Писателят Сергей Лебедев: Руснаците са изцяло отдадени на страха, наследен от прадедите им, опитват да са в 2 състояния на ума едновременно
Точно година след началото на войната в Украйна един от най-четените модерни съветски писатели Сергей Лебедев посети за първи път България. Oт 2018 година той живее в Германия. " Когато погледнете картата на Русия, първата асоциация е с нещо огромно, нещо широко и в множеството случаи в тази безкрайност индивидът липсва. Няма градове, пътища, цивилизация. До огромна степен историята е спряла и едно от най-трагичните неща на 20-и век е, че Съветска Русия използваше тази безкрайност като кутия за еднократна приложимост, за боклуци, изпращаше хората в нищото, в места без история, единствено с чиста география, места, където хората просто изчезваха ", разяснява пред писателят.
" Това мъжество и дръзновение е идеологическо, то беше и е на всички места в литературата, филмите. Но елементарният живот, жителите на Русия са напълно отдадени на страха, боязън от държавната конструкция, репресии, това е завещан боязън даже от прадедите им. Въпреки това на повърхността никой не демонстрира този боязън. Той е закоренен надълбоко в съзнанието, той те сковава да мислиш и действаш свободно. Това не може да бъде избегнато. Сталин е част от историята и следствията са забележими. Цели генерации са изгубени, моделите, открити по време на Съветска Русия, не свършват с нейния край. Те оставят дълготрайна диря във усещанията на обществото и това, което имаме в този момент, бих го нарекъл морална незаинтересованост. Тази морална незаинтересованост способства за този завещан боязън към страната ", споделя още Лебедев.
Той разяснява и сравнението сред Сталин и Путин: " Ако погледнем първо към по-младия представител на тази двойка, нашият президент е израснал и е получил образованието си в много характерна система, а точно в системата на руската държавна сигурност. Нейната конструкция не е основана да осигури сигурност на хората, а да ги сплаши, репресира и да им донесе неустановеност. Тук доверието не е верният инструмент, а страхът, простичкият, бруталният боязън. Затова и мисля, че господин Путин в страстите си, в визиите си за света се уповава на този боязън, това е истински движещата мощ зад неговата политика. Той се пробва да продаде тези страхове и в сегашната среда на апетит, война и несигурност - това работи. А нашата задача като жители на Русия е да не купуваме тези артикули. Да не купуваме този боязън. В последната му тирада нямаше заричане за бъдеще. Изобщо нямаше бъдеще, тъй като самите управници не знаят по какъв начин да обяснят на популацията какво се случва, каква е нашата цел, какво ще бъде бъдещето, всичко се върти в настоящия миг. Мисля, че по този метод обаче се основава лека вяра, че системата може да тръгне към своя крах, тъй като не можеш да насилиш хората да живеят в непрекъсната война, без да им обясниш, че има бъдеще ", разяснява Лебедев.
" Според мен съветските жители се пробват да бъдат в две положения на мозъка по едно и също време. От една страна руснаците знаят, че не могат да се доверят на държавното управление, тъй като в множеството случаи, когато държавната Дума дава обещание нещо, те няма да го получат. Но в това време те се разпознават с Руската страна, с нейната форма, просвета. Така че съгласно мен те слушат по едно и също време в тези две положения: на доверие и на съмнение. Някак в течна, плаваща форма. Опитват се да убедят себе си, че тази тирада значи нещо, че е същинска, само че тя несъмнено е цялостна с агитация, няма нищо общо с всекидневието на жителите. Руският хайлайф е артикул на 20-годишно дишане, доста характерно общо дишане. 20 години избор на най-лоялните, най-подкупните, най-мълчаливите, по този начин се оформи този хайлайф. За това време всеки с сериозно мислене измежду тях беше принуден да замълчи. Цялата допустима съпротива беше отстранена и в този момент тази група от коленичещи хора усещат, че плават на една лодка. Ясно разбират, че това, което вършат дружно, няма по какъв начин да бъде разбрано от интернационалния бизнес. Разбират, че в случай че изгубят властта, това ще бъде краят за тях. Мисля, че взеха поуките от Милошевич, който беше „ задоволително малоумен “ да изгуби изборите преди да бъде изпратен в Хага. Затова те просто ще държат тази лодка и няма да разрешат никакви избори, тъй като никой с изключение на обкръжението им няма да ги оправдае пред света ", безапелационен е писателят.
" Правилният път е да се мисли в посока на политически хрумвания, политически стратегии. Фокусирането върху един водач от единствено себе си е проблематично и рисково, тъй като има късмет идващият водач в последна сметка да следва даже по-яростно политиката на Путин. Големият проблем на Русия е какво е Русия. Да, тя е наречена Федерация, знаем че повече от 100 разнообразни народи, живеят под знамето на Руската Федерация, само че те не живеят като част от федерация, частично са някак поробени. Истинският въпрос е по какъв начин да се промени тази конструкция в нещо по-устойчиво за всички, като Европейския съюз, или парламентарно ръководство. Това е нужната посока за мен. Трябва да има система, която да стопира едноличните решения, а на 24 февруари 2022 нямаше такава ", споделя още Лебедев.
" Това мъжество и дръзновение е идеологическо, то беше и е на всички места в литературата, филмите. Но елементарният живот, жителите на Русия са напълно отдадени на страха, боязън от държавната конструкция, репресии, това е завещан боязън даже от прадедите им. Въпреки това на повърхността никой не демонстрира този боязън. Той е закоренен надълбоко в съзнанието, той те сковава да мислиш и действаш свободно. Това не може да бъде избегнато. Сталин е част от историята и следствията са забележими. Цели генерации са изгубени, моделите, открити по време на Съветска Русия, не свършват с нейния край. Те оставят дълготрайна диря във усещанията на обществото и това, което имаме в този момент, бих го нарекъл морална незаинтересованост. Тази морална незаинтересованост способства за този завещан боязън към страната ", споделя още Лебедев.
Той разяснява и сравнението сред Сталин и Путин: " Ако погледнем първо към по-младия представител на тази двойка, нашият президент е израснал и е получил образованието си в много характерна система, а точно в системата на руската държавна сигурност. Нейната конструкция не е основана да осигури сигурност на хората, а да ги сплаши, репресира и да им донесе неустановеност. Тук доверието не е верният инструмент, а страхът, простичкият, бруталният боязън. Затова и мисля, че господин Путин в страстите си, в визиите си за света се уповава на този боязън, това е истински движещата мощ зад неговата политика. Той се пробва да продаде тези страхове и в сегашната среда на апетит, война и несигурност - това работи. А нашата задача като жители на Русия е да не купуваме тези артикули. Да не купуваме този боязън. В последната му тирада нямаше заричане за бъдеще. Изобщо нямаше бъдеще, тъй като самите управници не знаят по какъв начин да обяснят на популацията какво се случва, каква е нашата цел, какво ще бъде бъдещето, всичко се върти в настоящия миг. Мисля, че по този метод обаче се основава лека вяра, че системата може да тръгне към своя крах, тъй като не можеш да насилиш хората да живеят в непрекъсната война, без да им обясниш, че има бъдеще ", разяснява Лебедев.
" Според мен съветските жители се пробват да бъдат в две положения на мозъка по едно и също време. От една страна руснаците знаят, че не могат да се доверят на държавното управление, тъй като в множеството случаи, когато държавната Дума дава обещание нещо, те няма да го получат. Но в това време те се разпознават с Руската страна, с нейната форма, просвета. Така че съгласно мен те слушат по едно и също време в тези две положения: на доверие и на съмнение. Някак в течна, плаваща форма. Опитват се да убедят себе си, че тази тирада значи нещо, че е същинска, само че тя несъмнено е цялостна с агитация, няма нищо общо с всекидневието на жителите. Руският хайлайф е артикул на 20-годишно дишане, доста характерно общо дишане. 20 години избор на най-лоялните, най-подкупните, най-мълчаливите, по този начин се оформи този хайлайф. За това време всеки с сериозно мислене измежду тях беше принуден да замълчи. Цялата допустима съпротива беше отстранена и в този момент тази група от коленичещи хора усещат, че плават на една лодка. Ясно разбират, че това, което вършат дружно, няма по какъв начин да бъде разбрано от интернационалния бизнес. Разбират, че в случай че изгубят властта, това ще бъде краят за тях. Мисля, че взеха поуките от Милошевич, който беше „ задоволително малоумен “ да изгуби изборите преди да бъде изпратен в Хага. Затова те просто ще държат тази лодка и няма да разрешат никакви избори, тъй като никой с изключение на обкръжението им няма да ги оправдае пред света ", безапелационен е писателят.
" Правилният път е да се мисли в посока на политически хрумвания, политически стратегии. Фокусирането върху един водач от единствено себе си е проблематично и рисково, тъй като има късмет идващият водач в последна сметка да следва даже по-яростно политиката на Путин. Големият проблем на Русия е какво е Русия. Да, тя е наречена Федерация, знаем че повече от 100 разнообразни народи, живеят под знамето на Руската Федерация, само че те не живеят като част от федерация, частично са някак поробени. Истинският въпрос е по какъв начин да се промени тази конструкция в нещо по-устойчиво за всички, като Европейския съюз, или парламентарно ръководство. Това е нужната посока за мен. Трябва да има система, която да стопира едноличните решения, а на 24 февруари 2022 нямаше такава ", споделя още Лебедев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ