Тодоровден е! Църковният празник, който отбелязваме винаги в първата събота

Тодоровден е! Църковният празник, който означаваме постоянно в първата събота на Великденските пости. На този ден църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон.

Житието му споделя за двама царе - Максимиан и Максимин. Те живеят при започване на IV век. Заслепени от езическата си религия, заповядват на християните да принесат жертви на боговете.

По това време в град Амасий, в малоазийската област Понт, живее млад боец, на име Теодор Тирон. Началникът на полка стига и до него, с цел да го принуди да извърши жертвоприношение, само че Теодор декларира, че е християнин и че няма да извърши тази заповед. Началниците го оставят краткотрайно, тъй като считат, че той ще се съобщи на волята им и ще извърши желанието на царете. Но Теодор не се опасява от тях и не изневерява на вярата си.

Пратениците на Максимиан и Максимин не престават да преследват християните. Хората, които им се опълчват, са затваряни в тъмници. Теодор им оказва помощ да запазят духа си безсънен и здрав, като ги предизвиква, че би трябвало да имат самообладание и да бъдат спокойни. В израз на възмущение възпламенява един от централните езически храмове. Началникът изпраща Теодор на съд и без никакъв боязън той признава за действието си. След самопризнанията си християнинът е подложен на пердах и мъчения. Началникът го предизвестява, че в случай че не се подчини, тъгите му ще станат още по-жестоки, само че Теодор му дава отговор, че не се опасява. " Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са страдания - споделя той, - тъй като имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, тъй като не гледаш с духовни очи ".

Началникът заповядва на бойците да заключат Теодор в тюрма. През нощта, до момента в който се моли, му се явява Господ Иисус Христос и му споделя, " Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и пиво! За тебе ще има различен живот, безконечен и безконечен, с Мене на небесата ". Това Божествено привидение го укрепва и извисява, изпълва го с наслада и вяра и Теодор стартира възторжено да пее в възхвала на Господ. Стражите викат началника си. Той идва и чува, че песента се пее от няколко гласа и взема решение, че при Теодор са се промъкнали други християни. Веднага влиза в тъмницата, само че излиза стремително бързо от там.

На идващия ден още веднъж изпраща Теодор на съд и му декларира, че в случай че принесе жертва на боговете, ще получи огромни блага. Мъченика подвига очи към небето, прекръства се и уверено дава отговор, " Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми посредством най-жестоки страдания! Но до момента в който има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос! ".

След думите му началникът заповядва на бойците да изтезават Теодор с стоманени куки. Въпреки мъченията, духът на гордия християнин остава мощен и несломен: " Ще възвеличавам Господа във всяко време, хвалата за Него е постоянно в устата ми ".

Теодор остава неотстъпчив и получава присъдата да бъде изгорял жив. Християнка на име Евсевия, взема останките на светия страдалец и ги погребва в дома си в град Евхаита.

Петдесет години след гибелта на Теодор във Византия цари Юлиан Отстъпник. Той също таи мощна ненавист към християните, тъкмо като двамата царе, и знаейки, че през първата седмица от светата Четиридесетница, се пази непоколебим пост, той заповядва на цариградския шеф да поръси с кръв от идолски жертви всички храни, продавани на пазара. След като заповедта му е изпълнена, св. страдалец Теодор се явява на архиепископа във привидение и му споделя, " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви! Поръчай на тези, които нямат храна в дома си, да си вършат коливо (варена пшеница с мед) ".

Архиепископът се изненадва от видението си и се чуди кой е толкоз угрижен за християните. Теодор му се показва и споделя, че е изпратен от Бога, с цел да им помогне. Архиепископът извършва заръката на мъченика и християните не допират храната от пазара.

В израз на признателност към св. Теодор, църквата резервира обичая и до през днешния ден - в първата събота, от седмицата на Великия пост, (на Тодоровден) да уважава паметта на светия великомъченик с коливо. Преданията описват, че на този ден светецът облича девет кожуха и отива при Бога, с цел да му се помоли да докара лятото по-скоро.

Тодоровден или още Тудорица, Конски Великден, се отбелязва с тържествено удостояване на коня. Рано заран на изгрев слънце, мъжете сплитат гривите и опашките на конете си, украсяват ги с цветни маниста, с огромни пискюли и пролетни цветя и ги водят на водопой. След това идва и времето за обичайното конно надпреварване (кушия). Победителите печелят награди. Конят - юзда, а неговият притежател - мъжка забрадка или риза. Най-бързият кон се кичи с венец и потегля пръв за селото, причакван в дома от мома или млада младоженка. Стопанинът обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат с усмивка и гостолюбие и поят коня му с вода.

В къщата на домакините се води и хорото. През деня дамите месят и раздават за здраве украсени обредни питки, наречени " конче " или " копито ".

На Тодоровден честват хората с имена: Тодор, Тодора, Тодоричка, Тодорица, Тодорка, Дора, Дорка, Дара, Теодор, Тошо, Теодора, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.