Том Круз е от актьорите, които изглежда нямат чувство за

Том Круз е от актьорите, които наподобява нямат възприятие за комизъм. Той не се самоиронизира във филмите си, даже когато играе едно и също за хиляден път, не се отнася насмешливо и към най-абсурдните обстановки, а шегите несъмнено не са част от актьорския му боеприпас. В това обаче няма нищо неприятно – работата му е предсказуема в най-хубавия смисъл на думата – безупречно качество и отличен резултат. Точно това е и „ Джак Ричър “ – последният филм на Том Круз, екранизация по романите на Лий Чайлд, с основно настоящо лице едноименният боен следовател. 
  Разказан в резюме филмът е типичната американска история, почтена за касов шлагер – всеобщо ликвидиране, надут областен прокурор, красивата му щерка – юрист на обвинения, прекомерно явни улики на мястото на престъплението и Джак Ричър, който се намесва изведнъж, с цел да обърне всичко с краката нагоре. От този на пръв взор прост сюжет, създателите и Том Круз (който е и продуцент на филма) са съумели да създадат увлекателна история, която се следи с интерес до самия край. Много положителни артисти в поддържащите функции и непредвидени обрати на всяка крачка, само че най-много фокусът е преместен от по този начин обичаните на киното корпоративни игри и подмолни интриги в интерес на старомодната героизъм и мъжка чест. Така филмът е приятна амалгама от нещо като съвременен уестърн със супер воин в основната роля и престъпна тайнственост, задоволително заплетена, че да поддържа интереса съвсем до края. При това без наложителните сладникави отклонения и церемониален хепи енд.
  Казано в резюме – в случай че към този момент сте изгледали Хобит и се чудите какво да е идващото ви кино премеждие, умерено може да дадете късмет на Джак Ричър да ви забавлява два часа с неумолима логичност и желязна физиономия – същински демодиран воин.