Толкова е лесно да се влюбиш в Буенос Айрес! Уредените

Толкова е елементарно да се влюбиш в Буенос Айрес! Уредените еднопосочни улици, архитектурата с блестящо френско въздействие и прелестният мирис на цъфнала липа са на всички места, също както и типичните заведения за хранене (рarrilla) и несъмнено, аржентинските виновност.

Градът е най-вече еднакъв, което го прави доста подобаващ за туристи като нас, фенове на градските походи. Придвижвахме се най-вече пешком (втория ден незабелязано извървяхме 23 км), а когато дистанциите бяха по-големи, използвахме Uber. Два дни ни бяха изцяло задоволителни, с цел да отметнем от листата всички места, които искахме да посетим. Тъй като обаче бяхме възнамерявали три дни за аржентинската столица, посветихме последния ден на малко умерено градче наоколо – Тигър.

Отседнахме в " Палермо Сохо ", част от квартала " Старо Палермо ". В " Палермо Сохо " и " Палермо Холивуд " има голям брой дребни бутик-хотели и заведения за хранене, работещи до късно.

Съвет: Не се тормозете, в случай че при идване в хотела вратата е заключена. Това е постоянно срещана процедура измежду дребните хотели даже и през деня. Просто потърсете звънеца, на който да позвъните.

През първия ни ден в Буенос Айрес започнахме нашата градска разходка от Палермо в посока квартала " Реколета " за да посетим известното едноименно гробище. Като цяло не съм почитател-посетител на гробища, само че това е толкоз известно, че просто нямаше по какъв начин да го пропуснем. Пътьом минахме по бул. " Освободител " (Avenida Libertador) и хлътнахме небрежно в Японската градина (Jardín Japonés). За момент в действителност се почувствах доста надалеч от Южна Америка...



Следващата ни спирка в този хубав безоблачен ден беше Floralis Genérica – голямо сребърно цвете, проектирано от аржентинския проектант Едуардо Каталано. Тази градска забележителност е открита през 2002 година, а всяко от листата й е дълго 13 метра. Същите тези листа всяка вечер се затваряли, с цел да разцъфнат величествено на идната заран. За страдание, през днешния ден тази високотехнологична функционалност не работи. Така красивото 18-тоново създание е с непрекъснато " цъфнали " листа и отразява града и Националния музей за изтънчено изкуство наоколо.

Близо до парка с Floralis Genérica инцидентно попаднах на тази дървена стена с благ крила – творба на локалния актьор Келси Монтаге, и не съумях да устоя на изкушението да се фотографирам.



След като излязохме от парка с ексцентричното алуминиево цвете и направихме къса разходка в региона, пристигнахме при гробището " Реколета ". Президенти, военни герои, авторитетни политици, както и каймакът на богатото аржентинско общество почиват зад тежките врати и високите стени. Гробът на Евита (Ева Перон) също е тук и не е по никакъв начин мъчно да го намерите. След като влезете през основната врата, продължете напряко и завийте наляво около статуята отсреща. Малко по-напред пантеон ще ви препречи пътя – заобиколете го отдясно, след което завийте надясно по " необятната улица ". След три " пресечки " завийте наляво, където сигурно ще има навалица от хора. 



Както към този момент загатнах, не съм почитателка на гробища, тъй че скоро откакто посетихме гроба на Евита, напуснахме " Реколета ". Лесно намерихме главния бул. " 9-и Юли " (Avenida 9 de Julio) и се отправихме към Микроцентъра – същинският център на Буенос Айрес.

Вървейки на юг по същия бул., стигнахме до известния спектакъл " Колон ". Заради акустиката му National Geographic го слага в формалния Топ 5 на най-хубавите оперни пространства в света. Всъщност театърът е на 3-то място след Ла Скала в Милано и Театро ди Сан Карло в Неапол. След като отваря порти през 1908 година, " Колон " става прочут с безчет сложени международни опери, балети и типичен концерти. Сред светилата, качили се на сцената тук, са Мария Калас, Астор Пиацола, Ричард Щраус, Игор Стравински, Пласидо Доминго и Лучано Павароти. Великолепната му 7-етажна постройка разполага с близо 2500 седящи места и пространство за още съвсем 500 правостоящи. Има специфични турове, които дават опция за посещаване зад кулисите, само че за жалост, ние пропуснахме това прекарване.

Почти против театъра, на близкото кръстовище, се намира Обелискът на Буенос Айрес – издигнат през 1936 година и висок 67 метра.



Ако желаете да отидете напряко на Майския площад (Plaza de Mayo), завийте наляво по улица " Роке Саенз Пеня ", само че съгласно мен, да се загубиш из уличките на Микроцентъра, е доста по-приятно.





Майският площад е главният площад в аржентинската столица. В центъра му има бял обелиск – Майската пирамида (Pirámide de Mayo), която е най-старият народен паметник в Буенос Айрес. Построена е през 1811 година, с цел да означи първата годишнина на независимостта от Испания.

Розовата къща (Casa Rosada) е Президентският замък и заема цялата източна част на площада. Всъщност тук са единствено служебните кабинети, а същинската президентска резиденция се намира в спокойния квартал " Оливос ", на север от центъра. Това, което се вижда от площада, е задната част на постройката. Според някои розовият цвят най-вероятно идва от опита на президента Сармиенто да откри мир по време на своето ръководство през 1868 г.-1874 година, смесвайки аления цвят на федералистите с белия на унитаристите. Съществува и друга доктрина, съгласно която стените на президентския замък са боядисани с говежда кръв, което е било нормална процедура в края на XIX век.



Следва продължение...

 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.