Кеворк Кеворкян: Какво още не знае Кирчо
„ Току-що научаваме, че кирчовци ще вършат цех за електрически колела – а щяха да вършат електрически коли. Нищо чудно скоро да минат на електрически ролкови кънки. Шумете, момчета, шумете – в този момент ви е паднало. “ Това написа в разбор за журналистът Кеворк Кеворкян.
Ето и целия текст:
Разумът му е захласнат от цифри и от сметки.
И от неща, които не ни споделя.
Затова пък това, което ни споделя, съвсем постоянно е някак сбъркано.
Сякаш се майтапи с публиката, до момента в който ръси небивалици – до степен, че са неуместни даже за слушане. Обаче за него те са мотив за фукане – той не си дава сметка, какъв брой комично е то и продължава да създава нелепици…
И този човек би трябвало да ръководи страната. Здравей, Кирчо.
И някои от хората край него са същите - имат тежестта/авторитета на преди малко напъпили абитуриенти. Пекунов, да вземем за пример, служебникът-вицепремиер, който Кирчо доста харесваше, се оказа една лъчезарна мента – не спря да се хвали по малките екрани, какво прелестно Предложение към Плана за възобновяване е направил – а най-после Брюксел ни го върна с десетки страници сериозни бележки. Пекунов изчезна по този начин, както се беше и появил, само че България съществено се злепостави пред евробюрократите.
Изобщо, това бе следващият неуспех на кръжока „ Сръчни ръце “ – въпреки че за неколцина от членовете му настойчиво се подмята, че са по-скоро от кръжока „ Сръчни джобове “.
В българските ни работи „ инцидентният фактор “ постоянно е играл мрачна роля, от време на време даже злокобна. Но в никакъв случай до момента, в годините на Прехода, не сме следили сходна тълпа от случайници.
Ние сме се трансформирали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме.
Някой още не е втасал както би трябвало за каквото и да е, а към този момент му дават да налази някое министерство - по-скоро да го нагази безогледно. Министърката на правораздаването е добър образец – кадър на някакво НПО/неправителствена организация, това са новите комисариати; довереничка на Христо Иванов; той пък адвокатче с отнети права, краткотраен любим на Бойко, който го облада политически и сетне го захвърли.
Дотук виждате ли някакво най-малко незначително съображение дамата да я нагласят за министър? Единственото й качество, че е от Разградско, родния завършек на Прокопиев.
Отгоре на всичко, като всеки случайник, добрал се до властта, дамата няма никакъв надзор над дрънканиците си – а поради заканите си е напряко за чрезвичайната комисия на Дзержински, най-малкото. С това безконтролно ръфане властниците от всевъзможен диаметър я докараха до такава степен, че Народа към този момент няма доверие на нито една институция.
Накъдето и да огледа човек, все ще се натъкне на неща, които са артикул на едно срамно комбиниране: на неукост и лъжовност.
Самият Кирчо е един от първенците в това отношение. Безброй станаха към този момент гафовете му – като че ли е жертва на някаква специфична форма на дислексия.
Поне да беше споделил, че обича страната си и счита, че нашата войска е най-силната в света.
Ако още не сте се сетили, това са думи на Джордж Буш-младши, с които той изиска амнистия от Америка – тъй като поради дислексията си съчиняваше в действителност идиотски изречения.
Обаче той още не се е извинил за една друга демонстрация на „ дислексия “, която имаше трагични последствия, освен за Съединени американски щати: Буш просрочен за едно съвещание на Комитета на началник-щабовете, на което яростно спорили дали да атакуван Ирак, и когато влезнал, дочул на половина някаква фраза, сторило му се, че генералите са се обединили към концепцията да стартират военни дейности, и наредил: „ Добре, започваме! “
Наш Кирчо няма опция да ни вкара в някоя война. Но като нищо може да ни докара съществени неприятности – и то до момента в който безметежно бичи следващата си измислица, учтиво казано. Още по-учтиво допълнено – до момента в който ведро показва прословутата си към този момент неинформираност.
Всъщност, какво НЕ знае този човек?
Най-напред, не знае, че незабавно би трябвало да си назначи консултант по простотиите. Не е наложително той да се е мотал в Харвард – просто би трябвало да е най-малко релативно почтен. И всякога, когато Кирчо извърши някоя дивотия, да му споделя, че е направил дивотия.
Ето една – тия дни стана ясно, че Кирчо не знае броя на нашите мостове на река Дунав – като че ли край България минават 10 реки, от Мисисипи до Нил.
И предложи – и то пред шефа на НАТО Столтенберг - да се направи втори мост – а той съществува от 2013 година.
И това е единствено една детайлност от гората на незнанието, която той населява. Например, сигурно не е чел Любиша Георгиевски и по тази причина приказва с такава неука увереност за Балканите. Там живеели 65 милиона души, колкото във Франция – споделя нашият мъдрец - само че незнайно за какво били всеки против всеки.
Лесна работа – Кирчо ще уреди казуса.
Ще уреди и НАТО – по тази причина предлага на генералния секретар Столтенберг да построи втори мост на Дунав, който ще облекчи военната инфраструктура на Алианса.
А „ шефът “ - който мислено се чуди, тоя с целия ли си е, щом не знае, че има втори мост - незабавно вметва един неясен намек, по-късно доказан и от Тод Уолтърс, висшият главнокомандващ силите на съдружниците в Европа: НАТО да откри военно наличие в България/и Румъния поради скупчването на съветски сили край границата с Украйна.
Блага новина, в действителност.
И Кирчо е удовлетворен - той е подготвен да води война, с изключение на с корупцията, още и с Русия.
„ Ще ти спрат газа, момче - и отново ще бягаш в Канада “ са си споделили старците в някоя селска механа. То е ясно: няма по какъв начин Столтенберг да ти го донесе с шепи.
Старците са порядъчно омърлушени от унизителна беднотия, само че въпреки всичко са запазили нещичко от живеца си, всичко са виждали и човек може да им се довери, когато споделят страховете си.
Това, че Кирчо не знае за съществуването на втория мост не е толкоз ужасно. Въпросът е, какво още не знае – и какво е намислил да прави с незнанието си.
Какво желае да изхитрува като предприемач, на който му се е паднала цяла една страна.
А още по-важното е: какво знае, в случай че въобще знае нещо.
Ще изтъквам Ръмсдейл, някогашния боен министър на Съединени американски щати, той го е споделил най-добре, въпреки и по различен мотив – през 2002 година, по време на конференция, на която приказва за неналичието на доказателства, свързващи иракското държавно управление с доставката на оръжия за всеобщо поразяване на терористични групи: „ Има известни известни – това са неща, които знаем, че знаем. Има известни незнайни – това са неща, които знаем, че не знаем. Но има също и незнайни неизвестни – това са нещата, които не знаем, че не знаем “.
Изглежда, таман „ незнайните незнайни “ са казуса ни с Кирчо.
Сега се отпуснете и си представете следната история: никой не споделя на Кирчо, че има втори мост и той стартира да го строи, даже го открива в съкратени периоди, сетне получава медал от президента, още по-сетне открива остарелия втори мост и стартира да споделя, че, в действителност, той го е построил, и прочие, и прочие
Абсурдна история, само че единствено на пръв взор – тъй като кирчовци занапред ще се срещат с България.
Те и себе си познават единствено ненапълно.
Внушиха им, че са „ спечелили “ и те повярваха, вместо непрестанно да си напомнят, че са определени от едно незначително количество българи – сред тях и значително наивници, унизени и смачкани от скотския си живот, подготвени към този момент на всичко, с цел да поемат глътка правдивост.
Обаче най-малко знаят, какъв брой са мостовете на Дунав.
И все се чува едно кудкудякане в обществените мрежи: „ Ах, какъв брой са млади кирчовци, дано да им дадем късмет! “ – вместо да си отваряме очите, какви ще ги надробят, тъй като към този момент и два моста не могат да преброят, до момента в който свързват с автомагистрала Враца с Шумен, отново Кирчова глупотевина.
Не кудкудякайте, а се запитайте, по какъв начин ще тегли мостове това момче - сред Миналото и Настоящето и най-много, сред Неукостта и Знанието.
Странни птици са и той, и компанията му – и това е доста рисково.
Вторият втори мост е метафора на досегашното им несбъдване.
А скоростното им инсталиране във властта просто ще бъде една лудешка приказка.
Току-що научаваме, че кирчовци ще вършат цех за електрически колела – а щяха да вършат електрически коли.
Нищо чудно скоро да минат на електрически ролкови кънки.
Шумете, момчета, шумете – в този момент ви е паднало.
Както стана дума, консултант му би трябвало на Кирчо по нормалните простотии – само че и още един: по крайните простотии.
По малкия екран Кирчо Моста се упражняваше и с Конституцията: основният прокурор трябвало да си подаде оставката и да има опция да бъде съден.
Кирчо НЕ ЗНАЕЛ, дали има защо, само че мята в ефир сквернословието си. Ето, това е последна дивотия.
Кирчо въобще не знае - и не се интересува, какво повелява Конституцията за освобождението на основния прокурор.
Прав е да не знае, тъй като самият той стана нещо си откакто бе погазена Конституцията. Защо му е да я знае тогава?
Крайно време е в Конституцията да има и специфична глава за простотиите на Властта.
Простотията с втория мост е бял дерт – в съпоставяне със заканата на Кирчо да уреди дефинитивно „ моста “ с македонците, и то за 6 месеца.
Ние с македонските пущини не можахме до момента за близо 60 месеца да се оправим – тоя ще свърши работата за 6.
Я по-добре си гледай електрическите кънки.
Радев, в случай че има все ще опция, би трябвало да издърпа ушите на креатурата си. Той сигурно знае, че Историята, а и Истината не се подчиняват на периоди.
И, въпреки всичко, в края на краищата, какво знае Кирчо?
Едно срамежливо съмнение: дали не ви смята/знае за идиоти?
***
Този текст е писан на 20 декември.
Премиерът продължава да се труди като тъкачка-многомашинничка.
Вече стартира да прави и изявленията.
Скастри военния си министър – прочее, поради напълно рационалната му позиция за наличието на НАТО у нас.
Има и други достижения, по-раншни: обезпечи 600 капиталови плана, докара 4/четири милиарда лв. вложения, раздаде хиляда заема по един милион лв. от ББР, и прочие, и прочие – все достижения от раздела „ Розови сънища “.
За него би трябвало да се погрижи специфичен Дядо Коледа – по-скоро Дядо Мраз, от годините на соца, може и да е леко подпийнал, който да му донесе още въображение и фантазност.
Ето и целия текст:
Разумът му е захласнат от цифри и от сметки.
И от неща, които не ни споделя.
Затова пък това, което ни споделя, съвсем постоянно е някак сбъркано.
Сякаш се майтапи с публиката, до момента в който ръси небивалици – до степен, че са неуместни даже за слушане. Обаче за него те са мотив за фукане – той не си дава сметка, какъв брой комично е то и продължава да създава нелепици…
И този човек би трябвало да ръководи страната. Здравей, Кирчо.
И някои от хората край него са същите - имат тежестта/авторитета на преди малко напъпили абитуриенти. Пекунов, да вземем за пример, служебникът-вицепремиер, който Кирчо доста харесваше, се оказа една лъчезарна мента – не спря да се хвали по малките екрани, какво прелестно Предложение към Плана за възобновяване е направил – а най-после Брюксел ни го върна с десетки страници сериозни бележки. Пекунов изчезна по този начин, както се беше и появил, само че България съществено се злепостави пред евробюрократите.
Изобщо, това бе следващият неуспех на кръжока „ Сръчни ръце “ – въпреки че за неколцина от членовете му настойчиво се подмята, че са по-скоро от кръжока „ Сръчни джобове “.
В българските ни работи „ инцидентният фактор “ постоянно е играл мрачна роля, от време на време даже злокобна. Но в никакъв случай до момента, в годините на Прехода, не сме следили сходна тълпа от случайници.
Ние сме се трансформирали в Рая на измислените хора, на несъстоялите се хора – на които обаче сляпо се доверяваме.
Някой още не е втасал както би трябвало за каквото и да е, а към този момент му дават да налази някое министерство - по-скоро да го нагази безогледно. Министърката на правораздаването е добър образец – кадър на някакво НПО/неправителствена организация, това са новите комисариати; довереничка на Христо Иванов; той пък адвокатче с отнети права, краткотраен любим на Бойко, който го облада политически и сетне го захвърли.
Дотук виждате ли някакво най-малко незначително съображение дамата да я нагласят за министър? Единственото й качество, че е от Разградско, родния завършек на Прокопиев.
Отгоре на всичко, като всеки случайник, добрал се до властта, дамата няма никакъв надзор над дрънканиците си – а поради заканите си е напряко за чрезвичайната комисия на Дзержински, най-малкото. С това безконтролно ръфане властниците от всевъзможен диаметър я докараха до такава степен, че Народа към този момент няма доверие на нито една институция.
Накъдето и да огледа човек, все ще се натъкне на неща, които са артикул на едно срамно комбиниране: на неукост и лъжовност.
Самият Кирчо е един от първенците в това отношение. Безброй станаха към този момент гафовете му – като че ли е жертва на някаква специфична форма на дислексия.
Поне да беше споделил, че обича страната си и счита, че нашата войска е най-силната в света.
Ако още не сте се сетили, това са думи на Джордж Буш-младши, с които той изиска амнистия от Америка – тъй като поради дислексията си съчиняваше в действителност идиотски изречения.
Обаче той още не се е извинил за една друга демонстрация на „ дислексия “, която имаше трагични последствия, освен за Съединени американски щати: Буш просрочен за едно съвещание на Комитета на началник-щабовете, на което яростно спорили дали да атакуван Ирак, и когато влезнал, дочул на половина някаква фраза, сторило му се, че генералите са се обединили към концепцията да стартират военни дейности, и наредил: „ Добре, започваме! “
Наш Кирчо няма опция да ни вкара в някоя война. Но като нищо може да ни докара съществени неприятности – и то до момента в който безметежно бичи следващата си измислица, учтиво казано. Още по-учтиво допълнено – до момента в който ведро показва прословутата си към този момент неинформираност.
Всъщност, какво НЕ знае този човек?
Най-напред, не знае, че незабавно би трябвало да си назначи консултант по простотиите. Не е наложително той да се е мотал в Харвард – просто би трябвало да е най-малко релативно почтен. И всякога, когато Кирчо извърши някоя дивотия, да му споделя, че е направил дивотия.
Ето една – тия дни стана ясно, че Кирчо не знае броя на нашите мостове на река Дунав – като че ли край България минават 10 реки, от Мисисипи до Нил.
И предложи – и то пред шефа на НАТО Столтенберг - да се направи втори мост – а той съществува от 2013 година.
И това е единствено една детайлност от гората на незнанието, която той населява. Например, сигурно не е чел Любиша Георгиевски и по тази причина приказва с такава неука увереност за Балканите. Там живеели 65 милиона души, колкото във Франция – споделя нашият мъдрец - само че незнайно за какво били всеки против всеки.
Лесна работа – Кирчо ще уреди казуса.
Ще уреди и НАТО – по тази причина предлага на генералния секретар Столтенберг да построи втори мост на Дунав, който ще облекчи военната инфраструктура на Алианса.
А „ шефът “ - който мислено се чуди, тоя с целия ли си е, щом не знае, че има втори мост - незабавно вметва един неясен намек, по-късно доказан и от Тод Уолтърс, висшият главнокомандващ силите на съдружниците в Европа: НАТО да откри военно наличие в България/и Румъния поради скупчването на съветски сили край границата с Украйна.
Блага новина, в действителност.
И Кирчо е удовлетворен - той е подготвен да води война, с изключение на с корупцията, още и с Русия.
„ Ще ти спрат газа, момче - и отново ще бягаш в Канада “ са си споделили старците в някоя селска механа. То е ясно: няма по какъв начин Столтенберг да ти го донесе с шепи.
Старците са порядъчно омърлушени от унизителна беднотия, само че въпреки всичко са запазили нещичко от живеца си, всичко са виждали и човек може да им се довери, когато споделят страховете си.
Това, че Кирчо не знае за съществуването на втория мост не е толкоз ужасно. Въпросът е, какво още не знае – и какво е намислил да прави с незнанието си.
Какво желае да изхитрува като предприемач, на който му се е паднала цяла една страна.
А още по-важното е: какво знае, в случай че въобще знае нещо.
Ще изтъквам Ръмсдейл, някогашния боен министър на Съединени американски щати, той го е споделил най-добре, въпреки и по различен мотив – през 2002 година, по време на конференция, на която приказва за неналичието на доказателства, свързващи иракското държавно управление с доставката на оръжия за всеобщо поразяване на терористични групи: „ Има известни известни – това са неща, които знаем, че знаем. Има известни незнайни – това са неща, които знаем, че не знаем. Но има също и незнайни неизвестни – това са нещата, които не знаем, че не знаем “.
Изглежда, таман „ незнайните незнайни “ са казуса ни с Кирчо.
Сега се отпуснете и си представете следната история: никой не споделя на Кирчо, че има втори мост и той стартира да го строи, даже го открива в съкратени периоди, сетне получава медал от президента, още по-сетне открива остарелия втори мост и стартира да споделя, че, в действителност, той го е построил, и прочие, и прочие
Абсурдна история, само че единствено на пръв взор – тъй като кирчовци занапред ще се срещат с България.
Те и себе си познават единствено ненапълно.
Внушиха им, че са „ спечелили “ и те повярваха, вместо непрестанно да си напомнят, че са определени от едно незначително количество българи – сред тях и значително наивници, унизени и смачкани от скотския си живот, подготвени към този момент на всичко, с цел да поемат глътка правдивост.
Обаче най-малко знаят, какъв брой са мостовете на Дунав.
И все се чува едно кудкудякане в обществените мрежи: „ Ах, какъв брой са млади кирчовци, дано да им дадем късмет! “ – вместо да си отваряме очите, какви ще ги надробят, тъй като към този момент и два моста не могат да преброят, до момента в който свързват с автомагистрала Враца с Шумен, отново Кирчова глупотевина.
Не кудкудякайте, а се запитайте, по какъв начин ще тегли мостове това момче - сред Миналото и Настоящето и най-много, сред Неукостта и Знанието.
Странни птици са и той, и компанията му – и това е доста рисково.
Вторият втори мост е метафора на досегашното им несбъдване.
А скоростното им инсталиране във властта просто ще бъде една лудешка приказка.
Току-що научаваме, че кирчовци ще вършат цех за електрически колела – а щяха да вършат електрически коли.
Нищо чудно скоро да минат на електрически ролкови кънки.
Шумете, момчета, шумете – в този момент ви е паднало.
Както стана дума, консултант му би трябвало на Кирчо по нормалните простотии – само че и още един: по крайните простотии.
По малкия екран Кирчо Моста се упражняваше и с Конституцията: основният прокурор трябвало да си подаде оставката и да има опция да бъде съден.
Кирчо НЕ ЗНАЕЛ, дали има защо, само че мята в ефир сквернословието си. Ето, това е последна дивотия.
Кирчо въобще не знае - и не се интересува, какво повелява Конституцията за освобождението на основния прокурор.
Прав е да не знае, тъй като самият той стана нещо си откакто бе погазена Конституцията. Защо му е да я знае тогава?
Крайно време е в Конституцията да има и специфична глава за простотиите на Властта.
Простотията с втория мост е бял дерт – в съпоставяне със заканата на Кирчо да уреди дефинитивно „ моста “ с македонците, и то за 6 месеца.
Ние с македонските пущини не можахме до момента за близо 60 месеца да се оправим – тоя ще свърши работата за 6.
Я по-добре си гледай електрическите кънки.
Радев, в случай че има все ще опция, би трябвало да издърпа ушите на креатурата си. Той сигурно знае, че Историята, а и Истината не се подчиняват на периоди.
И, въпреки всичко, в края на краищата, какво знае Кирчо?
Едно срамежливо съмнение: дали не ви смята/знае за идиоти?
***
Този текст е писан на 20 декември.
Премиерът продължава да се труди като тъкачка-многомашинничка.
Вече стартира да прави и изявленията.
Скастри военния си министър – прочее, поради напълно рационалната му позиция за наличието на НАТО у нас.
Има и други достижения, по-раншни: обезпечи 600 капиталови плана, докара 4/четири милиарда лв. вложения, раздаде хиляда заема по един милион лв. от ББР, и прочие, и прочие – все достижения от раздела „ Розови сънища “.
За него би трябвало да се погрижи специфичен Дядо Коледа – по-скоро Дядо Мраз, от годините на соца, може и да е леко подпийнал, който да му донесе още въображение и фантазност.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ