Титаник е може би най-известният потънал кораб на всички времена.

Титаник е може би най-известният потопен транспортен съд на всички времена. След откриването му през 1985 година на удивителната дълбочина от 3800 метра под морското ниво в Северния Атлантически океан, даже един дребен откъс от корпуса, като този, който сега се намира в хотел и казино Луксор в Лас Вегас притегля гости от целия свят. Подобни изложения през десетилетията слагат посетителите на мястото на пасажерите, с цел да видят си показват трагичната нощ на борда, и е ясно, че очарованието от печалното събитие ще продължи още доста години.

Следователно не е изненадващо, че хората обезверено се пробват да извадят остатъци от дълбините – някои за благородни цели като исторически проучвания, други за пари.

За благополучие останките към този момент са предпазени от конвенцията на ЮНЕСКО, тъй че би трябвало да останат необезпокоявани в последното си място за отмора. Но това не попречи да се появят някои безусловно безумни оферти по какъв начин да се извади целият Титаник.

Нека в този момент се позабавляваме като преминем през най-силните от тях.

Преди да стигнем до Титаник, дано първо си зададем въпроса по какъв начин хората нормално изваждат потопен транспортен съд при по-лесни условия. Краткият отговор е: не го вадят.

Ваденето на потопен транспортен съд може да бъде огромен бизнес, тъй като цената на изваденото законно принадлежи на извадилия го. Но корабите постоянно са прекомерно тежки (и това без да включваме водата в тях), с цел да се повдигнат от морското дъно, в случай че не са потънали в извънредно плитки води. Възрастта също има значение – новите остатъци са структурно по-здрави, по отношение на старите; с течение на времето природата ще ги износи, до момента в който не се разпаднат изцяло, което прави преместването им съвсем невероятно.

Варианти обаче има. За по-леки плавателни съдове могат да се завържат специфични балони, които по-късно се надуват и ги издигат на повърхността. В случаи на остарели и чупливи кораби, като Мери Роуз, към кораба се инсталира цяла клетка – която да понижи напрежението върху структурата – и по-късно се повдига дружно с кораба в нея. А един по-краен, само че въпреки всичко действителен вид е водолази да нарежат останките на части, които по-късно да бъдат извадени поотделно и корабът да бъде възобновен на сушата.

Титаник обаче се намира на дълбочина от съвсем 4 километра и тежи внушителните 52 300 тона, което го прави малко огромен за изброените нагоре способи. Затова някои хора прибягват до крайности.

След като разбрахме за умопомрачителната концепцията на Fox News просто да се слагат балони в останките – тъй като в края на краищата, „ в случай че хората се интересуват толкоз доста от Титаник, за какво просто не го извадят? “ – считаме, че това е страховит въпрос. Нека забележим някои от най-хубавите оферти.

Една от първите хрумвания (трудно е да се каже дали е сериозна) е да се повдигне цялото нещо благодарение на топки за пинг-понг. Планът обаче се разпада, тъй като останките на Титаник са на две елементи, както знаем. Но хората въпреки всичко са пресметнали какъв брой топки ще са нужни, с цел да издигнат цялото желязо – към 1,5 милиарда. За страдание обаче, налягането под 3,8 километра вода би ги сплескало, правейки ги безполезни, само че предлагането се появява даже в учебници по физика, тъй че някои явно считат, че проектът е готин.

Следващата концепция идва от инженер от Стамфорд, Кънектикът, през 1985 година, малко след откриването на Титаник, когато учените обмислят всяко предложение, за което могат да се сетят, с цел да го извадят. Описана в книгата „ The Night Lives On “, тя е да се слагат полиестерни торбички в корпуса и по-късно да се изпомпа вазелин в тях, който по-късно ще се втвърди и ще стане плавателен като по този начин ще се повдигнат останките на повърхността цели.

Но още веднъж – когато някой в действителност прави действителна калкулация на предлагането, открива се, че ще са нужни 180 000 тона вазелин, с цел да се добие задоволително плавателност за покачване на цялата солидна структура. Това е съществено количество – най-големият товарен транспортен съд в света може да транспорти към 120 000 тона, тъй че ще ни трябват един и половина от тях, цялостни догоре.

Но даже да пренебрегнем по какъв начин голямото количество вазелин ще се докара до мястото и по какъв начин ще се смъкна до дъното под толкоз доста вода, торбите евентуално просто ще откъснат горната част на разлагащия се корпус или ще се измъкнат на повърхността, когато едната страна на структурата се повдигне. Все отново обаче концепцията е мощна.

Преди останките даже да бъдат открити, човек на име Артър Хики се самоназначава за началник на кaмпанията за избавяне на Титаник с вярата да задържи за себе си благосъстоянията, заровени с кораба (които по това време са оценени на до 1 милиард английски лири, което в този момент е съвсем 5 или 6 милиарда долара). Той сънува сън, който го въодушевява да се поинтересува какъв брой пари ще му коства количеството течен азот, належащо за основаване на айсберг към останките, който по-късно да ги измъкне на повърхността.

Хики се обръща към BOC Груп – компания за промишлени газове – с цел да трансформира фантазията си в действителност. Когато обаче още веднъж досадната математика се намесва, учените стигат до цифра от към половин милион тона течен азот. Това би означавало да се сътвори цялостен цех за втечняване на азот над останките и да се изпомпва надолу. Което – шокиращо – компанията взема решение да не направи.

Списъкът от способи, по които хората са желали да вдигнат Титаник, е безкраен; това са единствено няколко от най-хубавите. За страдание, скорошни изследвания демонстрират, че останките евентуално ще изчезнат вечно скоро, тъй че казусът наподобява ще се реши сам…

Може би въпреки всичко би трябвало да пробваме с топки за пинг-понг, преди Титаник да е липсващ вечно.