е усъвършенстване на съотношението сред благополучие и злощастие в обществото, което значи: a) че те знаят какво е благополучие и нещастие;
б) че това са количествено измерими величини и
в) че щастието и нещастието са неща, които обществото може да изпитва, следователно
г) са социална, а не персонална полезност. > Резултатът от този метафизичен аутизъм > е цяла една тоталитарна нравственос, от там криминология и от там наказателно право. Механистичните разбирания на Бентам се проектират върху човешкото тяло, върху обществото и върху етиката. Престъплението против личността, макар че се споделя по този начин, в действителност е закононарушение срещу един нереален ценностен ред, открит от страната. Дързостта на нарушителя е срещу страната, не срещу достолепието на жертвата.
Ето по какъв начин наподобява схемата на мислене за обекта на закононарушението в нашето наказателно право, повеждам се по Александър Стойнов, в случай че някой може да ме поправи, дано...
Когато нарежеш едно момиче с макетен нож и й острижеш косата, мисловната скица на пеналиста се конструира по този начин. Най-напред е обиден общият обект на закононарушението: " цялата цялост от публични връзки. " Както виждаме обаче, съвкупността от публични връзки си върви, няма срив в обществото.
После е обиден родовият обект, тоест групата от публични връзки, която е обособена на някакъв симптом в съответната глава от Наказателния кодекс (престъпления против личността). После е обиден непосредственият обект, т.е. връзките свързани със здравето и живота на индивида, само че към момента като нереална полезност. И най-сетне се явява тялото на жертвата, като ПРЕДМЕТ на закононарушението, т.е. като веществен израз (!) на публичната полезност, която се пази.
Разбирате ли, > тялото на жертвата е просто предметът, > посредством унищожаването на който деецът в действителност желае да навреди на правния ред; само че тъй като последният е прекомерно нереален и ефимерен, с цел да го насилиш, ти го уязвяваш чрез предметите, които той цени. Да обезобразиш лицето на някого - лицето, което в Европа е вратата към личността и ние се борим да не се покрива с бурки - се счита за междинна щета, тъй като не е малфункция на орган. Да избиеш зъб, в случай че това не затруднява дъвченето и речта, минава за лека щета. Тялото е машинален предмет, който материализира правната полезност " човешко здраве ", само че не взима поради тялото като имащо нравствен интериор, като обществено тяло, като материален израз на достолепието на индивида.
Цялата тази ментална еквилибристика е толкоз стройна, толкоз съвършена като система, че в случай че един път проникне в главата на юриста, не може да бъде изкарана към този момент от там.
Най-лошото е, че е> допустимо да няма " корупция " > зад прикриванто на това закононарушение, а да става въпрос за една по-дълбока корупция на съзнанието, която води до безхаберие, както всяка тоталитарна идеология прави с акъла на хората. Ако си квалифициран години наред в университета, стажа, института по правораздаване, прокуратурата и съда, където държиш безчет изпити, най-после стопира да ти прави усещане, че нещо не е наред. Че даже най-глупавият примитив може да се досети по какъв начин да нанася кошмарни премеждия на друго човешко създание, само че без официално да извърши доста тежко закононарушение.
Тази механика и калкулация стават част от мисленето на магистратите, лекарите и причинителите на закононарушения. Заместват мисленето. И тъй като няма никаква връзка с действителността - колкото има и философията на Джереми Бентам - буди неразбиране, съмнение и яд в елементарните хора, които прочее имат доста по-правилни етични възгледи от Бентам, чиято мумия, по негово предпочитание, стои в този момент изложена на показ в University College в Лондон до ден сегашен. Английския Владимир Ленин.
Не, благодаря.>
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ