Инж. Вътко Христов почиства паметника на Свободата в Плевен
Тези дни плевенчани с любознание следят работата на реставратора инж. Вътко Христов в Градската градина. На него общината разпореди първото по рода си главно разчистване на паметника на Свободата. Изящната женска фигура е направена в Одеса през 1878 година по поръчка на близки в памет на починали в Плевенската епопея и при втория взлом за освобождението на града.
Процесът по възобновяване на повърхностния пласт на мрамора се прави от реставратора Вътко Христов. Цялостното положение на паметника е положително, само че замърсявания от органически генезис - плесени, лишеи, бактерии, гъбички, растения, са се наслагвали по облицовката и върху структурата са се образували тъмни петна, изясни господин Христов. „ Една работа сама те води, откакто се стартира реставрацията “, сподели за БНР Вътко Христов:
„ За да те води, би трябвало да имаш познания, опит. В подобен случай нещата вървят обикновено “.
По думите му камъкът, от който е изработен паметника на Свободата, е болен и би трябвало да се излекува:
„ Проникване на мъхове, лишеи, всевъзможни микроорганизми, единствено не видях някакво дърво да е израснало, шубрак в цепнатините. Особено, където има наслоение от сол. Солта е превъзходна среда, в която се развиват тези микроорганизми и по тази причина е желателно един мобилен монумент да бъде обезсолен в дестилирана вода, с компреси “, добави в предаването " Рано в неделя " Христов.
Използва се щадящ природата способ за удължение живота на културната забележителност.
Паметникът е превозен от Одеса, изяснява историкът Стефка Григорова, шеф Дирекция „ Хуманитарни действия “ в община Плевен:
„ През 1879 година, построен е със средства на близки, на починали във втория взлом, инсталиран е на централния площад в града, където е до 1954 година, след което паметникът се демонтира и на негово място се издига паметникът на Съветската войска. Паметникът на Свободата е разположен на един неопределен фундамент в жилищния квартал „ Мара Денчева “, където престоява невъобразим от жителите на града до 1990 година. Тогава по самодейност на един от общинските съветници е изместен на централно място в градската градина, където минават всекидневно хиляди хора “.
Женската фигура върху паметника на Свободата е направена в Одеса. На паметника е маркирано и името на ателието - „ Тузини “:
„ Изпипан, това е невероятна работа. Това са романтизъм, неокласицизъм. Това идва още от римската, гръцката статуя. Това е еманация на това виждане, което е било “, акцентира Вътко Христов.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Процесът по възобновяване на повърхностния пласт на мрамора се прави от реставратора Вътко Христов. Цялостното положение на паметника е положително, само че замърсявания от органически генезис - плесени, лишеи, бактерии, гъбички, растения, са се наслагвали по облицовката и върху структурата са се образували тъмни петна, изясни господин Христов. „ Една работа сама те води, откакто се стартира реставрацията “, сподели за БНР Вътко Христов:
„ За да те води, би трябвало да имаш познания, опит. В подобен случай нещата вървят обикновено “.
По думите му камъкът, от който е изработен паметника на Свободата, е болен и би трябвало да се излекува:
„ Проникване на мъхове, лишеи, всевъзможни микроорганизми, единствено не видях някакво дърво да е израснало, шубрак в цепнатините. Особено, където има наслоение от сол. Солта е превъзходна среда, в която се развиват тези микроорганизми и по тази причина е желателно един мобилен монумент да бъде обезсолен в дестилирана вода, с компреси “, добави в предаването " Рано в неделя " Христов.
Използва се щадящ природата способ за удължение живота на културната забележителност.
Паметникът е превозен от Одеса, изяснява историкът Стефка Григорова, шеф Дирекция „ Хуманитарни действия “ в община Плевен:
„ През 1879 година, построен е със средства на близки, на починали във втория взлом, инсталиран е на централния площад в града, където е до 1954 година, след което паметникът се демонтира и на негово място се издига паметникът на Съветската войска. Паметникът на Свободата е разположен на един неопределен фундамент в жилищния квартал „ Мара Денчева “, където престоява невъобразим от жителите на града до 1990 година. Тогава по самодейност на един от общинските съветници е изместен на централно място в градската градина, където минават всекидневно хиляди хора “.
Женската фигура върху паметника на Свободата е направена в Одеса. На паметника е маркирано и името на ателието - „ Тузини “:
„ Изпипан, това е невероятна работа. Това са романтизъм, неокласицизъм. Това идва още от римската, гръцката статуя. Това е еманация на това виждане, което е било “, акцентира Вътко Христов.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ