♥ Едиповата майка, която казва на детето си: „Живея само заради теб“
(The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909)
Образът на Лошата майка
Би било прелестно, в случай че нарушителят беше противоположното на светеца – само че това не е по този начин. Обратното на незаконната персона е едиповата майка, чието държание също е тип закононарушение.
Едиповата майка (бащата също може да играе тази роля, само че по-скоро като изключение) споделя на детето си: „ Живея единствено поради теб “. Тя прави всичко за него и вместо него. Завързва връзките на обувките му, реже храната в чинията му и доста постоянно му разрешава да спи в леглото на родителите. Това е също по този начин отличен безконфликтен метод за отбягване на нежеланото полово внимание.
Едиповата майка подписва договорка със себе си, с детето си и с дявола. Сделката е следната: „ Каквото и да се случи, в никакъв случай не ме изоставяй. В подмяна на това аз ще направя всичко за теб. Ще пораснеш, без да съзрееш. Ще бъдеш ненужен и злобен. Но в никакъв случай няма да се наложи да поемаш отговорност, а за грешките, които правиш, винаги ще е отговорен някой различен “. Детето би могло да одобри или да отхвърли тази договорка, тъй че в прочут смисъл то има избор.
Едиповата майка е вещицата от приказката за Хензел и Гретел. В живота на двете деца се появява мащеха. Тя подрежда на брачна половинка си да ги остави в гората, защото фамилията гладува, а съгласно нея братчето и сестричето ядат прекалено много. Бащата се подчинява на новата си жена, води децата във вътрешността в гората и ги оставя на произвола на ориста. Те дълго се скитат през гората, гладни и изплашени, и тогава се случва знамение. Пред очите им се демонстрира къщурка. Но не каква да е. Къщичката е направена от самун, има прозорци от захар и е покрита с козунак. Читателят, който не страда от несъразмерна доброжелателност, емпатия, съчувствие и сърдечност, евентуално ще попита скептично: „ Това не е ли прекомерно хубаво, с цел да е истина? “. Но децата са прекомерно наивни и прекомерно обезверени.
В къщичката ги посреща една добра бабичка, спасителка на изпаднали в неволя дечица, която ще ги утеши, ще издуха носовете им и ще извърши всяко тяхно предпочитание, и то на секундата. Тя нагостява децата, храни ги с каквото изискат и когато изискат, а те не би трябвало да правят нищо в подмяна. Но от толкоз доста грижи старицата огладнява. Тя затваря Хензел в една кошара, с цел да го угои още по-добре. Ала той съумява да я заблуди, че си остава все по този начин слаб, като вместо пръста си ѝ подава едно кокалче. Дългото очакване обаче я изнервя и най-после тя поставя дърва в печката, с цел да сготви и изяде обекта на своята несъразмерна грижовност. Тогава Гретел, която старицата явно не е съумяла да подчини изцяло, изчаква комфортния миг и блъсва милата остаряла жена в печката. Така децата съумяват да избягат и още веднъж да се съберат с татко си, който откровено се разкайва за стореното зло.
В сходни фамилии най-апетитната част от детето е неговата персона и тя е първото, което бива погълнато. Прекалената протекция унищожава нежната, неукрепнала душeвност.
Вещицата от приказката за Хензел и Гретел е Лошата майка, тъмната страна на символичната женственост. Поради своята дълбоко обществена същина ние сме склонни да си представяме света като приказка, чиито съществени персонажи са майката, бащата и детето. Женското начало – това е непознатата природа, съществуваща отвън рамките на просвета, съзидание и опустошение. Това е закрилящата майчина обич и разрушителната буря на времето, непорочната майка девственица и вещицата, която живее в блатото. В края на 19-ти век един антрополог на име Йохан Якоб Бахофен се опита да показа този архетипен облик като справедлива историческа действителност. Бахофен твърди, че историческото развиване на човешкото общество преминава през разнообразни стадии.
Идеята за Лошата майка е античен знак. Тя е персонализирана в облика на Тиамат в най-ранната писана история, която науката успява да възстанови – месопотамската поема „ Енума елиш “ (Древна шумеро-акадска поема, описваща сътворението на света. Наречена е „ Енума елиш “ по първите думи, с които стартира. В дословен превод: „ Когато там горе “ - от акадски). Тиамат е богинята майка, от която произлиза всичко – и богове, и хора. Тя е непознатото, хаосът и природата, която поражда всяка форма на живот. Тя е и женското провидение с тяло на змей, което се пробва да унищожи личните си деца, когато те убиват по нехайство татко си и остават да живеят върху останките му. Лошата майка е духът на безразличната безсъзнателност, който се пробва да примами постоянно търсещия изява дух на съзнателното и просветлението и да го задържи в сходната на вътрешност сигурна прегръдка на подземния свят. Това е и страхът, който младите мъже изпитват пред мощно привлекателните дами, олицетворение на самата природа, които са подготвени да ги отхвърлят на най-дълбоко, съкровено интимно равнище. Нищо не е в положение да изостри самосъзнанието, да подкопае куража и да засили възприятията на нихилизъм и ненавист както задушаващата прегръдка на прекомерно грижовната майка.
Образът на Лошата майка участва в голям брой приказки и истории за възрастни. Тя въплъщава тъмната природа на живота и е Злата кралица от „ Спящата хубавица “ – и Малефисент в адаптацията на „ Дисни “. Знатните родители на принцеса Аврора пропущат да поканят тази зла мощ на церемонията по случай кръщенето на новородената им щерка. Те я защищават от рисковата и разрушителна страна на действителността, защото не желаят детството ѝ да бъде засенчено от компликации и тествания. И какво реализират по този метод? В пубертета тя е все по този начин неосъзната. Мъжкият дух, принцът, е едновременно мъжът, който може да я избави, откъсвайки я от родителите, само че и собственото ѝ схващане, затворено в тюрма вследствие на машинациите на тъмната страна на женската природа. Когато принцът успява да избяга и стартира да притиска Злата кралица, тя се трансформира в самия Дракон на хаоса. Символично мъжкото я побеждава благодарение на истината и вярата, намира принцесата и отваря очите ѝ с целувка.
Някои може да възразят (и образец за това е „ Замръзналото кралство “ – един от по-новите анимационни филми на „ Дисни “, съдържащ дълбока пропаганда), че дамата не се нуждае от мъж, който да я избавя. Това може да е правилно, а може и да не е. Може би само дамата, която желае (или има) дете, се нуждае от мъж, който да я спаси, или най-малкото да я поддържа и да ѝ оказва помощ. Във всеки случай, в случай че има нещо, което сигурно би трябвало да бъде избавено, това е съзнанието на дамата, а то, както към този момент отбелязахме, е алегорично мъжко, каквото е било постоянно, още от зората на времето (под формата на реда и на Логоса, опосредстващия принцип). Принцът може да е обичаният, само че въпреки това, той може да е пробудената бдителност на дамата, способността ѝ да вижда ясно и нейната прагматична самостоятелност. Това са типично мъжки черти – и в действителността, и в алегоричен проект, защото спрямо дамите мъжете кардинално са по-малко състрадателни и доброжелателни и доста по-рядко изпитват тревога и прочувствена болежка. И тук е мястото да повторим: 1) това е изключително правилно за скандинавските общества, където е извървяна голяма част от пътя към половото тъждество, и 2) междуполовите разлики не са по никакъв начин дребни съгласно общоприетите критерии, употребявани за тяхното премерване.
От: „ 12 правила за живота: Противоотрова против хаоса “, Джордан Б. Питърсън, изд. Гнездото, 2019 година
*The witch welcomes Hansel and Gretel into her hut. Illustration by Arthur Rackham, 1909, en.wikipedia.org
