Първият патент на Томас Едисън е пълен провал
Томас Едисън сигурно може да се похвали с невероятна история и редица присвоени патенти, както и заличаването на Никола Тесла. Тази свещена борба и до през днешния ден може да разпалва духовете на физиците, само че ще я разгледаме в детайли скоро. Интересен факт е, че първото патентовано откритие на Едисън е машина за гласоподаване, която би трябвало да влезе в Конгреса. Според университета Рутгърс, Томас бил на 22 години, когато прочел във вестника, че кметството във Вашингтон, както и щатът Ню Йорк търсят машина, с която да автоматизират процеса на гласоподаване.
В същия миг се употребява положителната процедура на кряскане – с позитивни и негативни викове, господата можели да изразят своето мнение, затова демокрацията в оня миг напомняла повече на шоу, в сравнение с каквото и да било средство за ръководство. И по този начин Едисън взема решение да намерения за вероятно по-цивилизован метод.
Неговото предложение се назовава „ електрографична машина за запис на гласа “. Вместо крясъци, всеки може да употребява комутатор, с който може да маркира надлежно желанието си – „ Да “ или „ Не “. Когато го завърти, същият подава сигнал по електрическата мрежа до машината и ще маркира мнението си, същата ще регистрира името на гласоподавателя и съответното предпочитание. Накрая служителят слага лист химически обработена хартия и слага щемпел, с който се копира цялото гласоподаване и посредством матален ролер ще попълни цялото броене.
Предложението се оказва очарователно и притегля телеграфния оператор Деуит Робъртс, който дава 100 $ или към 1754 $ през днешния ден. Сътворената машина даже получава патент, освен това много бързо. В бюрото може да се открие под номер 90 646 на 1 юни 1869 година
За страдание, средството за гласоподаване не се радва на особени триумфи, въпреки и до през днешния ден да стои като музеен експонат в столицата на Съединени американски щати. Всички членове на Конгреса, в това число и тези, които са упорствали за въвеждането, публично декларират, че от всички вероятни машини, тази несъмнено няма място в постройката. Къде е главният проблем? Едисън в никакъв случай не помислил за въздържателите. Опциите били тъкмо две, затова тук се появява първия пропуск. Вторият идва с обстоятелството, че в епохата на Едисън, може да се запишат единствено виковете, затова никой не има вяра, че този апарат може да спести главоболията и най-вероятно по-ранното оглушаване.
В идващите 10 години, отчитането на гласове ще продължи по остарелия обичаен способ, като към него би трябвало да прибавим и обяснението, че политиците не желаят останалите гласоподаватели да бъдат повлиявани при упражняването на техния глас. Друго терзание било, че най-вероятно някой може да злоупотреби и да промени позицията на превключване. Едва през 1881 година Антъни Беранек ще предложи първата машина за гласоподаване, с която ще завоюва вниманието на управляващите.
По една или друга причина, първият патент на Едисън в никакъв случай не съумява да откри място в политиката. Впрочем машината на Антъни продължава да се употребява и до през днешния ден, въпреки и да живеем във време, където цифровите технологии не престават да впечатляват с развиването си. Очевидно първият неуспех е един от 10-те хиляди опита, които не са проработили за известния американски откривател.
