Тестостеронът по принцип е главният мъжки полов хормон. При жените

Тестостеронът по принцип е основният мъжки сексуален хормон. При дамите той също се отделя (от яйчниците), само че стойностите му са 50-60 пъти по-ниски от тези при мъжете.

На това нищожно количество дължа моите 25 дни месечна хармония; дни, подчинени на окситоцина – хормонът на грижовността. Дни на поддръжка, схващане, обгрижване. Които неизвестно по какъв начин изтичат бързо и тази любяща майка и брачна половинка последователно стартира да изпитва яд. Гняв против неподредена стая, разсипана вода, постепенно движение. Започват петте дни на тестостерона.Гняв – огромен, колкото мен самата. Започват петте дни на тестостерона.  Някъде прочетох, че изобилието на тестостерон в женския организъм води до усилване на мускулатурата (чудесно!), само че и до промени на характера, който става експлозивен и нападателен.

Аз си ги знам кои са Тестостероновите празници, както всяка една от нас си ги знае. Те стоят в основата на няколко войни вкъщи:

Междусъюзническата, чийто съществени съперници са някогашните съдружници: аз и моите хормони;

Гражданската – сред мен и всеки различен член на фамилията ми, който се чуди от кое място му е дошло;

Световната – сред мен и мотаещата се продавачка или “патицата ” на светофара дето спи, или “тоя ” дъжд, за който не съм чула в прогнозата.

В другите години Тестостероновите празнувания включваха разнообразни коктейли: аналгин в твърдо, а по-късно и в течно състояние; бутилчици с хомеопатично наличие, ½ разходка уединено и ½ сън, изобщо всевъзможни комбинации. Кои сполучливи, кои не – в последно време го карам единствено на здрава душeвност. Като че съм приложила някакъв курс на лекуване от Тестостероновите празници и към този момент съзнавам, че съм във втора фаза, само че не мога да предвидя какви ще са идващите.

Първа фаза беше: “нещо ми е нервно – да видя календара – ясно, празниците наближават ” – и обуздавам ситуацията. Много се укротявам от обстоятелството, че откривам източника на яд. Разбирам няколко неща по едно и също време: аз не съм толкоз неприятна през множеството време и повода не е у другите. Само пет дни и ще мине. Втора фаза (в която се намирам в момента) и открих инцидентно е: “като че нещо се нервирам в последно време – календара – ясно ”. Но тук не се пипвам на тестостероновото хоро с цялостни сили и след това употребявам това като оръжие за отбрана.

Преди доста години отхвърлих цигарите и един от факторите, които ми помогнаха беше “предишният ден ”. Всеки предходен ден без цигара беше тласък за днешния.

Казвах си безусловно: за какво се мъчих толкоз през вчерашния ден, в случай че през днешния ден ще пуша. Сега ползвам този персонален психо-похват и във връзка с петдневния яд: за какво се сдържах толкоз тогава и тогава, в случай че в този момент си изпусна нервите. Дишам надълбоко. Само пет дни, споделям си, а и два към този момент минаха.

Следващата фаза? Не знам. Готова съм да одобрявам препоръки и непознати практики.