Астрономия за деца. Безкрайна ли е Вселената?
Точно над нас е небето – или в случай че желаете по-научно, атмосферата. Тя се простира на към 32 километра над Земята. Плаващи в атмосферата са примес от молекули – дребни късчета въздух, толкоз дребни, че одобряваме милиарди от тях всякога, когато вдишваме.
Над атмосферата е пространството. Нарича се по този начин, тъй като има доста по-малко молекули, с доста празно пространство сред тях. Но какво би било да пътуваме до космоса – и по-късно да продължим? Какво бихме намерили по-нататък? Учените са в положение да обяснят доста от това, което бихме намерили там. Но има някои неща, които към момента не знаем, като да вземем за пример дали пространството просто продължава постоянно.
В началото на пътуването в космоса може да разпознаем някои от забележителностите. Земята е част от групата планети, които обикалят към Слънцето, смесени с някои метеорити и комети.
Слънцето в действителност е просто една междинна звезда и наподобява по-голямо и по-ярко от останалите звезди единствено тъй като е по-близо. За да стигнем до идната най-близка звезда, ще би трябвало да изминем трилиони километра пространство.
Ако използваме най-бързата галактическа сонда, която НАСА в миналото е правила, отново ще ни отнеме хиляди години, с цел да стигнем до най-близката звезда, друга от Слънцето.
Ако звездите са като къщи, то галактиките са като градове, цялостни с къщи. Учените пресмятат, че в галактиката на Земята, Млечния път, има 100 милиарда звезди.
Наскоро астрономите научиха, че доста или даже множеството звезди имат свои лични орбитални планети. Някои даже са като Земята, тъй че е допустимо те да са дом на други същества, които също се чудят какво има там.
Ще би трябвало да пътуваме през трилиони километри повече пространство, единствено с цел да стигнем до друга вселена. По-голямата част от това пространство е съвсем изцяло празно, единствено с някои бездомни молекули и дребни мистериозни невидими частици, които учените назовават „ тъмна материя “.
Използвайки огромни телескопи, астрономите виждат милиони галактики там – и те просто не престават във всяка посока. Ако можете да наблюдавате задоволително дълго, в продължение на милиони години, наподобява, че последователно се прибавя ново пространство сред всички галактики. Както учените споделят, Вселената се уголемява? Но докога и до каква степен?
Ако можем да продължим колкото желаеме, бихме ли траяли да минаваме през галактиките вечно? Има ли безконечен брой галактики във всяка посока? Или цялото нещо в последна сметка свършва? И в случай че въпреки всичко свърши, какво продължава по-късно?
Това са въпроси, на които учените към момента нямат безапелационни отговори. Мнозина считат, че евентуално просто ще продължим да прекосяваме галактики във всяка посока, вечно. В този случай Вселената би била безкрайна, до безкрайност.
Други учени считат, че е допустимо Вселената в последна сметка да се увие към себе си – тъй че в случай че можем просто да продължим, някой ден ще се върнем там, откъдето сме почнали, само че от другата посока.
Един от методите да си представим това е да си представим глобус. Ако стартираме да вървим в която и да е посока, да вземем за пример на изток, и просто продължим, в последна сметка ще се върнем там, откъдето сме тръгнали. Ако казусът е подобен и за Вселената, това би означавало, че тя не е безпределно огромна – макар че въпреки всичко ще бъде по-голяма, в сравнение с можем да си представим.
И в двата случая в никакъв случай не бихме могли да стигнем до края на Вселената или космоса. Сега учените считат, че е малко евентуално Вселената да има край – район, където галактиките стопират или където би имало някаква преграда, маркираща края на космоса. Но никой не знае сигурно. Как да отговорим на този въпрос, ще би трябвало да схванат бъдещите учени.
