Притча за лицето на Доброто и Злото
The Last Supper (Il Cenacolo or L'Ultima Cena), 1490, Leonardo da Vinci, Convent of Santa Maria delle Grazie in Milan
Легендата споделя, че когато замислял картината си „ Тайната вечеря “, Леонардо да Винчи се сблъскал с една огромна компликация: трябвало да нарисува Доброто в облика на Христос и Злото в лицето на Юда, приятеля му, който по време на вечерята взема решение да го съобщи. Прекъснал работата си по средата, с цел да откри най-подходящите модели.
Не след дълго, до момента в който слушал някакъв църковен хор, разкрил в едно от момчетата съвършения облик на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.
Изминали три години. „ Тайната вечеря " била съвсем подготвена, само че Леонардо да Винчи към момента не бил намерил подобаващ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, почнал да го притиска, настоявайки да приключи колкото се може по-скоро фреската.
След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка прибързано застарял юноша, парцалив и пийнал. Макар и мъчно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата, тъй като нямал време да прави скици.
Просякът бил пренесен до такава степен, без да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на свирепост, грях, нарцисизъм, по този начин ясно открояващи се върху това лице.
Когато привършил, просякът – вече поизтрезнял – отворил очи и като видял платното пред себе си, споделил с изненада и горест:
– Вече съм виждал тази картина.
– Кога? – попитал ненадейно Леонардо да Винчи.
– Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с фантазии и художникът ме предложения да театралнича като модел за лицето на Христос…
Доброто и Злото имат едно и също лице; всичко зависи от това в кой миг пресичат живота на всяко човешко създание.
От книгата „ Дяволът и сеньорита Прим “, Паулу Коелю, изд. Обсидиан
Картина: The Last Supper (Il Cenacolo or L'Ultima Cena), 1490, Leonardo da Vinci, Convent of Santa Maria delle Grazie in Milan - en.wikipedia.org
