Occupy историята
The Dawn of Everything (или " Залезът на всичко ", оповестена от Farrar, Straus and Giroux) е може би една от най-влиятелните, спорни и несъмнено просветляващи книги, излезли през 2021 година Приета доста добре измежду критиците, като даже най-консервативните от тях признават изследователската дълбочина и брилянтността на създателите - американският антрополог Дейвид Грейбър и английският археолог Дейвид Уенгроу (р. 1972). Грейбър, един от моторите на Occupy Wall str., за жалост умира малко след завършването на книгата, през септември 2020 година, когато към този момент е почнал да се трансформира в рок звездата на научните среди в Съединени американски щати.
Грейбър - модерният ляв
Като уверен анархист и герой за правдивост Грейбър (1961 - 2020) среща значително спънки в университетския си живот основно поради политическите си убеждения, които го вършат обект на доста полемики в университета " Йейл ", където работи до 2005 година Впоследствие е уволнен, а в изявление за New York Times той споделя, че повода не е в методите му на образование, нито в честите му закъснения за лекции, проблем са били неговите поляризиращи убеждения.
След като не среща поддръжка в елитните американски университети, той се трансферира в Лондон (LSE), където преподава до края на живота си и взе участие интензивно в значително обществени придвижвания и митинги. Звездата му на деятел изгрява с придвижването Occupy Wall str. В Лондон държи тирада на мощно нашумелия митинг Extinction Rebellion, само че може би един от повратните моменти в кариерата му е книгата " Дългът: първите 5000 години ". Bloomberg я разказва като резюме на икономическата история на човечеството през последните 50 века. Силно политическа, критикуваща устоите на американския капитализъм, книгата за дълга е най-продаваното му четиво най-малко до публикуването на " Залезът на всичко ".
Дейвид Грейбър в Лондон, 2018 Източник: REX/Shutterstock Историците несъмнено са полудели
" Ще променим хода на историята, започвайки от предишното " - това са думи на Дейвид Грейбър, представени след гибелта му от неговия съавтор Дейвид Уенгроу по време на представянето на техния взаимен труд на събитие, проведено от The British Library през ноември т.г. Книгата, почнала като замяна на мисли и бележки по мейла сред двамата учени, прераства във всеобхватно преразглеждане на историята на обществата, културното развиване, неравенствата, обществената еволюция и в последна сметка се трансформира в труд, който, употребявайки нови доказателства от научните области на двамата, взривява досегашните схващания за случилото се през последните 30 000 години.
Реклама
The Dawn of Everything прекатурва визиите ни за възникването на земеделието, собствеността, градовете, демокрацията, робството. Книгата изяснява по нов метод държанието на индивида и ни дава опция да си въобразим нови форми на независимост и нови модели на образуване на обществото.
Не са малко експертите, които настояват, че " Залезът на всичко " е самобитна бомба със закъснител - нов прочит на историята, който демитологизира стандартите за културните особености на хората, обществените системи, развиването на работната среда и всичко, което се смята за общоприето през днешния ден.
Книгата, която към момента не е преведена на български, напълно подменя разсъжденията за еволюцията на обществата и развенчава фундаменталните логичен връзки на израелския мъдрец Ювал Харари и класиците Жан Жак Русо и Томас Хобс за естественото положение и линейния напредък на хората.
Не е дребен и скептицизма на университетските среди, като една от най-върлите рецензии принадлежи на журналиста Тунку Варадараджан, който разказва " Залезът на всичко " като антропологичния еквивалент на свалянето на скулптури , в обширна публикация за The Wall Street Journal.
Реклама
Самите създатели са част от реформисткото потомство западни историци, чийто огромен порив е оценка на политическото задължение, което тегне над елементи от историята. Те поглеждат нещата от нов ъгъл, като стъпват на незнайни до момента археологически сведения. Очаквано това потомство поема значително удари от по-консервативните интелектуалци за прекомерно революционните си възгледи. В една от главите на своята книга Грейбър и Уенгроу се възпротивяват мощно на исторически канони като тази, че в човешката история има времево " тресавище ", в което се приема, че хората са били ловци събирачи, разпределени в племена, а с развиването на земеделието последователно са почнали да се провеждат в дребни селища, градове и страни.
Какво желаят да кажат създателите
Най-вече, че хората не са били толкоз примитивни, неспособни да построяват по-сложни обществени структури и никога не са създали прехода към общност и някакъв обществен контракт чак след индустриалната гражданска война. Напротив, днешните човешки общества стъпват на също толкоз комплицирани и цветни структури от преди епохи.
Грейбър и Уенгроу с сила се захващат с дълго дъвканите теории и проучват доколко са правилни. В историята има консенсус, че епохи наред човешките племена са прекарвали времето си главно в лов на дивеч и миграция, обвързвана с лова. Резултатите от изследванията на Уенгроу обаче демонстрират, че даже в места като Ботсвана и Намибия ловците елементарно са намирали храна племето и дори са прекарвали част от времето си в игри, пътешестване, диалози и всевъзможен тип социализиране. Според тях се е случвало избрани общества да изкарват шест месеца в номадски режим, а идващите шест - в всемирски живот, когато главният блян не е бил просто ловуване за оцеляване.
Минало несвършено
Според Грейбър и Уенгроу рутината " работна седмица и уикенд ", съгласно която организираме всекидневието си, е в несъгласие с човешката същина . Данните им сочат, че през по-голяма част от историята хората са се радвали на доста по-гъвкави обществени структури и по-богат културен живот, с доста разнородни ритуали и обичаи, в сравнение с в днешно време.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Медиа и реклама Реклама
Една от теориите на френските хуманисти е, че софтуерната еволюция е освободила индивида от материалните потребности и ги е опростила с времето - нещо, за което създателите настояват противоположното, отивайки по-надалеч с тезата, че този постепенен развой дори е върнал индивида обратно в развиването му. Защото хората не работят по-малко, а в противен случай, данните от проучванията демонстрират, че работните часове прогресивно са се увеличавали през вековете. Ловците събирачи да вземем за пример са прекарвали единствено по 2-4 часа дневно, отдадени на това занятие, като, естествено то мъчно може да се приравни със модерна специалност, само че демонстрира, че общоприетите стандарти за работа по-скоро не са тъкмо в интерес на модерния работник/служител.
Авторите обръщат внимание на това, че казусът не е във фактологията, а в интерпретацията - прекомерно консервативните тълкувания, които постоянно са неверни.
Посочват за образец демокрацията като стожер на днешния свят - идея, която се смята за основа на цивилизацията на Запада, когато демокрацията в действителност е система на ръководство, произхождаща от антична Гърция, която исторически има доста повече общо с Близкия изток и източните култури, в сравнение с със западните. В тези далечни времена за политическата просвета на Запад демокрацията е прекомерно далечно разбиране. Защо тогава я одобряваме като маркер на Запада и сме склонни да гледаме снизходително на източните култури?
В заключението си The Atlantic разказва книгата с думите: " Книгата е превъзходна неразбория, изобилстваща от увлекателни отклонения, отворени въпроси и изчезнали части. Тя има за цел да размени господстващия исторически разказ не със лични разсъждения, а с напълно нова рамка, в която да си представим едно минало, цялостно с политически опити и креативност. " Това може би най-добре разказва увлекателността, с която създателите анархисти дават храна за размисъл по доста екзистенциални тематики за индивида, тъй че да реформират сполучливо местата в човешката история, които имат незабавна потребност от това.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Грейбър - модерният ляв
Като уверен анархист и герой за правдивост Грейбър (1961 - 2020) среща значително спънки в университетския си живот основно поради политическите си убеждения, които го вършат обект на доста полемики в университета " Йейл ", където работи до 2005 година Впоследствие е уволнен, а в изявление за New York Times той споделя, че повода не е в методите му на образование, нито в честите му закъснения за лекции, проблем са били неговите поляризиращи убеждения.
След като не среща поддръжка в елитните американски университети, той се трансферира в Лондон (LSE), където преподава до края на живота си и взе участие интензивно в значително обществени придвижвания и митинги. Звездата му на деятел изгрява с придвижването Occupy Wall str. В Лондон държи тирада на мощно нашумелия митинг Extinction Rebellion, само че може би един от повратните моменти в кариерата му е книгата " Дългът: първите 5000 години ". Bloomberg я разказва като резюме на икономическата история на човечеството през последните 50 века. Силно политическа, критикуваща устоите на американския капитализъм, книгата за дълга е най-продаваното му четиво най-малко до публикуването на " Залезът на всичко ".
Дейвид Грейбър в Лондон, 2018 Източник: REX/Shutterstock Историците несъмнено са полудели
" Ще променим хода на историята, започвайки от предишното " - това са думи на Дейвид Грейбър, представени след гибелта му от неговия съавтор Дейвид Уенгроу по време на представянето на техния взаимен труд на събитие, проведено от The British Library през ноември т.г. Книгата, почнала като замяна на мисли и бележки по мейла сред двамата учени, прераства във всеобхватно преразглеждане на историята на обществата, културното развиване, неравенствата, обществената еволюция и в последна сметка се трансформира в труд, който, употребявайки нови доказателства от научните области на двамата, взривява досегашните схващания за случилото се през последните 30 000 години.
Реклама
The Dawn of Everything прекатурва визиите ни за възникването на земеделието, собствеността, градовете, демокрацията, робството. Книгата изяснява по нов метод държанието на индивида и ни дава опция да си въобразим нови форми на независимост и нови модели на образуване на обществото.
Не са малко експертите, които настояват, че " Залезът на всичко " е самобитна бомба със закъснител - нов прочит на историята, който демитологизира стандартите за културните особености на хората, обществените системи, развиването на работната среда и всичко, което се смята за общоприето през днешния ден.
Книгата, която към момента не е преведена на български, напълно подменя разсъжденията за еволюцията на обществата и развенчава фундаменталните логичен връзки на израелския мъдрец Ювал Харари и класиците Жан Жак Русо и Томас Хобс за естественото положение и линейния напредък на хората.
Не е дребен и скептицизма на университетските среди, като една от най-върлите рецензии принадлежи на журналиста Тунку Варадараджан, който разказва " Залезът на всичко " като антропологичния еквивалент на свалянето на скулптури , в обширна публикация за The Wall Street Journal.
Реклама
Самите създатели са част от реформисткото потомство западни историци, чийто огромен порив е оценка на политическото задължение, което тегне над елементи от историята. Те поглеждат нещата от нов ъгъл, като стъпват на незнайни до момента археологически сведения. Очаквано това потомство поема значително удари от по-консервативните интелектуалци за прекомерно революционните си възгледи. В една от главите на своята книга Грейбър и Уенгроу се възпротивяват мощно на исторически канони като тази, че в човешката история има времево " тресавище ", в което се приема, че хората са били ловци събирачи, разпределени в племена, а с развиването на земеделието последователно са почнали да се провеждат в дребни селища, градове и страни.
Какво желаят да кажат създателите
Най-вече, че хората не са били толкоз примитивни, неспособни да построяват по-сложни обществени структури и никога не са създали прехода към общност и някакъв обществен контракт чак след индустриалната гражданска война. Напротив, днешните човешки общества стъпват на също толкоз комплицирани и цветни структури от преди епохи.
Грейбър и Уенгроу с сила се захващат с дълго дъвканите теории и проучват доколко са правилни. В историята има консенсус, че епохи наред човешките племена са прекарвали времето си главно в лов на дивеч и миграция, обвързвана с лова. Резултатите от изследванията на Уенгроу обаче демонстрират, че даже в места като Ботсвана и Намибия ловците елементарно са намирали храна племето и дори са прекарвали част от времето си в игри, пътешестване, диалози и всевъзможен тип социализиране. Според тях се е случвало избрани общества да изкарват шест месеца в номадски режим, а идващите шест - в всемирски живот, когато главният блян не е бил просто ловуване за оцеляване.
Минало несвършено
Според Грейбър и Уенгроу рутината " работна седмица и уикенд ", съгласно която организираме всекидневието си, е в несъгласие с човешката същина . Данните им сочат, че през по-голяма част от историята хората са се радвали на доста по-гъвкави обществени структури и по-богат културен живот, с доста разнородни ритуали и обичаи, в сравнение с в днешно време.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Енергетика 1 Икономика 2 Телекоми 3 Данъци и обезпечаване 1 Телекоми 2 Коментари и разбори 3 Медиа и реклама Реклама
Една от теориите на френските хуманисти е, че софтуерната еволюция е освободила индивида от материалните потребности и ги е опростила с времето - нещо, за което създателите настояват противоположното, отивайки по-надалеч с тезата, че този постепенен развой дори е върнал индивида обратно в развиването му. Защото хората не работят по-малко, а в противен случай, данните от проучванията демонстрират, че работните часове прогресивно са се увеличавали през вековете. Ловците събирачи да вземем за пример са прекарвали единствено по 2-4 часа дневно, отдадени на това занятие, като, естествено то мъчно може да се приравни със модерна специалност, само че демонстрира, че общоприетите стандарти за работа по-скоро не са тъкмо в интерес на модерния работник/служител.
Авторите обръщат внимание на това, че казусът не е във фактологията, а в интерпретацията - прекомерно консервативните тълкувания, които постоянно са неверни.
Посочват за образец демокрацията като стожер на днешния свят - идея, която се смята за основа на цивилизацията на Запада, когато демокрацията в действителност е система на ръководство, произхождаща от антична Гърция, която исторически има доста повече общо с Близкия изток и източните култури, в сравнение с със западните. В тези далечни времена за политическата просвета на Запад демокрацията е прекомерно далечно разбиране. Защо тогава я одобряваме като маркер на Запада и сме склонни да гледаме снизходително на източните култури?
В заключението си The Atlantic разказва книгата с думите: " Книгата е превъзходна неразбория, изобилстваща от увлекателни отклонения, отворени въпроси и изчезнали части. Тя има за цел да размени господстващия исторически разказ не със лични разсъждения, а с напълно нова рамка, в която да си представим едно минало, цялостно с политически опити и креативност. " Това може би най-добре разказва увлекателността, с която създателите анархисти дават храна за размисъл по доста екзистенциални тематики за индивида, тъй че да реформират сполучливо местата в човешката история, които имат незабавна потребност от това.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ