Жестокостите на евгеника
Терминът идва от гръцкото „ eugenes “, което значи „ добре роден “ – по тази причина не е изненада, че евгениката се стреми да сътвори по-добра човешка раса като целеустремено сортира желаните черти и отстрани неприятните, както се прави при отглеждане на животни. През годините евгениката има редица последователи – от едни от най-големите и възхитени мислители в света до, както знаем, едни от най-лошите хора в историята.
Платон с учениците си
Евгениката е остаряла, колкото Платон (въпреки че не я е наричал така) и в „ Държавата “ той твърди, че точно страната би трябвало да управлява възпроизвеждането на своите управници:
Въпреки че възгледите му се посмиряват с възрастта, даже към края на живота си той към момента счита, че браковете на ръководещата класа би трябвало да се организират „ под надзора на съвет на матрони, назначен от магистратите “.
Франсис Галтън
Идеята за асортимент вид „ оцеляват най-силните “ става доста известен в средата и края на 19 век с помощта на работата на Чарлз Дарвин „ Произход на типовете “ (1859 г.). Въз основа на това неговият братовчед Франсис Галтън, също прочут академик, който основава първата метеорологична карта, демонстрира интерес към целенасочения асортимент на съответни човешки черти и вкарва термина „ евгеника “.
Само с най-хубавите планове (и затваряйки очите си за нежелани последствия), Галтън изясни своята философия и цел:
През идващите 80 години ползата към евгениката нараства в Съединени американски щати и Европа. Разбира се, най-ужасната й реализация се случва в Германия през 30-те и 40-те години. Но освен нацистите я поддържаха – Уинстън Чърчил и други видни фигури също са мощни последователи на евгениката.
Уинстън Чърчил
През 1933 година, в Германия влиза в действие Законът за попречване на генетично болните потомства. В резултат на това са извършени към 400 000 насилствени стерилизации на хора, които са били с умствени увреждания, шизофренични, маниакално-депресивни, епилептични, глухи, слепи, с болест на Хънтингтън, с някакви тежки физически деформации или страдащи от алкохолизъм.
До 1935 година Нюрнбергските и брачните закони за здравето уголемяват програмата за евгеника и тя към този момент включва евреи като не разрешават браковете им (и сексът) с неевреи. Като „ мярка за сигурност “ преди двама души да сключат брак са се правили медицински прегледи, с цел да подсигурява, че няма да има „ расово замърсяване “.
От другата страна на океана, в Съединени американски щати, евгеника също става доста известна при започване на 20 век. До 1936 година 31 от 48 щата са имали някакъв тип закон за евгеника или дезинфекция.
Всъщност Кенеди предложи, когато „ дефектно дете “ навърши пет години, в случай че назначен медицински съвет дефинира, че:
Друг последовател на евгениката, Хенри Лафлин от авторитетната лаборатория на Cold Spring Harbour, беше малко по-малко недодялан. Вместо от „ убийства по благосклонност “ (както ги наричаха), той предлага просто прекъсване на размножаване на „ несъответстващите “.
През 1927 година Върховният съд на Съединени американски щати в делото Бък против Бел отсъжда дезинфекция на „ умствено немощна бяла жена “:
Калвин Кулидж
Както можете да си визиите, расистите и ксенофобите употребяват евгенични правила, с цел да напреднат идеологията си. С имена като фондация „ Расово усъвършенстване “ деятелите в Съединени американски щати предизвикват Конгреса да одобри Закона за имиграцията от 1924 година, който поставя рестриктивните мерки на броя на имигрантите от „ по-низшите “ раси като да вземем за пример от Южна Европа и Азия. Президентът, който подписва закона, Калвин Кулидж, един път сподели по този въпрос: „ Америка би трябвало да се резервира американска… Биологичните закони демонстрират, че хората се утежняват, когато се смесват с други раси. “
…
Наскоро Северна Каролина сътвори фонд за отплата в размер на 10 милиона $ за жертви на насилствена дезинфекция и наподобява, че щата Вирджиния е желае да направи нещо сходно. Независимо от това, евгениката не изчезва и в действителност през последните години тя се трансформира в централна точка на спор измежду генетиците, етиците и деятелите.
Съсредоточавайки се върху пренатални и преимплантационни диагнози, някои генетици заемат позиция в интерес на така наречен „ нова евгеника “:
Много от последователите на тази „ нова евгеника “ считат, че „ хората, които носят ген като GSS (който провокира извънредно и смъртоносно невродегенеративно заболяване), имат морално обвързване да употребяват предимплантационна диагноза – в случай че могат да си я разрешат – с цел да пощадят идващото потомство “.
Тези против актуалната евгеника обаче сочат евентуалните проблеми на генетичното тестване:
Онези, които откажат, биха имали възприятието, че пращат децата си в по-недостойна класа на обществото. Или както едно от тези „ недостойни “ деца сподели във кино лентата „ Гатака “, „ в никакъв случай няма да схвана каква мощ накара майка ми, за постави вярата си в ръцете на Бог, а не в ръцете на локалния генетик. “
