Човекът, еднорогът, ямата, драконът и капката мед ╫ Св. Йоан ДАМАСКИН
Тези хора, които безумно са се отдалечили от положителния овчар, с цел да служат на един безсърдечен и нечовечен стопанин, са залепнали за моментната наслада, не мислят за бъдещето, изгарят за телесна приятност, оставят душите си да изсъхнат от жадност и ги ликьосват с големи греховни петна – тези, за мен, наподобяват на човек, който тича пред лицето на разгневен еднорог. Като не може да понесе ревът и страшния писък на звяра, този човек тича с всичка мощ, с цел да не бъде раздран. Но до момента в който бяга, той се подхлъзва в една дълбока яма и, до момента в който пада, протяга ръцете си и се хваща крепко за клоните на едно дърво. Сграбчил клоните, той намира интервал в стената на ямата, където да закрепи нозете си и си отдъхва, мислейки, че е отвън от заплаха. Но поглежда и вижда две мишки, които гризат с експедитивност и сръчност ствола на дървото и то стартира да се клати. Тогава той поглежда надолу и в дъното на ямата вижда под себе си змей, който бълва огън с превишаваща човешкия боязън жестокост и с огромни ужасни челюсти, отворени необятно, с цел да го обхванат. Човекът обръща погледа си към мястото, където е закрепил нозете си – четири отровни змии излизат от стените на ямата. Тогава той повдига очите си и вижда, че от клоните на дървото капе малко мед.
При последната панорама той стопира да мисли за бедите към него: за разярения еднорог, който желае да го раздра, за лютия драгон, който държи устата си отворена, с цел да го погълне, за дървото, което всеки миг ще падне, бидейки изгризвано от мишките, за това по какъв начин краката му са стъпили на рисково и хлъзгаво място, цялостно със змии. Да, той стопира да мисли за всички тези ужасни гледки и трудности и целият му разум се устремява към сладостта на една дребна капка мед.
В същото състояние се намират всички тези, които са се привързали към лъжливата и лъжовна реалност. Еднорогът съставлява гибелта, която е в непрестанен блян да погуби поколението на Адам. Ямата е земния свят, цялостен със злодеяния и всевъзможен тип смъртоносни клопки. Дървото, за което индивидът се хваща и което последователно се разрушава от мишките, е цикълът на човешкия живот, който се върти като в омагъосен кръг и се изхабява час след час, денонощно до момента в който най-сетне неизбежно стопира.
Четирите отровни змии символизират структурата на човешкото тяло – в основата му са четири рискови и неуравнесени детайла, които го водят към съсипия. И също по този начин, огненият яростен змей съставлява гърлото на пъкъла, зинало да погълне тези, които избират сегашните удоволствия вместо бъдещия мир. А пък капещият от дървото мед е сладостта на хубавите, само че нетрайни мигове, чрез които човек се залъгва и отсрочва мисълта за своето избавление.
Из: Св. Йоан Дамаскин „ Варлаам и Йоасаф ”, Loeb Classical Library, Harvard University Press, 1983
Източник:
Илюстрации: 1672 Barlaam & Josaphat Martyrs Buddha John of Damascus Buddhism Christian Arab
