Тихо, че птица се чува, а Радина опитва да познае

Тихо, че птица се чува, а Радина пробва да познае каква е по звуците, които издава. Не й е мъчно, а и го прави на драго сърце. Това безмълвие ми е извънредно нетипично, да не приказваме, че я различавам като еуфорична и позитивна, без веселостта й да я прави несериозна. Абе, има известна, такава една детска лекомисленост у Радина, която единствено тя знае по какъв начин да поддържа и интерпретира. Готова е на момента да пусне хартиена ракетка да лети.

А подобен другар се крие у нея, за какъвто всеки би си мечтал. „ Откраднат живот “ ни я сподели като актриса, Пловдивският спектакъл ни разкрива развиването й и все още, а през днешния ден ще извадим щурата й страна. Ама най-щурата.

Абе, Радина, какъв е тоя снукър, от който се интересуваш? Актрисите са дейни същества, прочувствени, а това ми се вижда извънредно заспало нещо.

Как ще е заспало? Интересувам се от разнообразни спортове. Щом някой нещо ми покаже или видя, става ми забавно и стартирам да го проучвам. Със снукъра беше същото. У нас се организират надпревари и другарски дуели със спортен темперамент. Любопитно ми е, тъй като там има тактика, има акуратност, точност. Снукърът е кавалерски спорт и това ми харесва – в случай че някой от състезателите направи неточност, която съдията не забележи, той самичък си споделя. Въпреки че от това зависи мачът му. Много е впечатляващо.

В множеството спортове има експанзия и спортна завист, а в снукъра не е така… Да не приказваме, че играчите постоянно са с костюми и ризи.

Приласкава ме и желая да съм част от този свят. На мачове е доста безшумно, а аз безпределно почитам тишината. Парадоксът е, че в живота съм ужасно гръмък човек.

Затова не търпиш други шумни хора около себе си.

Да! Като вляза някъде, все едно свистят фойерверки. Точно по тази причина обичам да ми е безшумно. Ако има някой по-шумен от мен, се ограбвам незабавно. Ако имах у дома шумоизолираща вата, щях да извозвам доста часове вкъщи. Обичам шума от природата, от птиците. Има един уебсайт за птиците в България, в който всяка една има изложение, оперение, по кое време снася, както и звуков файл. Наумих си, че в случай че дневно запаметявам по 10 птици с всеки техен тон, след някакъв интервал ще знам всички птици какъв тон издават и ще им имитирам. Много ми беше забавно, само че съм занемарила това знание.

Само не разбрах за снукъра. Любим ти е Рони О’Съливан, ходила си да му взимаш автограф… Заради костюма и вратовръзката ли върви при него?

Не, вървях, тъй като е вманиачен за връзване. Рони О’Съливан е „ анормален “ човек. Той прави безумни неща.

Намери ли го в Instagram?

Какъв Instagram, онлайн го видях. Казах му, че е доста готин, и му подарих картичка за рождения ден, която сама бях направила – със снукър маса и снукър топки. Предпочитам живия контакт пред Интернет. Там съм последвала най-вече музеи, галерии, #Серенгети, тъй като доста желая да отида в Танзания. Следвам и хаштагове, свързани с пътувания, с кулинария.

Ама в Танзания птици ли ще търсиш? Защото там има и хора.

Искам да отида. Хора не желая. Искам животни.

От „ Аскеер “ за изгряваща звезда, та до интензивно играеща в Пловдивския спектакъл. От значение ли са такива награди?

Тъкмо бях постъпила в театъра. „ Чиста къща “ ми беше второто зрелище. Първото беше „ Възвишение “, където дамите имахме общ облик. Номинациите за „ Икар “ и „ Аскеер “ пристигнаха доста небрежно, последваха премията на Пловдив и премия „ Любимец 13 “ в Димитровград. И в този момент ме питаш дали е било от значение… Знаеш ли какъв брой пъти съм си мислила?! От материална позиция или дали ми носи позитиви за в бъдеще, няма такива.

Това не е като да вземеш „ Оскар “ и да стартират да те желаят. Дори не ми се случи да ме поканят в друго зрелище в столичен или какъвто и да е спектакъл.

Не приказваме да ме канят на щат. Нищо. Все едно не е било. Ама потупване по рамото имаше. Моралната поддръжка си я има и я правя оценка. Продължих да играя в Пловдив и наесен ще вършим единайсети театър дружно. Толкова доста работя, че нямам време да си помисля къде съм, какво върша, коства ли си. Смисълът е да работиш, до момента в който си млад и имаш сила.

Имаше премиера на „ Наемателят “. Има ли вид всяко ново заглавие да притегля хората?

Стигнах до извода, че най-хубавата реклама е от уста на уста, колкото и билбордове да сложат. На спектакъл хората идват, гледат и разнасят мълвата. В нашия спектакъл всяко зрелище е друго. Предната премиера на „ Дебелянов и ангелите “ на режисьора Диана Добрева я дефинирам като театър с историческа значителност за българския театър поради обстоятелството, че сме обърнали внимание на един от най-прекрасните ни поети. В „ Наемателят “ е най-трудната ми роля, за която съм дала от себе си 115%. Една премиера не е край на спектакъла, а едвам началото на развиване на представлението.

Кога една роля от сложна става лесна?

Няма такава алтернатива. Ролята не е единствено тя сама по себе си, а имаш и сътрудници на сцената, кондиция, в която би трябвало да се вкараш. Дори и да плувам добре и да се усещам сигурна, не значи, че ми е елементарно. Мислиш, че нищо не може да се обърка, и тъкмо тогава се срутва някаква част от декора. Или забравяш текст, което не ми се е случвало, само че съм сигурна, че в този момент като го споделям, на следващия ден ще забия някъде.:)

Отмина ли еуфорията около теб и присъединяване ти в „ Откраднат живот “?

Хората не престават да ме разпознават, което е удивително, тъй като от една година не вземам участие в сериала.

Това, което впечатлява, е какво направи „ Откраднат живот “ за мен като известност.

Има доста деца, които идват в театъра особено от Велико Търново, от Хасково, от под дърво и камък, с цел да гледат театър с мое присъединяване. У тях към този момент живее потребността да гледат спектакъл. Не мога да се нарадвам съответно на това внимание. Не е единствено за една фотография, а се интересуват от мен като актриса. Това е обществената част на моята специалност.