България, нейната независимост и трите пропагандни абсурда
Да затворим очи и да чуем тракането на царския трен, с който на 22 септември преди 116 години държавното управление и княз Фердинанд I пътуват към Търново без боязън от великите и не толкоз велики сили. Във влака министър-председателят Александър Малинов самичък на ръка написа от името на княза манифест за независимостта на България, който подписват князът и министрите. По-късно същия ден в църквата " Свети 40 мъченици " князът прочита манифеста и независимостта е оповестена, което в политически смисъл значи, че цялата власт в страната към този момент се упражнява от народа. България престава да бъде васално княжество на Османската империя и се трансформира в царство – Третото българско царство. Градът и църквата са определени за събитието, с цел да се подчертае връзката на Третото с Първото и Второто българско царство.
Още от идната година 22 септември се празнува тържествено като Ден на Независимостта. След Девети септември, както може да се допусна, празникът отпада като прекомерно царски и е възобновен след Десети ноември – през 1998 година. Днес той е един от най-въодушевяващите публични празници, надалеч по-подходящ за народен от Трети март, във връзка на който проф. Милко Палангурски беше споделил, че „ нито една държава не чества своя васалитет “. България става страна като останалите точно от оповестяването през 1908 година на независимостта ѝ. Самата дума „ самостоятелност “ като че ли ни „ шие криле “, извисява ни, дава европейско небе на националните ни усеща. При това, за разлика от други светли дати, свободата и гибелта не са вързани на възел, не се е приливала кръв, никой не е загивал героичен и имаме редкия исторически късмет да помним извоюването на независимостта си с наслада, без болежка.
Мечтата на генерации българи
Независимостта обаче не е надменност и неуважение към останалите, а противоположното – разговор с тях на „ страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации “, както се споделя в манифеста. Независим си в геополитически проект, когато можеш самичък, а не по насила, да си избираш приятелите и да влизаш в алианси с тях. И когато го правиш, не толкоз поради ползи, колкото поради споделени полезности, които показват личната ти национална еднаквост. В този смисъл България за повторно стана самостоятелна страна, към този момент съгласно актуалното схващане на понятието, откогато е член на НАТО и Европейския съюз, каквото е фантазията - първо премълчана, след това открита - на генерации българи след Втората международна война.
Цар Фердинанд чете пред болшинството в „ Свети 40 мъченици “:
„ Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не требва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае “.
Три пропагандни парадокса
Тези думи ни минимум не са изгубили новост, а и, за разлика оттогава, не сме в изолираност и имаме инструмент, с който да преуспяваме – принадлежността ни към евроатлантическата общественост. Заради забележителната икономическа поддръжка по нейна линия и поради военната отбрана от самопровъзгласилия се за наш „ огромен брат “ на Изток, чиито апетити към България по този начин и не понижават. След като не можа още веднъж да ни наложи другарството си, ни разгласи за неприятелска страна, само че прокситата му не стопират да въртят пропагандната мантра, че който пази ползите му, е самостоятелен, а който е предан към сътрудниците ни от демократичния свят (нищо, че сами сме си ги избрали) е подвластен.
Това неуместно уравнение на независимостта се крепи върху още две неуместни мантри. Първата е, че нашата национална еднаквост продължава да е застрашена, като че ли Възраждането не се е състояло, а следва, та да могат с днешна дата да го осъществят Костадинов и сие, отмъкнали името му за проруската си партия.
А втората е, че оня, който ни заплашва, е Западът - сякаш той не сътвори демократичната народна власт, която точно разрешава самичък по своя воля да си създател на личната си еднаквост.
Търсеният резултат от трите пропагандни парадокса е, като задействат провинциални комплекси, анахронични предубеждения и тайни теории, е да не усетим по какъв начин постепенно Путинова Русия си връща върху страната ни въздействието си от руските времена. Спасението е, вместо пропагандата от Изток, да чуваме влака на нашата самостоятелност, който пътува на Запад.
Честит празник!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Още от идната година 22 септември се празнува тържествено като Ден на Независимостта. След Девети септември, както може да се допусна, празникът отпада като прекомерно царски и е възобновен след Десети ноември – през 1998 година. Днес той е един от най-въодушевяващите публични празници, надалеч по-подходящ за народен от Трети март, във връзка на който проф. Милко Палангурски беше споделил, че „ нито една държава не чества своя васалитет “. България става страна като останалите точно от оповестяването през 1908 година на независимостта ѝ. Самата дума „ самостоятелност “ като че ли ни „ шие криле “, извисява ни, дава европейско небе на националните ни усеща. При това, за разлика от други светли дати, свободата и гибелта не са вързани на възел, не се е приливала кръв, никой не е загивал героичен и имаме редкия исторически късмет да помним извоюването на независимостта си с наслада, без болежка.
Мечтата на генерации българи
Независимостта обаче не е надменност и неуважение към останалите, а противоположното – разговор с тях на „ страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации “, както се споделя в манифеста. Независим си в геополитически проект, когато можеш самичък, а не по насила, да си избираш приятелите и да влизаш в алианси с тях. И когато го правиш, не толкоз поради ползи, колкото поради споделени полезности, които показват личната ти национална еднаквост. В този смисъл България за повторно стана самостоятелна страна, към този момент съгласно актуалното схващане на понятието, откогато е член на НАТО и Европейския съюз, каквото е фантазията - първо премълчана, след това открита - на генерации българи след Втората международна война.
Цар Фердинанд чете пред болшинството в „ Свети 40 мъченици “:
„ Винаги миролюбив, Моят Народ през днешния ден копнее за своя културен и стопански напредък; в това направление нищо не трябва да спъва България; нищо не требва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде съгласно както той желае “.
Три пропагандни парадокса
Тези думи ни минимум не са изгубили новост, а и, за разлика оттогава, не сме в изолираност и имаме инструмент, с който да преуспяваме – принадлежността ни към евроатлантическата общественост. Заради забележителната икономическа поддръжка по нейна линия и поради военната отбрана от самопровъзгласилия се за наш „ огромен брат “ на Изток, чиито апетити към България по този начин и не понижават. След като не можа още веднъж да ни наложи другарството си, ни разгласи за неприятелска страна, само че прокситата му не стопират да въртят пропагандната мантра, че който пази ползите му, е самостоятелен, а който е предан към сътрудниците ни от демократичния свят (нищо, че сами сме си ги избрали) е подвластен.
Това неуместно уравнение на независимостта се крепи върху още две неуместни мантри. Първата е, че нашата национална еднаквост продължава да е застрашена, като че ли Възраждането не се е състояло, а следва, та да могат с днешна дата да го осъществят Костадинов и сие, отмъкнали името му за проруската си партия.
А втората е, че оня, който ни заплашва, е Западът - сякаш той не сътвори демократичната народна власт, която точно разрешава самичък по своя воля да си създател на личната си еднаквост.
Търсеният резултат от трите пропагандни парадокса е, като задействат провинциални комплекси, анахронични предубеждения и тайни теории, е да не усетим по какъв начин постепенно Путинова Русия си връща върху страната ни въздействието си от руските времена. Спасението е, вместо пропагандата от Изток, да чуваме влака на нашата самостоятелност, който пътува на Запад.
Честит празник!
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ