Тодор Живков е осъден от ВКС на 7 г. затвор и глоба за злоупотреба с държавни средства
Тодор Христов Живков е български политик от Българската комунистическа партия. Често импровизирано е именуван Тошо, бай Тошо и Тато.
В продължение на 35 год. (в интервала от 1954 до 1989 г.) оглавява ръководещата Българска комунистическа партия Българска комунистическа партия, заема централни управителни длъжности, ръководител на Министерския съвет (1962 - 1971) и ръководител на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 година е определен за първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия на мястото на дотогавашния партиен лидер, общоприет секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата служба първи секретар е преименувана на общоприет секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) държавни управления - втори по дълготрайност интервал на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 година до края на 1989 година е ръководител на Държавния съвет, т.е. в действителност държавен глава. Заема длъжността до 17 ноември 1989 година, когато е завещан от Петър Младенов.
Арестуван е на 18 януари 1990 година и е упрекнат в редица закононарушения. През юли 1990 година мярката му за неотклонение " задържане под стража " е сменена с домакински арест.
Главната прокуратура стартира против него 5 каузи.
През 1990 година е формирано дело за насилствената промяна на имената на българските турци и насилственото им изселване от 1984 година до 1989 година В интервала до 1998 година Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
На 25 февруари 1991 година стартира развой за нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. На 4 септември 1992 година Върховният съд го признава за отговорен и го осъжда на 7 год. отнемане от независимост и да върне на страната 7 млн. лв.. През януари 1994 година присъдата е доказана. На 9 февруари 1996 година общото заседание на наказателните колегии анулира присъдата му.
На 8 юни 1993 година е формирано делото за така наречен „ лагери на гибелта “.
Привлечен е като обвинен и по делото за разпределяне на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
Обвинен е и по така наречен дело „ Фонд Москва “ (Дело №2) за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване.
След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
Източник: Уикипедия
В продължение на 35 год. (в интервала от 1954 до 1989 г.) оглавява ръководещата Българска комунистическа партия Българска комунистическа партия, заема централни управителни длъжности, ръководител на Министерския съвет (1962 - 1971) и ръководител на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17 ноември 1989).
На 4 март 1954 година е определен за първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия на мястото на дотогавашния партиен лидер, общоприет секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата служба първи секретар е преименувана на общоприет секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) държавни управления - втори по дълготрайност интервал на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 година до края на 1989 година е ръководител на Държавния съвет, т.е. в действителност държавен глава. Заема длъжността до 17 ноември 1989 година, когато е завещан от Петър Младенов.
Арестуван е на 18 януари 1990 година и е упрекнат в редица закононарушения. През юли 1990 година мярката му за неотклонение " задържане под стража " е сменена с домакински арест.
Главната прокуратура стартира против него 5 каузи.
През 1990 година е формирано дело за насилствената промяна на имената на българските турци и насилственото им изселване от 1984 година до 1989 година В интервала до 1998 година Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.
На 25 февруари 1991 година стартира развой за нелегално разпределяне на жилища, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (Пето управление н. На 4 септември 1992 година Върховният съд го признава за отговорен и го осъжда на 7 год. отнемане от независимост и да върне на страната 7 млн. лв.. През януари 1994 година присъдата е доказана. На 9 февруари 1996 година общото заседание на наказателните колегии анулира присъдата му.
На 8 юни 1993 година е формирано делото за така наречен „ лагери на гибелта “.
Привлечен е като обвинен и по делото за разпределяне на несъбираеми заеми и помощи на разрастващи се страни и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.
Обвинен е и по така наречен дело „ Фонд Москва “ (Дело №2) за подкрепяне на интернационалното комунистическо придвижване.
След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ