The Washington Post: Българин се завърна в Пловдив след...
The Washington Post разгласява историята на един българин, основал семейство в Щатите и решил да се завърне на родна земя след повече от 70 години. Трогателният роман на нашенеца доближава до съвсем половин милион души в Америка и света.
Пътешествието на семейството на българска земя стартира от Пловдив.
„ Тъй като е столица на културата, Пловдив е началната ни спирка. Първата ни дестинация в града е къщата-портал на входа на Стария град. Само локалните поданици, притежателите на компании и гостите на няколкото бутикови хотела тук имат право да карат по калдъръмени улички и възрожденски къщи от 19 век, които са част от международното завещание на ЮНЕСКО “.
След разходката из каменните възвишения, пътешествениците се насочат към „ Капана “, където пробват разнообразни типове бира и се любуват на творби на изкуството, направени от филц.
„ В непосредствена непосредственост до Стария град е предходното изоставено, а в този момент съвременно място – квартал „ Капана “. Той съставлява лабиринт от тесни, криволичещи улици. Бързо се губим, само че нищо “.
Възхищавайки се на забутаните местенца из центъра, авантюристите се натъкват на големи графити, магазинчета с достоверни носии и сувенири, само че това което най-вече им прави усещане са разноцветните флагчета, които висят сред пъстрите здания. След усещанията от Капана идва ред и на думата, най-ярко открояваща пловдивската идилия.
„ Българите имат думата: “айляк ”. Айляк идва от турски; на този език това значи да не вършим нищо или да си бездействаме. В България айлякът е малко по-различен; тук става дума за метод на живот, който култивира и предизвиква спокойствието… В България нормално се счита, че пловдивчаните са най-хубави в айляка.
Докато локалните обичат айляк, в същото време се упрекват за забавянето в обновяването на Централния пловдивски площад, който не бе приключен в точния момент за церемонията по откриването на столицата на културата през януари. Смятам, че е по-разумно да се упрекват римляните, македонците или траките: наподобява, че не може да се изкопае дупка в Пловдив, без да се засегне някоя от тези цивилизации. Под съвсем цялата дължина от една миля на комерсиалната и пешеходна улица Княз Александър I в центъра на града се намира римски стадион, издигнат при започване на 2 век, когато градът е бил прочут като Тримонциум. Изкопани са няколко елементи от него, в това число и ъгъл за сядане[…]. За положително или неприятно, множеството от българските руини са извънредно налични и можете да седнете на същите места, където преди 2000 години 30 000 души се събирали, с цел да следят надпревари с колесници “.
Разказът продължава с няколко фрази за Античния спектакъл, укрепленията на Небет тепе, „ които предхождат раждането на Христос “ и сивите панелни блокове напомнящи на комунизма.
След като се насища на града под тепетата, фамилията продължава обиколката си във Велико Търново и Периловец - родното селце на българина, напуснал преди десетилетия страната.
Цялата публикация на The Washington Post можете да прочетете тук: https://www.washingtonpost.com/lifestyle/travel/my-father-left-bulgaria-when-he-was-14-nearly-7-decades-later-we-visit-as-a-family/2019/07/03/6fac46a4-9370-11e9-b58a-a6a9afaa0e3e_story.html?fbclid=IwAR19nC6bTIZ2NasFiDN6xOm5OK0DbFuddsDW06PvrmtlxnA0Vz761Cl3kEI&noredirect=on&utm_term=.e668bceea23d
Пътешествието на семейството на българска земя стартира от Пловдив.
„ Тъй като е столица на културата, Пловдив е началната ни спирка. Първата ни дестинация в града е къщата-портал на входа на Стария град. Само локалните поданици, притежателите на компании и гостите на няколкото бутикови хотела тук имат право да карат по калдъръмени улички и възрожденски къщи от 19 век, които са част от международното завещание на ЮНЕСКО “.
След разходката из каменните възвишения, пътешествениците се насочат към „ Капана “, където пробват разнообразни типове бира и се любуват на творби на изкуството, направени от филц.
„ В непосредствена непосредственост до Стария град е предходното изоставено, а в този момент съвременно място – квартал „ Капана “. Той съставлява лабиринт от тесни, криволичещи улици. Бързо се губим, само че нищо “.
Възхищавайки се на забутаните местенца из центъра, авантюристите се натъкват на големи графити, магазинчета с достоверни носии и сувенири, само че това което най-вече им прави усещане са разноцветните флагчета, които висят сред пъстрите здания. След усещанията от Капана идва ред и на думата, най-ярко открояваща пловдивската идилия.
„ Българите имат думата: “айляк ”. Айляк идва от турски; на този език това значи да не вършим нищо или да си бездействаме. В България айлякът е малко по-различен; тук става дума за метод на живот, който култивира и предизвиква спокойствието… В България нормално се счита, че пловдивчаните са най-хубави в айляка.
Докато локалните обичат айляк, в същото време се упрекват за забавянето в обновяването на Централния пловдивски площад, който не бе приключен в точния момент за церемонията по откриването на столицата на културата през януари. Смятам, че е по-разумно да се упрекват римляните, македонците или траките: наподобява, че не може да се изкопае дупка в Пловдив, без да се засегне някоя от тези цивилизации. Под съвсем цялата дължина от една миля на комерсиалната и пешеходна улица Княз Александър I в центъра на града се намира римски стадион, издигнат при започване на 2 век, когато градът е бил прочут като Тримонциум. Изкопани са няколко елементи от него, в това число и ъгъл за сядане[…]. За положително или неприятно, множеството от българските руини са извънредно налични и можете да седнете на същите места, където преди 2000 години 30 000 души се събирали, с цел да следят надпревари с колесници “.
Разказът продължава с няколко фрази за Античния спектакъл, укрепленията на Небет тепе, „ които предхождат раждането на Христос “ и сивите панелни блокове напомнящи на комунизма.
След като се насища на града под тепетата, фамилията продължава обиколката си във Велико Търново и Периловец - родното селце на българина, напуснал преди десетилетия страната.
Цялата публикация на The Washington Post можете да прочетете тук: https://www.washingtonpost.com/lifestyle/travel/my-father-left-bulgaria-when-he-was-14-nearly-7-decades-later-we-visit-as-a-family/2019/07/03/6fac46a4-9370-11e9-b58a-a6a9afaa0e3e_story.html?fbclid=IwAR19nC6bTIZ2NasFiDN6xOm5OK0DbFuddsDW06PvrmtlxnA0Vz761Cl3kEI&noredirect=on&utm_term=.e668bceea23d
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ