Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.)

Terres des Sept Couleurs (Земята на седемте цвята – фр.) буди учудване в парка Шамарел в югозападната част на Мавриций. Сюрреалистичната панорама се разкрива пред очите ненадейно. Като галактически пейзаж вкоренен в тропическа гора. Пясъчни дюни в седем разнообразни цветя се стелят като причудлива река – червен, кафяв, виолетов, зелен, наследник, виолетов и жълт. Забележителното е, че те са случайно подредени в разнообразни пластове и в никакъв случай не се смесват. Ако съумеете да приспите бдителността на пазачите и да прескочите оградата за да си гребнете малко пясък, изумлението ви ще нарасне – когато смесите две шепи с разнообразни нюанси, те неразбираемо по какъв начин се разделят сами още веднъж по цветове. Другото необичайно е, че дюните не ерозират макар проливните тропически дъждове на Мавриций.

Алуминият и желязото, двата съществени детайла в почвата, обезпечават синьо-лилавите и червено-черните линии. Смята се, че разликата в нюансите е разследване от охлаждането на разтопените вулканични скали при разнообразни външни температури. Но към момента не е ясно за какво не са се смесили.

Впрочем, пороите са причина този естествен феномен да се появи през 60-те години на ХХ век. Те просто отмиват горния почвен пласт и като че ли отдолу под земята изниква раздиплената палитра. Природата сътворява чудото посредством остатъци от базалтови скари. Явлението се изяснява с охлаждането на вулканичните скали при разнообразни температурни диапазони.

Впрочем, не е напълно вярно тези цветни дюни да се назовават пясъчни. Оказва се, че тази земя не е нищо повече от пепел и базалтови фрагменти, останали от времето на вулканичното изригване.

При визитата на Шамарел обаче си има хватка, която, в случай че не знаете, може да останете разочаровани. Ако сте уверени, че фотошопът е най-хубавият другар на дамата, помислете какъв брой насъщ е за туристическата промишленост. Снимките на седемцветните пясъци могат да ви заслепят от гланцовите страници и да ви разочароват горчиво онлайн. Сияйната дъга на място се оказва едвам осезаем колорит.

Но е по този начин единствено в случай че сте се озовали в Шамарел по пладне. Съвсем други цветове има феноменът до 11 часа сутринта и след 4 следобяд. Наситеността на цветовете зависи от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи. Ако е подобаваща – играта на слънчевите лъчи трансформира всяка минута като странна жива палитра от божествен нюанси.

В началото всеки е можел да върви по пясъчните дюни, само че напорът на туристи принудил частния притежател на парка да сложи ограда и да назначи защита. Тя озаптява и желанието на мнозина да си откършат късче за спомен. В подмяна на това в близкия магазин бурканчетата с пъстър пясък са в обилие. Ще познаете дали наличието е от Шамарел или просто някой си е играл да боядисва песъчинки от плажа по това дали цветовете се смесват.

Учени са правили опит, уверени че магнитното поле в парка въздейства върху това събитие. Но даже и разтърсени мощно в епруветка, пластовете пясък след време се разделят сами на седем цвята: алено, кафяво, лилаво, зелено, синьо, лилаво и жълто.

Други опити потвърждават, че другите нюанси са получени, тъй като потоците лава са се охлаждали при разнообразни температури.



Алуминият е синьо-зелен, а окисленото желязо е червеникаво и така нататък Така че резултатът е същинска дъга. Дори не дъга, а цели двадесет и три разнообразни цвята, изчислени след голям брой опити.

Паркът и близкото до него село носят името на френския си притежател – Шарл Антоан де Чазал де Шамарел, който имал всичко в близост. Днес резерватът е частна благосъстоятелност и с изключение на от входната такса печели от продаваните кафе и артикули от захарна тръстика.

Между другото, паркът е прочут и със своя водопад, който попада тъкмо в „ устието “ на липсващ вулкан.

Допълнителна атракция за туристите са гигантските сухоземни костенурки, които като че ли театралничат за фотография с праисторическите си усмивки.

Чуйте повече от звуковия файл.



Снимки и видео – Магдалена Гигова