Тийнейджъри в САЩ предпочитат да общуват с есемеси (SMS), вместо

Тийнейджъри в Съединени американски щати избират да поддържат връзка с есемеси (SMS), вместо да се срещат или да приказват по телефона. Това демонстрират резултатите от проучване на самостоятелната организация "Комън сенс медиа ", представени от Агенция Франс Прес. 36% от интервюираните младежи признават, че избират да си разменят къси известия по телефона, 32 на 100 залагат на персонални срещи, за 16% приоритет са обществените мрежи, за 10 на 100 - видеоразговорите, и единствено 5% се обаждат непосредствено по телефона, когато желаят да кажат нещо. Очевидно е, че децата - представители на електронното потомство, са мощно привързани към устройствата си - смарт телефони, таблети, други цифрови технологии.
Тенденцията е ясно отличима: при предходното проучване през 2012 година към момента водещи са били персоналните срещи (49 на сто), следвани от есемесите. За същия интервал сред двете проучвания процентът на младежите, притежаващи смарт телефон, се е нараснал от 41 на 89.
Сега половината от интервюираните деца на възраст от 13 до 17 години признали, че изпращат есемес най-малко един път на час, други 32% разкрили, че го вършат непрекъснато.
Социалните мрежи пък са част от живота на 81% от участвалите в изследването и са "изключително значими " или "много значими " за 32 на 100 от тях. Около 70% от младежите влизат повече от един път на ден в обществена мрежа, при 34 на 100 през 2012 година
Откакто светът на децата се свива до екрана на смарт телефона им, експертите все по-често приказват за нова диагноза, наречена "вирус на цифровото малоумие ". Още през 2007 година учени откриват, че от ден на ден малчугани страдат от разстройство на вниманието, загуба наизуст, липса на самоконтрол. Изследвания потвърждават промени в мозъка им, присъщи за ранен етап на деменция, които нормално се развиват в старческа възраст.
Резултатите обаче не учудват никого. На процедура, 7-годишно дете в Европа през днешния ден към този момент е прекарало пред екраните на актуалните устройства над 12 месеца от живота си, а юноша на 18 - над четири години. От 1970 година радиусът на интензивност на децата се е свил с 90%, т.е. светът им безусловно се е лимитирал до екрана на смарт телефона. Затова, въпреки и стряскащи, не са пресилени изводите, които се цитират: децата към този момент не знаят какво е да тичат на открито, да се катерят по дърветата, да пускат хвърчила, да скачат на дама или просто да си приказват.