Созопол в няколко щриха
- Ти не си Боян, нали? - пита ме с необятна усмивка Иван Спасителя и ми подава ръка. Знаем се от доста време, само че от няколко лета със фамилията ми избираме друго място за отмора. Сега малко ненадейно се получи и разбрах какъв брой доста ми липсва този Созопол с неговите остарели сантиментални улички и артистичен дух.
С Иван приказваме за времето, за лирика. Той е избавител повече от 20 години на Централния плаж и познава доста от поетите, които летуват тук. Има талази, само че е положително за плуване, споделя ми, тъй като знае, че жадувам да заплувам във вътрешността, във вътрешността, във вътрешността...
Иван си е същият и плажът е същият, и морето е същото, и Созопол е същият.
Обичам такива места за отмора. Далеч от бетонните мастодонти, надалеч от дънещите чалга заведения. Места, в които има история, просвета, романтика.
Созопол е най-старият град по нашето Черноморие. Селище на това място е имало още през 5-ото хиляди прочие н. е. През V век прочие н. е. тук е учредена гръцката колония Антеа, преименувана след това на Аполония - на името на древногръцкия господ. Заради стратегическото си място градът става значим търговски, пристанищен и културен център в Античния свят. Завладян е от римляните през I век прочие н. е. През четвърти век, към този момент като византийски град под името Созополис, възстановява славата и благосъстоянието си. Построени са мощни крепостни стени, а през Средновековието - и доста манастири и църкви. За първи път попада в рамките на българската страна при хан Крум, само че по-късно на няколко пъти е ту византийски, ту български. Въпреки гневната защита пада под турско господство през 1459 година, цели шест години след Константинопол. След Освобождението става огромен рибарски център по Българското Черноморие, намерено е Рибарското учебно заведение. А през 1974 година градът е трансфорат в Архитектурен и археологичен резерват Старинен Созопол. Ако се интересувате от историята на града, може да научите доста, като посетите Археологичния музей.
Всъщност градът е условно разграничен на две - Стария град и новата част. Лично аз избирам Стария град. Днешният му несравним архитектурен образ се дефинира от старите дървени къщи от XVIII-XIX век. Малки калдъръмени улички, по които се разминават туристи или седят на столчетата пред китните заведения. Въздухът е неповторима примес от солено море и сладки дъхави смокини. Ако желаете да вечеряте, заведенията за хранене са доста, множеството оферират въодушевяващ аспект към морската простор. Най-скъпите са край крепостната стена, само че в случай че пообиколите малко, може да намерите и дребни фамилни ресторантчета, където готвят вкусно и цените са сносни. Култов е " При художниците ", ситуиран близо до Художествената изложба, директно над морските талази. Хубави заведения има и край пристанището, където дребните риболовен лодки спокойно съжителстват с първокласните яхти. Какво да правиш, друг метод на живот. Ако желаете да хапнете нещо на крайник, опциите също са доста. Но няма по какъв начин да сте в Созопол и да не опитате (поне няколко пъти) от фамозните палачинки със сладко от зелени смокини - обичано лакомство за деца и възрастни.
Всъщност, където и да седнете, където и да отидете в Стария град, особено е, че музиката е хубава. Прекрасното е, че не се чува чалга. Ако обичате джаз, няма по какъв начин да подминете арт клуб " Мишел ". Недалеч пък феновете на латино ритмите могат да потанцуват в компанията на същински кубински танцьори в салса бар " Червило ". А разходката няма по какъв начин да не включва и няколкото галерии, където ще се насладите на майсторски картини.
В Созопол през лятото няма по какъв начин да не срещнеш някой прочут. Особено вечер след шест часа, когато народът се е юрнал да се разхожда. Включително и хора, които познаваш от телевизионния екран или посредством творчеството им. Тук постоянно има доста художници, писатели, артисти и други известни персони, които също са част от неповторимата созополска атмосфера.
В Морската градина, където е границата сред Стария и Новия град, шепотът на фонтана се смесва с бърборенето на вълните. Тук е прелестно място за разходка на вашето дете (или внуче). Електрически колички, разходка с пони и няколко детски площадки с люлки и пързалки. От заведенията се чува музика, само че все пак няколко улични музиканти демонстрират майсторство. Отсреща е сцената, на която непрекъснато има културни прояви и където бие сърцето на фестивала " Аполония ".
Хубаво място за разходка е крайбрежната улица. Няколко бара край морето, където могат да ви изненадат с коктейли лично творчество. По крайбрежната стигаш до Южната крепостната стена и кула, които са най-добре непокътнати и са реставрирани доста удачно.
Гледката оттова е към Централния плаж. Другият - " Харманите ", се намира в Новия град. Спускаш се по комерсиалната уличка, където можеш да купиш какво ли не на прилични цени. Дори и неща, които в никакъв случай другояче не би си купил. По крайбрежната улица е цялостно със заведения: заведения за хранене, клубове, нощни заведения, където към този момент доминира чалгата. Не е моето място, само че е цялостно с хора, които се забавляват.
И си мисля за какво толкоз доста одобрявам Созопол? Стария град с неговия артистично-романтичен дух. И с дъха на смокини и море. Може би в това е обяснението. Не знам.
Всичко, което е надалеч от морето, е провинция, споделя Хемингуей. И е прав.
С Иван приказваме за времето, за лирика. Той е избавител повече от 20 години на Централния плаж и познава доста от поетите, които летуват тук. Има талази, само че е положително за плуване, споделя ми, тъй като знае, че жадувам да заплувам във вътрешността, във вътрешността, във вътрешността...
Иван си е същият и плажът е същият, и морето е същото, и Созопол е същият.
Обичам такива места за отмора. Далеч от бетонните мастодонти, надалеч от дънещите чалга заведения. Места, в които има история, просвета, романтика.
Созопол е най-старият град по нашето Черноморие. Селище на това място е имало още през 5-ото хиляди прочие н. е. През V век прочие н. е. тук е учредена гръцката колония Антеа, преименувана след това на Аполония - на името на древногръцкия господ. Заради стратегическото си място градът става значим търговски, пристанищен и културен център в Античния свят. Завладян е от римляните през I век прочие н. е. През четвърти век, към този момент като византийски град под името Созополис, възстановява славата и благосъстоянието си. Построени са мощни крепостни стени, а през Средновековието - и доста манастири и църкви. За първи път попада в рамките на българската страна при хан Крум, само че по-късно на няколко пъти е ту византийски, ту български. Въпреки гневната защита пада под турско господство през 1459 година, цели шест години след Константинопол. След Освобождението става огромен рибарски център по Българското Черноморие, намерено е Рибарското учебно заведение. А през 1974 година градът е трансфорат в Архитектурен и археологичен резерват Старинен Созопол. Ако се интересувате от историята на града, може да научите доста, като посетите Археологичния музей.
Всъщност градът е условно разграничен на две - Стария град и новата част. Лично аз избирам Стария град. Днешният му несравним архитектурен образ се дефинира от старите дървени къщи от XVIII-XIX век. Малки калдъръмени улички, по които се разминават туристи или седят на столчетата пред китните заведения. Въздухът е неповторима примес от солено море и сладки дъхави смокини. Ако желаете да вечеряте, заведенията за хранене са доста, множеството оферират въодушевяващ аспект към морската простор. Най-скъпите са край крепостната стена, само че в случай че пообиколите малко, може да намерите и дребни фамилни ресторантчета, където готвят вкусно и цените са сносни. Култов е " При художниците ", ситуиран близо до Художествената изложба, директно над морските талази. Хубави заведения има и край пристанището, където дребните риболовен лодки спокойно съжителстват с първокласните яхти. Какво да правиш, друг метод на живот. Ако желаете да хапнете нещо на крайник, опциите също са доста. Но няма по какъв начин да сте в Созопол и да не опитате (поне няколко пъти) от фамозните палачинки със сладко от зелени смокини - обичано лакомство за деца и възрастни.
Всъщност, където и да седнете, където и да отидете в Стария град, особено е, че музиката е хубава. Прекрасното е, че не се чува чалга. Ако обичате джаз, няма по какъв начин да подминете арт клуб " Мишел ". Недалеч пък феновете на латино ритмите могат да потанцуват в компанията на същински кубински танцьори в салса бар " Червило ". А разходката няма по какъв начин да не включва и няколкото галерии, където ще се насладите на майсторски картини.
В Созопол през лятото няма по какъв начин да не срещнеш някой прочут. Особено вечер след шест часа, когато народът се е юрнал да се разхожда. Включително и хора, които познаваш от телевизионния екран или посредством творчеството им. Тук постоянно има доста художници, писатели, артисти и други известни персони, които също са част от неповторимата созополска атмосфера.
В Морската градина, където е границата сред Стария и Новия град, шепотът на фонтана се смесва с бърборенето на вълните. Тук е прелестно място за разходка на вашето дете (или внуче). Електрически колички, разходка с пони и няколко детски площадки с люлки и пързалки. От заведенията се чува музика, само че все пак няколко улични музиканти демонстрират майсторство. Отсреща е сцената, на която непрекъснато има културни прояви и където бие сърцето на фестивала " Аполония ".
Хубаво място за разходка е крайбрежната улица. Няколко бара край морето, където могат да ви изненадат с коктейли лично творчество. По крайбрежната стигаш до Южната крепостната стена и кула, които са най-добре непокътнати и са реставрирани доста удачно.
Гледката оттова е към Централния плаж. Другият - " Харманите ", се намира в Новия град. Спускаш се по комерсиалната уличка, където можеш да купиш какво ли не на прилични цени. Дори и неща, които в никакъв случай другояче не би си купил. По крайбрежната улица е цялостно със заведения: заведения за хранене, клубове, нощни заведения, където към този момент доминира чалгата. Не е моето място, само че е цялостно с хора, които се забавляват.
И си мисля за какво толкоз доста одобрявам Созопол? Стария град с неговия артистично-романтичен дух. И с дъха на смокини и море. Може би в това е обяснението. Не знам.
Всичко, което е надалеч от морето, е провинция, споделя Хемингуей. И е прав.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ