American Thinker: Всички, освен Путин, искаха войната в Украйна
Точно преди съветското навлизане в Украйна, ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете военачалник Марк Мили сподели пред Конгреса, че Киев може да падне в границите на 72 часа, в случай че се реализира пълномащабно съветско навлизане в Украйна. Но за какво, в случай че Съединени американски щати чакаха Украйна да се разпадне, НАТО не спря идния спор, признавайки, че няма желание да приема Украйна в алианса? Тогава опасенията на Москва за сигурността, произлизащи от разширението на НАТО на изток, щяха да бъдат прегледани и Путин нямаше да има причина да нападна Украйна.
Не е ли това, което се чака от алианса, чиято декларирана задача е:
НАТО е деен и водещ участник в мира и сигурността на интернационалната сцена. Той предизвиква демократичните полезности и се ангажира с мирното разрешаване на разногласия.
Но след рухването на Берлинската стена Организацията на Северноатлантическия пакт се разпростря по целия свят във вълна от идеологическа екзалтираност, с цел да прекрои планетата към западните полезности. Светът стана очевидец на преследването на новата задача на НАТО на Балканите, в Ливан, Сомалия, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и в този момент в Украйна.
След унизителното проваляне в Афганистан НАТО се нуждаеше от още една война, с цел да оправдае съществуването си. Тази война трябваше да контрастира с предходните злополуки на НАТО. Тя трябваше да бъде енергична и къса, без западни жертви. И този път НАТО трябваше да победи.
Лидерите на НАТО наподобява се любуваха на вероятността за война. Когато през декември 2021 година, в последното си изпитание, Путин изиска НАТО да спре разширението на изток и се ангажира да не одобри Украйна, генералният секретар на алинса Йенс Столтенберг надменно отхвърли всякакво разискване по тематиката.
Нищо не пречеше и на Зеленски да избегне войната. Ако се беше отказал от молбата си за участие в НАТО, това щеше да удовлетвори настояванията на Москва и нахлуването щеше да бъде анулирано. Корумпираните управници в Киев обаче не бяха стимулирани от угриженост за стабилността и целостта на Украйна. Те бяха привлечени от милиардите финансова и военна помощ и неограничените вероятности за персонално обогатяване.
Някои европейци, лимитирали опциите си за свое лично възмездие за вековете на провали и унижения (от страна на Русия и Съюз на съветските социалистически републики, бел. ред.), видяха опция за репресии, изключително без директно военно присъединяване. Байдън очакваше с неспокойствие да се измъкне от Афганистан и да трансформира украинската рецесия в повратна точка за своето президентство.
По подигравка на ориста всички желаеха тази война с изключение на Путин.
Наистина НАТО начерта смела маневра. Стратегията беше Америка и нейните съдружници да предизвикат нахлуването на Москва и да го употребяват като предлог за налагане на опустошителни наказания на Русия. Санкциите трябваше да осакатят съветската стопанска система и да основат вътрешен напън върху президента Путин, който да го принуди да напусне властта. Излизането на Путин щеше сътвори вакуум във властта, който да отслаби Русия геополитически. Какво щеше да се случи с Украйна беше без значение; тя служи като примамка.
Стратегическите гении на НАТО обаче още веднъж се провалиха. Украйна не се разпадна, глобите не реализираха стремежи резултат и НАТО беше въвлечана в прокси война с Русия.
Тази отрезвяваща действителност принуди НАТО да промени спора и да излезе с нова тактика. Настоящата е съсредоточена върху продължителна война на безсилие, с цел да отслаби Русия стопански и военно и да я принуди към някакъв тип капитулация. Тъй като войната бушува на украинска земя, Украйна заплаща опустошителна човешка и икономическа цена. Около половината от популацията от 35 милиона е напуснало страната или е било убито или недееспособно. Инфраструктурата, чието създаване лиши към 200 години, се унищожава, стопанската система е на практика опустошена, а страната, която беше житницата на Европа, неотдавна одобри закон за развъждане на марихуана.
Украйна е в положение на цялостно безпаричие, оцеляването ѝ зависи от интернационална помощ. Зеленски върви с протегната ръка по света и моли за военна и икономическа помощ. За собствен позор тази изстрадала страна с добре образовано население се трансформира в страна на просяци. Зеленски даже се облича като бедняк.
Зеленски счита, че защото пази ползите на Запада, той би трябвало да има реципрочни отговорности към него. Той вижда спасението на страната в това да влезе в НАТО и Европейски Съюз, да бъде осиновена и да получи благополучие благодарение на интернационалната общественост. Освен това той чака Западът да предложи стотици милиарди долари за възобновяване.
Неотдавнашна среща на НАТО във Вилнюс, Литва, изля леден душ върху стремежите на Зеленски. Тъй като гробищата из цяла Украйна бързо се изчерпват, НАТО отхвърли даже да насочи покана за участие. Зеленски, който тичаше за участие в НАТО като хрътка, която се състезава да хване машинален заек, наподобява осъзна, че фантазията Украйна в миналото да стане член на НАТО се е изпарила и изрично излее разочарованието си пред управлението на алианса.
Но водачите на НАТО, които са изцяло удовлетворени да избегнат борба с нуклеарната мощ и да оставят украинците да се бият, не одобриха леко експлоадирането на Зеленски. Някои са недоволни, че Украйна устоя първичната съветска офанзива. Ако би трябвало да имаме вяра на военачалник Марк Майли, НАТО не е възнамерявало даже да има самостоятелна Украйна.
Така че, когато васалът се осмели да увеличи глас против своите феодали, президентът Байдън трябваше да му покаже мястото му. „ Лошата вест за вас е, че няма да вървим на никое място. Вие сте заседнали дружно с нас ", сподели той на Зеленски. На недипломатичен британски: " Вие, простаци, ще продължите да се биете, до момента в който ние доставяме оръжията, или до момента в който вие доставяте материала за разход, което свърши първо. Нямате къде да отидете. "
Въпреки че в последна сметка и двете страни се съгласиха с обещания за нови оръжия и потвърдиха продължаващата икономическа помощ, срещата на НАТО лиши Зеленски от незабавното политическо погашение, което търсеше. Зеленски обаче не можеше да се прибере вкъщи с празни ръце след такова обезсърчително пътешестване.
„ Връщаме се вкъщи с добър резултат за нашата страна и, което е доста значимо, за нашите воини “, сподели той във видео, оповестено след завръщането му. И въпреки всичко вдъхновяващата му изразителност няма да промени ориста на Украйна. Като разреши на Украйна да се намеси в спор с Русия, Зеленски извърши една от най-големите лудости, които могат да бъдат осъществени от държавен глава. В резултат Украйна ще се причисли към листата на страните, които Америка е оставила в руини.
Хенри Кисинджър написа след неуспеха във Виетнам: „ Да си зложелател на Америка може да бъде рисково, само че да си другар е съдбовно. “ Зеленски е в развой на определяне на това. И има още един урок от Виетнам, който би трябвало да има поради. На 2 ноември 1963 година Нго Дин Дием, президентът на Южен Виетнам, чиято политика провокира неодобрение във Вашингтон, беше погубен при подкрепян от Съединени американски щати прелом.
Въпреки че до момента в Украйна е била пролята повече кръв, в сравнение с във всички европейски спорове след Втората международна война, взети дружно, НАТО, „ ангажирана с мирното разрешаване на разногласия “, не сподели подготвеност да разисква спокойно разрешаване на спора.
Освен това немският външен министър Аналена Бербок отхвърли опцията за водене на договаряния с Русия. Като множеството европейски водачи, тя не е историк; в противоположен случай би послушала съвета на своя популярен съотечественик Ото декор Бисмарк, който написа: " Тайната на политиката? Сключете добър контракт с Русия. "
Александър Г. Марковски е старши помощник в Лондонския център за политически проучвания, закостенял мозъчен концерн, който изследва националната сигурност, енергетиката, разбора на риска и други въпроси на публичната политика. Той е създател на „ Анатомия на един комунист “ и „ Либерален болшевизъм: Америка не победи комунизма, тя го одобри “.
Превод и редакция: ни
