Жената, която имаше безсмъртни клетки
Тези безсмъртни кафези на дамата от кончината й до момента се развъждат толкоз пъти, че в случай че ги претеглим всички, които живеят през днешния ден, те биха тежали към 50 милиона метрични тона, което е към 100 здания Empire State.
И по този начин, коя е тази жена и за какво учените съхраняват към 50 милиона метрични тона от клетките й, на които дават пресни хранителни субстанции, с цел да ги поддържат живи? Жената е Хенриета Лакс и нейните кафези са от значително значение за излекуването на полиомиелита; за генетично картографиране; за проучване на самата работа на клетките; за създаване на медикаменти за лекуване на рак, херпес, левкемия, грип, хемофилия, заболяването на Паркинсон, СПИН и още, и още. Ако има нещо общо с човешкото тяло и е проучвано от учени, доста е евентуално те да са употребявали точно клетките на Хенриета някъде в хода на проучванията си. Клетките й даже са изпратени в космоса на безпилотен сателит, с цел да се дефинира дали човешката тъкан може да оцелее при нулева гравитация.
Посетете съвсем всяка лаборатория за клетъчни култури в света и ще намерите милиарди от клетките на Хенриета. Характерното за тях е освен, че в никакъв случай не умират, за разлика от естествените човешки кафези, които ще умрат единствено след няколко деления, само че те също по този начин могат да живеят и да се възпроизвеждат прелестно отвън човешкото тяло, което също е неповторимо за човек. Те би трябвало единствено да се доставят с нужните хранителни субстанции, с цел да оцелеят, и ще живеят и очевидно ще се възпроизвеждат постоянно – към този момент 60 години и от горната страна от момента на взимане на първата просвета. Те даже могат да бъдат замразявани безусловно за десетилетия и когато по-късно да се размразят, те непосредствено ще се върнат към деленето.
Преди клетките й да са открити и необятно култивирани, за учените е съвсем невъзможни да вършат надеждни опити с човешки кафези и да получат смислени резултати. Клетъчните култури, които се пробват да изследват, отслабваха или напряко умираха доста бързо отвън човешкото тяло. Нейните за първи път дават на учените „ стандарт “, който те могат да употребяват за проби. Още по-добре е, че клетките й могат да оцелеят, в случай че бъдат изпратени по пощата, тъй че учените по целия свят могат да употребяват еднакъв стандарт.
Самата Хенриета Липс е бедна чернокожа жена, родена на 1 август 1920, която обаче почива на нежната възраст от едвам 31 години на 4 октомври 1951 година от рак на шийката на матката. По време на лекуването на рака й доктор от болница Джон Хопкинс взима проба от тумора без нейно познание или единодушие и го изпраща на своя сътрудник доктор Джордж Гей, който от 20 години се пробва безрезултатно да отгледа човешки тъкани от кафези. Там лаборантката Мери Кубичек открива, че клетките на Хенриета, за разлика от естествените човешки кафези, могат да живеят и да се възпроизвеждат отвън тялото.
Хенриета почива от уремично отравяне в отделеното болнично крило за чернокожи към осем месеца след диагностицирането на заболяването й. Тя в никакъв случай не научава, че нейните кафези ще станат един от най-жизненоважните принадлежности в актуалната медицина и ще породят мултимилиардна промишленост, в която милиарди от нейните кафези ще се купуват и продават интернационално.
В деня на гибелта й доктор Джордж Гей, началник на лабораторията за проучване на тъканите в Хопкинс, със стъкленица с клетките й в ръка, афишира пред телевизионни камери нова епоха в медицинските проучвания – епоха, в която учените ще съумеят да излекуват даже заболявания като рака. Много малко по-късно доктор Джонас Солк съумява да излекува полиомиелита.
Семейство Лакс живее в Лакстаун, който се намира в Кловър Вирджиния. Земята е дадена на чернокожото семейство Лакс от белокожото семейство Лакс, които са имали като плебеи предците на чернокожото семейство Лакс. Доста от чернокожите Лакс са потомци на белите Лакс.
Тялото на Хенриета Лакс лежи в немаркиран гроб в фамилното гробище, което се намира до към този момент изоставената й и паднала къща, където отраства. Никой не знае кой гроб е неин.
Тя оставя брачен партньор и пет деца, а поколенията й и до през днешния ден живеят в беднотия (един от синовете й е скитник по улиците на Балтимор) и дълго време не знаят за смисъла на клетките на Хенриета за актуалната медицина.
Клетките на Хенриета са първата биологична материя в историята, която се купува и продава. Семейството й обаче не съумява да наеме юрист, с цел да се опита да вземе % от продажбите.
…
Няколко дни след „ Марша за Лечението “ за полиомиелит, Хенриета Лакс посещава болница Джон Хопкинс, с недоволства от мъчителен възел в шийката на матката си. Тогава тя (и никой друг) не допуска, че единствено няколко къси години по-късно, проучвания вследствие на нейното посещаване в болничното заведение ще открият лек точно за полиомиелит, от който Съединени американски щати толкоз отчайващо се нуждае.
Безсмъртните кафези на Хенриета не са значими единствено за проучвания и намиране на лекувания за всякакви заболявания, а в последна сметка и индиректно провокират огромна смяна в метода на работа на учените с клетъчните култури като към този момент се следи доста повече пробите да не се замърсяват. Докато учи проби от рак на гърдата и простатата, един академик открива, че в действителност гледа през микроскопа си клетките на Хенриета. Така се случва, че клетките й са се захванали за прахови частици във въздуха и посредством тях са съумели да замърсят всички култури в лабораторията. Това основава огромен проблем, защото се оказа, че не е изолиран случай и учените неумишлено работят с доста проби, нечисти по този метод.
