12 май - засадата в Костино, в която пада убит Георги Бенковски
Тогава ранений прав, прочувствен, див,
с взор обезсърчителен, съвсем горд,
с пет рани в снагата, при прагът на гроба,
кат не щя да падне, както падна тога,
гръмна се вчелото и измежду гъстий пушек
падна мъртъв, студен и несломим!...
Георги Бенковски е една от най-изумителните персони на нашето Възраждане, разгорещен началник на освободителни битки, мъж с богата за скромните си години биография и житейски опит. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 година - наследник на търговец, който умира, когато Георги е доста дребен. Момчето съумява да приключи 3 клас, след което е даден от майка си да учи поминък - терзия (шивач). Но горещото му сърце не търпи висенето в дюкяна и чиракуването. Още доста млад Бенковски хваща пътищата на търговията.
През ранната си младост Бенковски живее на необятно - печели и пилее пари, пътува накъдето го следва сърцето. Когато се среща със Стоян Заимов в Букурещ, се увлича съществено по националноосвободителното придвижване и е в основата на Гюргевския комитет, основан през есента на 1875 година Там той е определен за асистент на Панайот Волов - основен деятел на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, само че качествата и натурата му са толкоз енергични и волеви, че Волов непринудено отстъпва мястото си.
Когато Копривщица се подвига на въстание - 20 април 1876 година, Бенковски провежда именитата си Хвърковата чета и стартира да обикаля покрайнината да буди на въстание селата. Неуморим при започване на въстанието, той едвам се измъква с оживелите си четници след кървавото потушаване. Потеглят към Тетевенския Балкан. На 11 май в региона Костино, покрай село Рибарица, до Тетевен попада на засада и е погубен - на 32 години. Захари Стоянов, един от неговите четници, разказва гибелта на Бенковски в " Записки по българските въстания ", откакто едвам се измъква жив от засадата.
И Хаджи Люзгяр бей, главатарят остарели,
пристъпи зачуден с хищни си приятели
към таз жъртва мощна, към тоз горделив левент,
който му избегна с подобен прочут бяг,
погледна чело му, с топла кръв покрито,
и очи му страшни, вперени ядосано,
и ръка му, взела револвера с мощност,
като че се готви зарад борба йощ,
и уста му бледни, открити към свода
като че ще винат: гибел или независимост!
И усети респект и боязън, и мраз,
и викна изплашен: " Кой е тоя вманиачен! "
Но всички мълчаха. Тогаз от земята
един мъртвец пошавна, отвори устата,
пробуден от мощ загадка, непозната,
и с глас издихающ, кат ръка простря,
" Бенковски! " продума и безшумно умря.
/ " Бенковски ", " Епопея на забравените ", Иван Вазов/
с взор обезсърчителен, съвсем горд,
с пет рани в снагата, при прагът на гроба,
кат не щя да падне, както падна тога,
гръмна се вчелото и измежду гъстий пушек
падна мъртъв, студен и несломим!...
Георги Бенковски е една от най-изумителните персони на нашето Възраждане, разгорещен началник на освободителни битки, мъж с богата за скромните си години биография и житейски опит. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 година - наследник на търговец, който умира, когато Георги е доста дребен. Момчето съумява да приключи 3 клас, след което е даден от майка си да учи поминък - терзия (шивач). Но горещото му сърце не търпи висенето в дюкяна и чиракуването. Още доста млад Бенковски хваща пътищата на търговията.
През ранната си младост Бенковски живее на необятно - печели и пилее пари, пътува накъдето го следва сърцето. Когато се среща със Стоян Заимов в Букурещ, се увлича съществено по националноосвободителното придвижване и е в основата на Гюргевския комитет, основан през есента на 1875 година Там той е определен за асистент на Панайот Волов - основен деятел на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище, само че качествата и натурата му са толкоз енергични и волеви, че Волов непринудено отстъпва мястото си.
Когато Копривщица се подвига на въстание - 20 април 1876 година, Бенковски провежда именитата си Хвърковата чета и стартира да обикаля покрайнината да буди на въстание селата. Неуморим при започване на въстанието, той едвам се измъква с оживелите си четници след кървавото потушаване. Потеглят към Тетевенския Балкан. На 11 май в региона Костино, покрай село Рибарица, до Тетевен попада на засада и е погубен - на 32 години. Захари Стоянов, един от неговите четници, разказва гибелта на Бенковски в " Записки по българските въстания ", откакто едвам се измъква жив от засадата.
И Хаджи Люзгяр бей, главатарят остарели,
пристъпи зачуден с хищни си приятели
към таз жъртва мощна, към тоз горделив левент,
който му избегна с подобен прочут бяг,
погледна чело му, с топла кръв покрито,
и очи му страшни, вперени ядосано,
и ръка му, взела револвера с мощност,
като че се готви зарад борба йощ,
и уста му бледни, открити към свода
като че ще винат: гибел или независимост!
И усети респект и боязън, и мраз,
и викна изплашен: " Кой е тоя вманиачен! "
Но всички мълчаха. Тогаз от земята
един мъртвец пошавна, отвори устата,
пробуден от мощ загадка, непозната,
и с глас издихающ, кат ръка простря,
" Бенковски! " продума и безшумно умря.
/ " Бенковски ", " Епопея на забравените ", Иван Вазов/
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ