Точно така е: този спектакъл си няма своя зала и

Точно по този начин е: този театър си няма своя зала и не се играе в спектакъл, а в други празни пространства, които чакат да бъдат запълнени с текст, смисъл и душа. Тази вечер го гледахме в изоставена пицария в центъра на София.

„ Влиянието на гама лъчите върху лунните невени “ е пиеса на Пол Зиндел, която той написа тъкмо преди половин век и за която получава „ Пулицър “. Текстът е мощно автобиографичен и по своята емоционалност и палитра от усеща припомня на Тенеси Уилямс, с който рецензията съпоставя създателя. Самият той споделя, че всякога когато гледа своята пиеса, плаче и се смее повече от всеки различен в публиката.

Не желая да описвам историята и да скапвам удоволствието на всички любопитни, които ще си подарят това прекарване. В центъра на събитията е една някогашна танцьорка на междинна възраст, неуравновесена, прочувствена, мощна и слаба, зла и уязвима, жена с огромна история зад себе си и още по-големи проекти за бъдещето. В основната роля е Ана Вълчанова, която си припомням още от „ А в този момент накъде? “ и в случай че това зрелище бележи пътя й, то ми хареса. Много. Освен майката в пиесата вземат участие две дъщери, един заек, една умираща жена и един телефон. Всеки от тях е по някакъв метод жертва и главорез, парченце от една галактика, в която всичко е доста необичайно – от необикновената обич на майката Беатрис до големите радиоактивни невени на дребната Тили. И тъкмо както е в живота, нищо не е еднопосочно, просто или елементарно.

Другите забъркани в спектакъла са: преводачът Аспарух Дончев, режисьорът Марий Росен, сценографката Петя Боюкова, артистите Ива Вълкова, Петя Денева, Нели Монеджикова, Искрен Петков и София Бобчева (глас).

Повече за постановката, по кое време и къде да я гледате, можете да научите тук.