Тервел Пулев – да се боксираш с чар
Тервел Пулев – човек без фикс хрумвания, само че с последователно реализирани триумфи, човек, пътуващ свободно в страната на бокса, само че живеещ в схемата на българския живот. Освен триумфите на европейски шампионати и шампионати от най-голям клас, олимпиадата в Лондон през 2012 година му донесе най-важното самопризнание. Като професионален боксьор той към този момент няма право на изява в последваща олимпиада. Едва в този момент разбрах, че това е по този начин, само че ми прозвуча някак незаслужено.
Двамата с брат му Кубрат Пулев поддържат равнището на българския спорт, посредством основаването на състезателен център, като по едно и също време с това всеки поотделно се готви за своите борби.
Към бокса те е привлякъл татко ти. Как едно 11-годишно момче, каквото си бил тогава, реагира на подобен силов спорт?
Зависи от самия родител. Когато детето е израснало в избрана среда и когато му се основават показа за живота, елементарно може да бъде поведено в дадена посока. Баща ми ни е приказвал от деца за боксьори, показвал ни е фотоси, книги в тази посока. Оттам добих предпочитание. Постепенно нещата потеглиха. Спомням си първия мач, само че тогава към този момент бях боксьор. В първите моменти, в които татко ми е създавал физическата ми просвета, не ме е карал да играя бокс, а просто да търча, да ми сътвори табиет да ставам заран и да спортувам, да имам двигателна просвета.
Правиш ли го и с твоите синове в този момент в този тип, в който ти го е посочил татко ти преди време?
Мога да кажа, че го върша, да. Ежедневието се промени. Не сме в социализма, когато страната организираше всеобщия спорт. Сега към този момент избираш спорт за детето си, заплащаш и го водиш.
Но пък ти преди 10 години стартира да учиш право в Софийския университет. Показа ли ти различен път? Не се вълнувам въобще дали някой е оценил какво съм постигнал.Това с правото пристигна от моя темперамент, той е първоизточникът. Защото обичам да споделям нещата такива, каквито са. В тези години, в които започнах да изучавам, споделих, че „ царят е гол “ – за шефа на Федерацията, за старши треньора на националния тим. И това ми позатвори пътя към изявата. Това го усетих и взех решение, че би трябвало да имам и друга посока в живота си, в случай че със спорта и с бокса нищо не се случи. Тогава записах право. Дори съм на държавен изпит след 20 дни и се приготвям. Но за мое благополучие, съумях да се развия в спорта даже повече, в сравнение с съм си представял.
Имаш приоритети…
Да, сътворих две деца и имам не малко победи на кръга, колкото и нескромно да звучи. Боксът е спорт, в който можеш да се развиеш, да станеш звезда и да изкарваш милиони. Това сме си говорили с Кубрат, че един герой, като стигне до олимпиадата, оттова нататък няма поле за изява.
Иначе фамилията постоянно ми е било приоритет. Щастлив съм със фамилията, което имам. То няма еквивалент и не мога да го заменя с нещо друго. Ако олимпийският бокс има еквивалент с професионалния, тук еквивалент няма. Това е. Винаги, когато потегли да се прибирам към у дома, а и то си ме дърпа, и единствено като отворя и чуя едни дребни стъпчици, които се доближават към вратата, ми се стопля сърцето. Като видя и едно друго дете, което е към този момент пораснало, трети клас, да се подава зад вратата и ужким се крие от мен, с цел да ме изненада – това е ужасно.
Следва ш ли техните стремежи?
Разбира се, през призмата на това, което би трябвало да вършат. Защото техните стремежи са едни, ама…:) Сравнително млад баща съм. Първото ми дете се роди, когато бях на 25 години. Гледам и от тяхната позиция и се старая да има баланс.
Кога си податлив да стоиш в сянка?
Когато съм спокоен, че съм постигнал нещо в действителност огромно, и не се интересувам дали съм в сянка, или не. Преспокоен съм. Не се вълнувам въобще дали някой е оценил какво съм постигнал. Нямам комплекси и възприятие за недооцененост или нереализираност. Рискувам премерено, въпреки моите опасности в очите на останалите да наподобяват по друг метод. Налага ли ти се да се съобразяваш какво ядеш, какво пиеш, дали пиеш или дали си спал?
Ама несъмнено, това са главните правила. Ако се занемариш, нищо друго няма да ти върви. Задължителни са режимът на хранене, режимът на спане, подготвителният режим. Като ги подредим, почти денят ми свършва. Имам си основани проекти за деня и в придвижване трансформирам единствено някои дребни неща. Звънят ми за билети за мача на Кубрат с Джошуа, а аз в действителност съм по-зает от двамата предвид на двете ми деца, на учението, на спортния център, за който не малко решения минават през мен. Така че, в случай че не съм проведен, няма по какъв начин да се оправя.
Поемаш ли доста опасности?
Мисля си, че пожертвам премерено, въпреки моите опасности в очите на останалите да наподобяват по друг метод.
Можеш ли в бокса да си позволиш рисковани ходове?
Там съм внимателен и премислям тактическите разновидности, придържам се към тях и към това, което ми споделя треньорът.
Но евентуално с треньора ти Борислав Бояджиев сте се нагодили един към различен с времето…
Има го това, че ние се познаваме до болежка. Знам неговата позиция, знам неговото мнение за другите обстановки. Но е хубаво да имаш някого, който да ти се кара и от който да имаш почит. Независимо че съм станал на 34 години – зрял и независим човек, само че като вляза в залата, съм зависещ на треньора и той е шефът. Когато състезателят няма почит от треньора, това не е на добре, тъй като няма добър краен резултат.
А у дома кой е началник?
Няма подобен. Вкъщи има баланс. Всеки се грижи за нещата, които е поел. Домът не е казарма, с цел да има по-висок чин, който да подрежда на по-ниския.
Бил ли си в казарма?
Не съм бил, само че спортът си е една казарма. Боксът е като боен спорт. Не би ме уплашила казармата – нито досегът с оръжие, нито редът или режимът.
Преди малко ми направи усещане, че доста дами идват да упражняват във вашия клуб. Заради вашите имена ли са тук?
Всеки е тук по лично предпочитание. Със сигурност името притегля, само че в случай че спортният център няма качествата, които би трябвало да има, няма да задържа клиентите. Това е разумно. Като при едно дете е – със самото му кръщаване, с избора на име се предопределя част от живота му. Реалист съм и съм наясно, че когато искаш нещо, получаваш към 70% от него. Кога човек попада в тези колонки с клюките?
Когато е прочут и името му ще събере читатели. Спрат ли да го пишат, това значи, че към този момент не е забавен. Обаче аз не се одобрявам като звезда в жълтите вестници. Имам две извоювани каузи против тях и сега повеждам още едно. Направиха една обява, която беше искрено нагла и безочлива, осъдих издателя, а по-късно в успореден вестник от същата група разгласиха като отговор на делото, пробвайки да не пристъпват закона, само че още веднъж бяха наказани от мен. Мисля, че към този момент се поспряха. Кубрат ме последва. Ако повече известни персони, които ценят себе си и пазят достойнството и достолепието си, създадат същото, тези медии мъчно ще оцелеят. За известните хора е отговорност към обществото да дават образец.
Имаш ли личен сюжет за бъдещето си?
Е, до някакъв %. Не всичко зависи единствено от нас, само че доста способстваме. Нямам фикс хрумвания обаче. Реалист съм и съм наясно, че когато искаш нещо, получаваш към 70% от него.
Навремето за заслуги даваха коли, апартаменти… Очакваш ли такова подучване?
В оня режим изискванията бяха такива. Единствено скърбя, че съм пропуснал момента, в който спортът е бил държавна политика. В изискванията на пазарна стопанска система би трябвало да имаш малко ум, да си адаптивен и отново ще бъдеш сполучлив. Единствено изпитвам завист на тогавашните спортисти, че са имали покровителството на страната.
Къде е страната в този момент? Тя в този момент се занимава с поръчки на изтребители. Спортът е значим детайл от страната, както културата и образованието.
На твоите двама синове показваш ли им културата по същия метод, по който им показваш и физическата просвета?
Не съм окуражен да станат спортисти. Приоритетно с жена ми ни е те да знаят езици. Малкият още е на година и четири месеца. Но огромния го караме да чете книжки, приказваме му за историята. Имаме отношение.
На кого би теглил две дебели черти за край?
На оня, който прекали. Вярващ съм, само че по отношение на фамозните думи на Христос „ Ако те ударят по едната буза, обърни и другата “ – не съм склонен. Ако някой прекали, умерено му блъскам двете черти.
Радостина Колева е основател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, постоянно е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или изявленията, удоволствието й е било висшо. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш напълно тъкмо по какъв начин да завършиш… Да рисуваш, да добавяш линии, да добавяш страсти и да се получава нещо, което не е съществувало преди този момент. Всичко това е Писането. Новосъздаването. Радостина мощно стиска мотото " ПОВЕЧЕ КУЛТУРА " и се заема с разкриването на вътрешната и прочувствена същина на хора, известни и недотам, само че забавни!
Двамата с брат му Кубрат Пулев поддържат равнището на българския спорт, посредством основаването на състезателен център, като по едно и също време с това всеки поотделно се готви за своите борби.
Към бокса те е привлякъл татко ти. Как едно 11-годишно момче, каквото си бил тогава, реагира на подобен силов спорт?
Зависи от самия родител. Когато детето е израснало в избрана среда и когато му се основават показа за живота, елементарно може да бъде поведено в дадена посока. Баща ми ни е приказвал от деца за боксьори, показвал ни е фотоси, книги в тази посока. Оттам добих предпочитание. Постепенно нещата потеглиха. Спомням си първия мач, само че тогава към този момент бях боксьор. В първите моменти, в които татко ми е създавал физическата ми просвета, не ме е карал да играя бокс, а просто да търча, да ми сътвори табиет да ставам заран и да спортувам, да имам двигателна просвета.
Правиш ли го и с твоите синове в този момент в този тип, в който ти го е посочил татко ти преди време?
Мога да кажа, че го върша, да. Ежедневието се промени. Не сме в социализма, когато страната организираше всеобщия спорт. Сега към този момент избираш спорт за детето си, заплащаш и го водиш.
Но пък ти преди 10 години стартира да учиш право в Софийския университет. Показа ли ти различен път? Не се вълнувам въобще дали някой е оценил какво съм постигнал.Това с правото пристигна от моя темперамент, той е първоизточникът. Защото обичам да споделям нещата такива, каквито са. В тези години, в които започнах да изучавам, споделих, че „ царят е гол “ – за шефа на Федерацията, за старши треньора на националния тим. И това ми позатвори пътя към изявата. Това го усетих и взех решение, че би трябвало да имам и друга посока в живота си, в случай че със спорта и с бокса нищо не се случи. Тогава записах право. Дори съм на държавен изпит след 20 дни и се приготвям. Но за мое благополучие, съумях да се развия в спорта даже повече, в сравнение с съм си представял.
Имаш приоритети…
Да, сътворих две деца и имам не малко победи на кръга, колкото и нескромно да звучи. Боксът е спорт, в който можеш да се развиеш, да станеш звезда и да изкарваш милиони. Това сме си говорили с Кубрат, че един герой, като стигне до олимпиадата, оттова нататък няма поле за изява.
Иначе фамилията постоянно ми е било приоритет. Щастлив съм със фамилията, което имам. То няма еквивалент и не мога да го заменя с нещо друго. Ако олимпийският бокс има еквивалент с професионалния, тук еквивалент няма. Това е. Винаги, когато потегли да се прибирам към у дома, а и то си ме дърпа, и единствено като отворя и чуя едни дребни стъпчици, които се доближават към вратата, ми се стопля сърцето. Като видя и едно друго дете, което е към този момент пораснало, трети клас, да се подава зад вратата и ужким се крие от мен, с цел да ме изненада – това е ужасно.
Следва ш ли техните стремежи?
Разбира се, през призмата на това, което би трябвало да вършат. Защото техните стремежи са едни, ама…:) Сравнително млад баща съм. Първото ми дете се роди, когато бях на 25 години. Гледам и от тяхната позиция и се старая да има баланс.
Кога си податлив да стоиш в сянка?
Когато съм спокоен, че съм постигнал нещо в действителност огромно, и не се интересувам дали съм в сянка, или не. Преспокоен съм. Не се вълнувам въобще дали някой е оценил какво съм постигнал. Нямам комплекси и възприятие за недооцененост или нереализираност. Рискувам премерено, въпреки моите опасности в очите на останалите да наподобяват по друг метод. Налага ли ти се да се съобразяваш какво ядеш, какво пиеш, дали пиеш или дали си спал?
Ама несъмнено, това са главните правила. Ако се занемариш, нищо друго няма да ти върви. Задължителни са режимът на хранене, режимът на спане, подготвителният режим. Като ги подредим, почти денят ми свършва. Имам си основани проекти за деня и в придвижване трансформирам единствено някои дребни неща. Звънят ми за билети за мача на Кубрат с Джошуа, а аз в действителност съм по-зает от двамата предвид на двете ми деца, на учението, на спортния център, за който не малко решения минават през мен. Така че, в случай че не съм проведен, няма по какъв начин да се оправя.
Поемаш ли доста опасности?
Мисля си, че пожертвам премерено, въпреки моите опасности в очите на останалите да наподобяват по друг метод.
Можеш ли в бокса да си позволиш рисковани ходове?
Там съм внимателен и премислям тактическите разновидности, придържам се към тях и към това, което ми споделя треньорът.
Но евентуално с треньора ти Борислав Бояджиев сте се нагодили един към различен с времето…
Има го това, че ние се познаваме до болежка. Знам неговата позиция, знам неговото мнение за другите обстановки. Но е хубаво да имаш някого, който да ти се кара и от който да имаш почит. Независимо че съм станал на 34 години – зрял и независим човек, само че като вляза в залата, съм зависещ на треньора и той е шефът. Когато състезателят няма почит от треньора, това не е на добре, тъй като няма добър краен резултат.
А у дома кой е началник?
Няма подобен. Вкъщи има баланс. Всеки се грижи за нещата, които е поел. Домът не е казарма, с цел да има по-висок чин, който да подрежда на по-ниския.
Бил ли си в казарма?
Не съм бил, само че спортът си е една казарма. Боксът е като боен спорт. Не би ме уплашила казармата – нито досегът с оръжие, нито редът или режимът.
Преди малко ми направи усещане, че доста дами идват да упражняват във вашия клуб. Заради вашите имена ли са тук?
Всеки е тук по лично предпочитание. Със сигурност името притегля, само че в случай че спортният център няма качествата, които би трябвало да има, няма да задържа клиентите. Това е разумно. Като при едно дете е – със самото му кръщаване, с избора на име се предопределя част от живота му. Реалист съм и съм наясно, че когато искаш нещо, получаваш към 70% от него. Кога човек попада в тези колонки с клюките?
Когато е прочут и името му ще събере читатели. Спрат ли да го пишат, това значи, че към този момент не е забавен. Обаче аз не се одобрявам като звезда в жълтите вестници. Имам две извоювани каузи против тях и сега повеждам още едно. Направиха една обява, която беше искрено нагла и безочлива, осъдих издателя, а по-късно в успореден вестник от същата група разгласиха като отговор на делото, пробвайки да не пристъпват закона, само че още веднъж бяха наказани от мен. Мисля, че към този момент се поспряха. Кубрат ме последва. Ако повече известни персони, които ценят себе си и пазят достойнството и достолепието си, създадат същото, тези медии мъчно ще оцелеят. За известните хора е отговорност към обществото да дават образец.
Имаш ли личен сюжет за бъдещето си?
Е, до някакъв %. Не всичко зависи единствено от нас, само че доста способстваме. Нямам фикс хрумвания обаче. Реалист съм и съм наясно, че когато искаш нещо, получаваш към 70% от него.
Навремето за заслуги даваха коли, апартаменти… Очакваш ли такова подучване?
В оня режим изискванията бяха такива. Единствено скърбя, че съм пропуснал момента, в който спортът е бил държавна политика. В изискванията на пазарна стопанска система би трябвало да имаш малко ум, да си адаптивен и отново ще бъдеш сполучлив. Единствено изпитвам завист на тогавашните спортисти, че са имали покровителството на страната.
Къде е страната в този момент? Тя в този момент се занимава с поръчки на изтребители. Спортът е значим детайл от страната, както културата и образованието.
На твоите двама синове показваш ли им културата по същия метод, по който им показваш и физическата просвета?
Не съм окуражен да станат спортисти. Приоритетно с жена ми ни е те да знаят езици. Малкият още е на година и четири месеца. Но огромния го караме да чете книжки, приказваме му за историята. Имаме отношение.
На кого би теглил две дебели черти за край?
На оня, който прекали. Вярващ съм, само че по отношение на фамозните думи на Христос „ Ако те ударят по едната буза, обърни и другата “ – не съм склонен. Ако някой прекали, умерено му блъскам двете черти.
Радостина Колева е основател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, постоянно е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или изявленията, удоволствието й е било висшо. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш напълно тъкмо по какъв начин да завършиш… Да рисуваш, да добавяш линии, да добавяш страсти и да се получава нещо, което не е съществувало преди този момент. Всичко това е Писането. Новосъздаването. Радостина мощно стиска мотото " ПОВЕЧЕ КУЛТУРА " и се заема с разкриването на вътрешната и прочувствена същина на хора, известни и недотам, само че забавни!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ