Точно 21,50 часът е. Точно в този час ми се

Точно 21,50 часът е. Точно в този час ми се коства, че би трябвало да кажа следното: има неща, които би трябвало да бъдат казани, има неща, които би трябвало да бъдат мълчани.

Неща, които би трябвало да бъдат казани:
Неща, които ни лекуват – т. е. сложни думи, след които реализираме по-добър вътрешен баланс. Чрез изричането ние ги пускаме да вървят отвън нас, преставаме да се идентифицираме с тях, освобождаваме ги от себе си и се освобождаваме от тях. След това към този момент ставаме като че ли други хора, все едно сме излекували нещо в себе си и към себе си. Все едно сме пуснали вързоп с балони към небето и подскачаме като дребни радостни деца.Неща, които лекуват и поддържат близките. Това са думи на кураж, на признателност, на угриженост, на другарство, на внимание и благосклонност, на наслада, обич и любов. Думи, които добре знаем, които постоянно стискаме сребролюбив, те са с голяма съзидателна мощ.Неща, които минават през нас, все едно сме медиатори. Неизвестно по какъв начин се допираме до някакви космополитен мъдрости или житейски тънкости, които съумяваме просто да предадем по един или различен метод. Това като че ли са прекарвания на тънко равнище – непознати трептения, които влизат в резонанс с някакви лични наши трептения и се получава мъдрост, стихотворение, есе, метафизичен опус, непредвиден диалог с другари или просто някакво парченце текст, наречено както и да е. Тези неща, с изключение на казвани, би трябвало да бъдат записвани.Неща, които са като луковици в градина. Тия неща не може да се каже кои са тъкмо, само че това са думи, които въздействат изключително на децата ни, само че и на порасналите ни близки, и тяхното деяние може да се изрази по-късно в живота им, т. е. посаждаме ги в този момент и те порастват в други форми след това.Енергизиращи, пинг-понг думи – те са една тонизираща подготовка, изречени са с положителни планове и са добра гимнастика за мозъка и сетивата. Това са типичните духовити реплики сред другари.
Просто има думи, за които не би трябвало да се стискаме, да не се скъпим. Дори в противен случай, би трябвало да упражняваме, да се учим да ги изговаряме, и да ги изговаряме по-често.А има и неща, които би трябвало да бъдат мълчани, не потискани, просто мълчани. Слагам настрани отрицателните думи, обиди, неразбории. По-скоро си мисля за щастливите неща, които би трябвало да бъдат оставени в безмълвие.
Нещо сходно на слънчеви мигове в леден ден. Да приказваш за тях, даже да се опиташ да изразиш по най-красив метод насладата от тях, няма никакъв смисъл. Най-доброто е да затвориш очи и да дишаш.Нещо сходно на блажени мигове на диванчето в чиста подредена къща, когато си доста, но доста изтощен. Не обясняваш нищо, просто се отпускаш и това е.Нещо сходно на оня момент, когато си постигнал нещо огромно. Как в този момент ще вземеш да го изразяваш с думи? Просто оставяш триумфа да премине през теб в безмълвие, с цел да го попиеш самият ти по-добре.Нещо сходно на превъзходна гозба, която по какъв начин ще разкажеш? Най-много да измучиш едно възторжено междуметие и да примляскаш в щастлива премала.
Поставих доста тирета, а в този момент – точка.

Казах доста неща, а в този момент онемявам. Оставам в цялостно безмълвие за прясно приготвената паста с малко масло, чесън и магданоз, която хапнах за вечеря.

Ето в действителност, не е ли показателно? Хората минават, а думите им остават. А когато не са изказани, различен ги изрича.

 

Още текстове от Мария Гюрова можете да прочетете тук.