Дъблин за момичета: Малкият музей
The Little Museum of Dublin се превежда тъкмо по този начин – като „ дребният “ музей, само че нищо в това прекарване не е дребно или нищожно. Класиран в Trip Advisor на четвърто място измежду забележителностите на Дъблин (в листата има тъкмо 504 неща), Малкият музей е наложителен за посещаване по доста аргументи.
Ще стартира с онази, която персонално на мен ми направи най-силно усещане – музеят е частен, основан с помощта на напъните на група запалянковци, и всичките му експонати са дарени или взети назаем от жителите на Дъблин. Кметството единствено е предоставило постройката, която доста бързо се оказала дребна за големия брой експонати – над 5000. Първите си гости Малкият музей приема през 2011 година, а през 2012 година е номиниран за Европейски музей на годината – изцяло заслужено, тъй като прекарването е друго от това във всеки елементарен музей. Малкият музей споделя за историята на Дъблин от началото на XX век до през днешния ден. За това време Ирландия се трансформира от най-бедната страна в Европа с рекордна детска смъртност и поданици, натъпкани по 30 индивида в стая, в симпатична и известна туристическа дестинация. Историята на това преображение е разказана хронологически по десетилетия, като събраните артефакти са изложени изцяло свободно – посетителите могат да пипат, снимат и пробват всичко, което си пожелаят.
Специално обособените кътчета са три – спонтанната редакция на The Irish Times, където и ние пробвахме остарялата пишеща машина, стаята на Алфи – най-знаменития дъблинчанин, кмет на града с рекордните 10 мандата поред, и, несъмнено, стаята на U2, цялостна с всевъзможни любопитни сувенири, фотоси и разказваща за кариерата им с редки записи от 70-те години до наши дни.
Изобилието на материали е много объркващо за чужденците, по тази причина в музея се влиза единствено в групи с екскурзовод и точно това е втората причина прекарването да си заслужава. Сътрудниците на музея, както към този момент стана ясно, са доброволци, за които Дъблин е най-забележителното място на света. И те имат един час да убедят в това всеки човек, пристъпил прага на музея. Историята, която описват, е тъжна, любопитна, смешна и поучителна, доста друга от цялостните с дати и фактология пояснения в другите музеи.
Третата причина Малкият музей да е измежду наложителните места в Дъблин, е програмата за посрещане на чужденци. Ако посещавате Дъблин за първи път, можете да се запишете на уеб страницата на музея и ще получите изцяло гратис локален гид, който ще ви почерпи една бира (или в моя случай – чай) и ще ви накара да заобичате Дъблин вечно.
Накрая би трябвало да отбележа, че нашата придружителка в музея толкоз доста хареса брошката ми, че й я подарих за спомен от България. Сега към този момент и Дъблин има дребна причина да харесва София.
Ще стартира с онази, която персонално на мен ми направи най-силно усещане – музеят е частен, основан с помощта на напъните на група запалянковци, и всичките му експонати са дарени или взети назаем от жителите на Дъблин. Кметството единствено е предоставило постройката, която доста бързо се оказала дребна за големия брой експонати – над 5000. Първите си гости Малкият музей приема през 2011 година, а през 2012 година е номиниран за Европейски музей на годината – изцяло заслужено, тъй като прекарването е друго от това във всеки елементарен музей. Малкият музей споделя за историята на Дъблин от началото на XX век до през днешния ден. За това време Ирландия се трансформира от най-бедната страна в Европа с рекордна детска смъртност и поданици, натъпкани по 30 индивида в стая, в симпатична и известна туристическа дестинация. Историята на това преображение е разказана хронологически по десетилетия, като събраните артефакти са изложени изцяло свободно – посетителите могат да пипат, снимат и пробват всичко, което си пожелаят.
Специално обособените кътчета са три – спонтанната редакция на The Irish Times, където и ние пробвахме остарялата пишеща машина, стаята на Алфи – най-знаменития дъблинчанин, кмет на града с рекордните 10 мандата поред, и, несъмнено, стаята на U2, цялостна с всевъзможни любопитни сувенири, фотоси и разказваща за кариерата им с редки записи от 70-те години до наши дни.
Изобилието на материали е много объркващо за чужденците, по тази причина в музея се влиза единствено в групи с екскурзовод и точно това е втората причина прекарването да си заслужава. Сътрудниците на музея, както към този момент стана ясно, са доброволци, за които Дъблин е най-забележителното място на света. И те имат един час да убедят в това всеки човек, пристъпил прага на музея. Историята, която описват, е тъжна, любопитна, смешна и поучителна, доста друга от цялостните с дати и фактология пояснения в другите музеи.
Третата причина Малкият музей да е измежду наложителните места в Дъблин, е програмата за посрещане на чужденци. Ако посещавате Дъблин за първи път, можете да се запишете на уеб страницата на музея и ще получите изцяло гратис локален гид, който ще ви почерпи една бира (или в моя случай – чай) и ще ви накара да заобичате Дъблин вечно.
Накрая би трябвало да отбележа, че нашата придружителка в музея толкоз доста хареса брошката ми, че й я подарих за спомен от България. Сега към този момент и Дъблин има дребна причина да харесва София.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ