Тоневи – едно обикновено семейство с пушки на рамо
Тончо и Роза се срещнали на една национална младежка бригада. Срещнали се, харесали се, взели се. „ И към този момент 41 години не сме се разделяли! ”, отбелязва Тончо. Малко ли, доста ли е това време, може да се пресметна по възрастта на единствената им щерка Стефка, която е на 40 години. А внучката им Калина е на 10.
Стефка, Калина и зетят Пламен живеят в Хамбург. Едва ли в миналото ще се върнат назад в България. Точно и Роза Тоневи са в Сливен. Децата им в чужбина са уважавани в специалностите си, радват се на спретнат и комфортен живот. Родителите им у нас също вървят на работа. Роза попълня формуляри за издаване на персонални документи, Точно е защита в Национален осигурителен институт. А в свободното си време сливенското семейство облича четническите униформи, нарамват пушките, обикалят страната, подвигат „ въстания ” и водят „ боеве ”. Накратко – Тончо и Роза пазят традициите в Клуб „ Традиция ”.
„ Ние постоянно сме обичали да пътуваме из страната. От 100-те национални туристически обекти, несъмнено сме обиколили 90 ”, споделя Тончо. С клуб „ Традиция ” се свързали около един огромен концерт в София, където се срещнали и сприятелили с неколцина новозагорци от клуба. Подали заявки за банкет, а откакто към този момент почнали да вземат участие във възстановки, получили и членски карти. Роза е с номер 1050, а Тончо – с 1051. Последните две числа съответстват с годините им на раждане.
Част от костюмите имали и от по-рано. Роза пазела в дрешника си 7-8 национални носии. Тончо към този момент си е набавил 5-6 костюма: лятна и зимна опълченска униформи, четническа и родопска национална носия от Смолянско, униформа на турска постоянен войник от 19 век, а също и облекла на башибозук. „ За да стане възстановката на борбата, нали би трябвало да има и от едната, и от другата страна ”, усмихва се той. И прибавя, че от време на време по-емоционалните фенове се намесват в багра с крясъци: “Ей, какво се церемоните с врага, ами не ги запукате с камъни?!”.
„ При нас членуват хора с най-различни специалности. Войводата ни Иван Стоянов е дърводелец, доста рационален и кадърен човек. Имаме литератори, учителки, банкери. И свещеникът на Нова Загора е при нас! Униформите и оръжията сами си ги осигуряваме. Руската ми шапка поръчах да ми доставят от Киноцентъра. Пушката ми е „ крънка ” – оригинал, правил я е чешкият занаятчия Силвестър Крънка и може би в действителност е взела участие в действителна борба ”, споделя Точно с ентусиазъм.
„ На връх Шипка предходната година, когато бяха националните празнувания за 140-годишнината от епопеята, бяхме близо 200-250 участници от цялата страна. Накрая, когато завърши възстановката, хората желаеха да се допрян до нас, да ни пипнат ”, прибавя той.
През октомври м.г. ходили с Роза като туристи да видят Момчиловата цитадела. Там разбрали, че в Смолян празнуват 105-годишнината от борбата през Балканската война при връх Средногорец, когато шепа храбреци върнали Родопите назад в България. Двамата съпрузи от Сливен си носели костюмите и се включил към клуб „ Родопски хайдути ”. Роза застанала с униформа пред паметника. По-късно в локалните медии писали за нея: „ Българка, с пушка в ръка и стойка на гвардеец, не мръдна по време на цялата гала ”.
Тончо е харесал една мисъл и постоянно я цитира: „ Не се опасявай от лудите и щурите. Те правят подвизи. Страхувай се от безразличните, безличните ”. Той и Роза считат, че са от първия тип, каквито са и всички 48 души от клуб „ Традиция ” в Нова Загора. Националното сдружение има 36 организации, с 800 членове, а броят им с асоциираните членове стига над 2000.
Стефка, Калина и зетят Пламен живеят в Хамбург. Едва ли в миналото ще се върнат назад в България. Точно и Роза Тоневи са в Сливен. Децата им в чужбина са уважавани в специалностите си, радват се на спретнат и комфортен живот. Родителите им у нас също вървят на работа. Роза попълня формуляри за издаване на персонални документи, Точно е защита в Национален осигурителен институт. А в свободното си време сливенското семейство облича четническите униформи, нарамват пушките, обикалят страната, подвигат „ въстания ” и водят „ боеве ”. Накратко – Тончо и Роза пазят традициите в Клуб „ Традиция ”.
„ Ние постоянно сме обичали да пътуваме из страната. От 100-те национални туристически обекти, несъмнено сме обиколили 90 ”, споделя Тончо. С клуб „ Традиция ” се свързали около един огромен концерт в София, където се срещнали и сприятелили с неколцина новозагорци от клуба. Подали заявки за банкет, а откакто към този момент почнали да вземат участие във възстановки, получили и членски карти. Роза е с номер 1050, а Тончо – с 1051. Последните две числа съответстват с годините им на раждане.
Част от костюмите имали и от по-рано. Роза пазела в дрешника си 7-8 национални носии. Тончо към този момент си е набавил 5-6 костюма: лятна и зимна опълченска униформи, четническа и родопска национална носия от Смолянско, униформа на турска постоянен войник от 19 век, а също и облекла на башибозук. „ За да стане възстановката на борбата, нали би трябвало да има и от едната, и от другата страна ”, усмихва се той. И прибавя, че от време на време по-емоционалните фенове се намесват в багра с крясъци: “Ей, какво се церемоните с врага, ами не ги запукате с камъни?!”.
„ При нас членуват хора с най-различни специалности. Войводата ни Иван Стоянов е дърводелец, доста рационален и кадърен човек. Имаме литератори, учителки, банкери. И свещеникът на Нова Загора е при нас! Униформите и оръжията сами си ги осигуряваме. Руската ми шапка поръчах да ми доставят от Киноцентъра. Пушката ми е „ крънка ” – оригинал, правил я е чешкият занаятчия Силвестър Крънка и може би в действителност е взела участие в действителна борба ”, споделя Точно с ентусиазъм.
„ На връх Шипка предходната година, когато бяха националните празнувания за 140-годишнината от епопеята, бяхме близо 200-250 участници от цялата страна. Накрая, когато завърши възстановката, хората желаеха да се допрян до нас, да ни пипнат ”, прибавя той.
През октомври м.г. ходили с Роза като туристи да видят Момчиловата цитадела. Там разбрали, че в Смолян празнуват 105-годишнината от борбата през Балканската война при връх Средногорец, когато шепа храбреци върнали Родопите назад в България. Двамата съпрузи от Сливен си носели костюмите и се включил към клуб „ Родопски хайдути ”. Роза застанала с униформа пред паметника. По-късно в локалните медии писали за нея: „ Българка, с пушка в ръка и стойка на гвардеец, не мръдна по време на цялата гала ”.
Тончо е харесал една мисъл и постоянно я цитира: „ Не се опасявай от лудите и щурите. Те правят подвизи. Страхувай се от безразличните, безличните ”. Той и Роза считат, че са от първия тип, каквито са и всички 48 души от клуб „ Традиция ” в Нова Загора. Националното сдружение има 36 организации, с 800 членове, а броят им с асоциираните членове стига над 2000.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ