Тиквата става и с мръвка, и за десерт РЕЦЕПТИ
Тиквата - необикновено вкусна, ароматна и с наситено оранжев цвят, няма по какъв начин да остане незабелязана. Тя е обичайната за менюто на доста европейци, включително и за нас, българите. А около лозунгите по митингите против бюджета звездата изгря с нова мощ.
И въпреки в родния обичай и традиция тиквата да се свързва главно с коледните празници, и то във типа печена със захар, опциите да я приготвим са доста повече. Освен това тиквата е извънредно питателна и носи доста изгоди за здравето. В 250 грама от оранжевия деликатес се съдържат едвам 49 калории (просто има над 90% вода), само че 2 грама протеин и 12 грама въглехидрати. Освен това тя е измежду най-богатите на фибри храни, дружно с куп витамини - А, С, В2 и Е.
Произхождащи от Централна Америка, тиквите са били култивирани от локалните нации преди повече от 7000 години. В Съединените щати тиквите са били съществена храна в диетата както на индианските племена, по този начин и на европейските заселници. Известният тиквен къс, в този момент синоним на Деня на благодарността, е въодушевен от ранните американски колонисти, които издълбават тикви, пълнят ги с мляко, мед и подправки и ги пекат в гореща пепел.
В Европа тиквата идва през 15. век, откакто Христофор Колумб придвижва семената до Стария континент. Тя обаче не е призната за хранителна просвета в Европа чак до 17. век. Бързо по-късно се трансформира допълнително от обичана - най-вече в Източна и Централна Европа. В България тиквата е значим детайл от зимната и есенната софра. Тиквеникът и печената тиква с мед са наложителни за празници като Бъдни вечер и Коледа.
В Румъния тиквата също се употребява необятно за подготвяне и на сладки, и на солени ястия. Един от най-популярните десерти е plăcintă cu dovleac - сходен на българския тиквеник. В Украйна пък постоянно се употребява за подготвяне на пюрета, супи и десерти. Украинците обичат да подготвят тиквени каши, като прибавят разнообразни зърнени храни и мед, което прави тиквата съществена храна през студените месеци.
И в случай че по света има стотици, та даже и хиляди предписания за приготвянето на тиква, то семената <210> са не по-малко известни и необятно употребявани. Те, също като самата тиква, са доста разнообразни по цвят и форма - бели или светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се подреждат на трето място по консумация, след фъстъците и слънчогледовите семки. За да запазят качествата си и да не се скапват, семките на тиквата би трябвало да се съхраняват на мрачно и ветровито място, даже и да са минали топлинна обработка. В последните години от ден на ден се употребяват и сурови тиквени семки, които се прибавят към салати.
Състезание
Тиквата се оказва и едно от растенията, чиито плодове могат да станат същински колоси. Съществуват няколко сорта, които имат капацитет да надвишават 100 кг. Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се съблюдава строга методология. Името се образува, като първо се поставя тежестта (в паунда) на тиквата, следва семейството на индивида, който я е отгледал, и най-после годината. Например семената на тиквата, сложила връх през 2004 година, са кръстени „ 1446 Итън 2004 “. Днес развъждането на великански тикви се смята за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.
Крем чорба от тиква
Тиква - към 400 г
Картофи - 2 бр.
Моркови - 2 бр.
Лук - 1 глава
Масло - 50 г
Готварска сметана - 100 мл
Сол и черен пипер на вкус
В тенджера с към 2/3 вода се слагат обелените и нарязани на едро тиква, картофи, моркови и лук. Котлонът в началото се включва на най-силна степен и след към 10 минути се понижава на трета-четвърта степен. Така се вари под похлупак един час, без да се отваря, с цел да може супата да резервира ароматите на всички артикули. Оцежда се непотребната вода, тъй че да остане толкоз течност, едвам покрие сварените артикули. След това към супата се прибавят маслото, готварската сметана, сол и пипер на усет. Крем супата се пасира и се оставя за към 10 минути на котлона да се сгъсти още малко. По предпочитание се сервира с натрошено сирене или ситно раздробен магданоз.
Тиква с мляко и ориз на фурна
Тиква - 1 кг
Ориз - 4 с.л.
Стафиди - 70 г
Прясно мляко - 2 ч.ч.
Захар - 7 с.л.
Масло - 50 г
Ванилия - 1 ампула
Канела - 1 с.л.
Счукани орехи - за поръсване
Почистената тиква от семената и кората се нарязва на дребни части. Намажете дъното и стените на тавата с всичкото меко масло, подредете частите тиква отмерено. Следват измитият ориз и стафидите, поръсени отмерено върху нея. В купа сипете 2 ч.ч. топло мляко и прибавете захарта, ванилията и канелата, разбъркайте добре и залейте тиквата със сместа. Поставете тавата в авансово нагрята на 200 градуса фурна и печете тиквата за към 1 час. След като извадите тавата, поръсете с начукани орехи. Тиквата с мляко и ориз на фурна е подготвена.
Свински ребърца с тиква и соев сос
Свински ребра - 400 г
Тиква - 200 г
Соев сос
Зехтин - 3 с.л.
Сол
Къри
Черен пипер
Гъби - 6 - 7 бр.
Обелете и почистете тиквата от семки и кори. Нарежете я на дребни кубчета. Овкусете ребърцата с къри, сол и черен пипер.
Добавете гъбите и тиквата, нарязана на дребни кубчета. Поръсете със соев сос и зехтин и оставете за към 30 минути, с цел да се мариноват. Поставете ребърцата в подобаваща тава за печене върху пергаментова хартия. Наредете останалите съставки и полейте с остатъка от маринатата. Изпечете в загрята фурна на 180 градуса до златисто (около 60-75 минути).
И въпреки в родния обичай и традиция тиквата да се свързва главно с коледните празници, и то във типа печена със захар, опциите да я приготвим са доста повече. Освен това тиквата е извънредно питателна и носи доста изгоди за здравето. В 250 грама от оранжевия деликатес се съдържат едвам 49 калории (просто има над 90% вода), само че 2 грама протеин и 12 грама въглехидрати. Освен това тя е измежду най-богатите на фибри храни, дружно с куп витамини - А, С, В2 и Е.
Произхождащи от Централна Америка, тиквите са били култивирани от локалните нации преди повече от 7000 години. В Съединените щати тиквите са били съществена храна в диетата както на индианските племена, по този начин и на европейските заселници. Известният тиквен къс, в този момент синоним на Деня на благодарността, е въодушевен от ранните американски колонисти, които издълбават тикви, пълнят ги с мляко, мед и подправки и ги пекат в гореща пепел.
В Европа тиквата идва през 15. век, откакто Христофор Колумб придвижва семената до Стария континент. Тя обаче не е призната за хранителна просвета в Европа чак до 17. век. Бързо по-късно се трансформира допълнително от обичана - най-вече в Източна и Централна Европа. В България тиквата е значим детайл от зимната и есенната софра. Тиквеникът и печената тиква с мед са наложителни за празници като Бъдни вечер и Коледа.
В Румъния тиквата също се употребява необятно за подготвяне и на сладки, и на солени ястия. Един от най-популярните десерти е plăcintă cu dovleac - сходен на българския тиквеник. В Украйна пък постоянно се употребява за подготвяне на пюрета, супи и десерти. Украинците обичат да подготвят тиквени каши, като прибавят разнообразни зърнени храни и мед, което прави тиквата съществена храна през студените месеци.
И в случай че по света има стотици, та даже и хиляди предписания за приготвянето на тиква, то семената <210> са не по-малко известни и необятно употребявани. Те, също като самата тиква, са доста разнообразни по цвят и форма - бели или светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се подреждат на трето място по консумация, след фъстъците и слънчогледовите семки. За да запазят качествата си и да не се скапват, семките на тиквата би трябвало да се съхраняват на мрачно и ветровито място, даже и да са минали топлинна обработка. В последните години от ден на ден се употребяват и сурови тиквени семки, които се прибавят към салати.
Състезание
Тиквата се оказва и едно от растенията, чиито плодове могат да станат същински колоси. Съществуват няколко сорта, които имат капацитет да надвишават 100 кг. Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се съблюдава строга методология. Името се образува, като първо се поставя тежестта (в паунда) на тиквата, следва семейството на индивида, който я е отгледал, и най-после годината. Например семената на тиквата, сложила връх през 2004 година, са кръстени „ 1446 Итън 2004 “. Днес развъждането на великански тикви се смята за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.
Крем чорба от тиква
Тиква - към 400 г
Картофи - 2 бр.
Моркови - 2 бр.
Лук - 1 глава
Масло - 50 г
Готварска сметана - 100 мл
Сол и черен пипер на вкус
В тенджера с към 2/3 вода се слагат обелените и нарязани на едро тиква, картофи, моркови и лук. Котлонът в началото се включва на най-силна степен и след към 10 минути се понижава на трета-четвърта степен. Така се вари под похлупак един час, без да се отваря, с цел да може супата да резервира ароматите на всички артикули. Оцежда се непотребната вода, тъй че да остане толкоз течност, едвам покрие сварените артикули. След това към супата се прибавят маслото, готварската сметана, сол и пипер на усет. Крем супата се пасира и се оставя за към 10 минути на котлона да се сгъсти още малко. По предпочитание се сервира с натрошено сирене или ситно раздробен магданоз.
Тиква с мляко и ориз на фурна
Тиква - 1 кг
Ориз - 4 с.л.
Стафиди - 70 г
Прясно мляко - 2 ч.ч.
Захар - 7 с.л.
Масло - 50 г
Ванилия - 1 ампула
Канела - 1 с.л.
Счукани орехи - за поръсване
Почистената тиква от семената и кората се нарязва на дребни части. Намажете дъното и стените на тавата с всичкото меко масло, подредете частите тиква отмерено. Следват измитият ориз и стафидите, поръсени отмерено върху нея. В купа сипете 2 ч.ч. топло мляко и прибавете захарта, ванилията и канелата, разбъркайте добре и залейте тиквата със сместа. Поставете тавата в авансово нагрята на 200 градуса фурна и печете тиквата за към 1 час. След като извадите тавата, поръсете с начукани орехи. Тиквата с мляко и ориз на фурна е подготвена.
Свински ребърца с тиква и соев сос
Свински ребра - 400 г
Тиква - 200 г
Соев сос
Зехтин - 3 с.л.
Сол
Къри
Черен пипер
Гъби - 6 - 7 бр.
Обелете и почистете тиквата от семки и кори. Нарежете я на дребни кубчета. Овкусете ребърцата с къри, сол и черен пипер.
Добавете гъбите и тиквата, нарязана на дребни кубчета. Поръсете със соев сос и зехтин и оставете за към 30 минути, с цел да се мариноват. Поставете ребърцата в подобаваща тава за печене върху пергаментова хартия. Наредете останалите съставки и полейте с остатъка от маринатата. Изпечете в загрята фурна на 180 градуса до златисто (около 60-75 минути).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ