Толкова приятно, идилично и сантиментално преживяване, точно като среща с

Толкова прелестно, идилично и сантиментално прекарване, тъкмо като среща с приятелки, когато си обсъждаме всевъзможни злословия, житейски истории и ту се смеем, ту въздишаме. може да бъде и подобен. Пиесата на Израел Хоровиц " Да паркираш колата си в двора на Харвард ", сложена у нас с подобаващото заглавие " Някъде в този живот ", режисура на Гаро Ашикян, е отличен сурогат на една такава другарска неангажираща среща.

Може и да звучи елементарно, само че в действителност не е. Единици са представленията, на които публиката се усеща вкъщи си още от първия миг. Тук историята стартира с влизането на двамата основни герои Джейкъб Бракиш и Катлийн Хоугън в къщата на Джейкъб, където се развива цялото деяние. В функциите са Стоян Алексиев и. Двамата са толкоз безапелационни от първата допустима секунда, че за феновете е ясно – те също към този момент са влезнали в тази къща и следва да преживеят един до друг със остарелия и болен Джейкъб и чисто новата му икономка Катлийн последните четири сезона на живота му. " Да паркираш колата си в двора на Харвард " е поставяна два пъти на Бродуей и тъй като Израел Хоровиц е огромна звезда в родината си, пиесите му са необятно отразени в пресата. Според " Ню Йорк Таймс " и " Варайъти " и двете постановки на тази пиеса са не изключително сполучливи най-много поради неубедителната игра на актьорите в ролята на Джейкъб, които по този начин и не съумяват да изградят компактен и безапелационен облик. Другата причина е, че в края на пиесата след гибелта на Джейкъб следва монолог на Катлийн, който стои като кръпка.

Смея да настоявам, че българската режисура несъмнено не страда от тези дефекти. Стоян Алексиев в ролята на Джейкъб е напряко плашещо безапелационен с толкоз типичната за старите хора провлачена походка, нравоучителни монолози и неочаквани, стряскащи пристъпи на яд. На моменти се питах дали в действителност не е остарял колкото героя си (а той не е), тъй като в осъществяването му няма и момент на съмнение. Същевременно историята на тези две самотни души, които се учат да живеят дружно, приключва в края напълно по едно и също време и това е един обективен край, в който в действителност всяка спомагателна дума би била непотребна. Нека си разреша тази дързост и да кажа, че родната режисура е по-добра от тези на Бродуей.

Да се споделя какво се е случило с Джейкъб и Катлийн е излишно, тъй като думите са единствено част от тяхната история – в нея има прелестна музика, участва гласът на, блъсканица на сцената, дребни битови неуредици и доста бели ризи. По подигравка на ориста действието на " Някъде в този живот " се развива в град Глостър, а първият ми явен спомен за Стоян Алексиев е от кино лентата " Вчера ", където " Доктор Фостър тръгнал за Глостър ". Кръгът се затваря – съвършен!