Резерватът Сребърна пази редки или застрашени видове животни и растения
Територията на България е богата на доста естествени, исторически и архитектурни забележителности, които са скъпи освен за нас, само че и за всички хора по света. Общо девет материални обекта у нас са включени в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, в това число са седем културни и два естествени обекта. Нематериалните обекти в страната са хорът на Бистришките баби, ритуалът „ нестинарство “, традицията на произвеждане на „ Чипровските килими “ и ритуалът " Сурова/Сурва ".
В Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО влизат обекти (например, гора, планина, езеро, пустиня, постройка, археологически обект или град), номинирани и утвърдени по интернационалната стратегия за международното завещание на Комитета за международното завещание на Оорганизацията на обединените народи за обучение, просвета и култура (ЮНЕСКО). Всеки обект от Списъка на международното културно и естествено завещание е благосъстоятелност на страната, на чиято територия е ситуиран, само че се счита, че в полза на интернационалната общност е да се резервира всеки от тях за бъдещите генерации. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за международното завещание.
В Списъка на ЮНЕСКО са - Боянската черква “Свети Свети Никола и Пантелеймон ”, “Мадарският конник ”, Тракийската гробница ” в Казанлък, “Ивановските скални манастири ”, “Старият Несебър ”, “Рилският манастир ”, Тракийската гробница при Свещари (област Разград), “Национален парк Пирин ” и резерватът “Сребърна ”.
На 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от Дунав се намира биосферния резерват „ Сребърна “ . Местността е оповестена за резерват през 1948 година с охраняема повърхност от към 892,05 ha, както и буферна зона от към 540 ha.
Разположен е край село Сребърна и обхваща слаководното езеро Сребърна и неговите покрайнини. Намира се на основното миграционно трасе на прелетните птици сред Европа и Африка - Виа Понтика.
Има няколко митове за произхода на името
Едната е за кан Сребрун, който умира по тези места в неравномерен пердах с печенегите. Втората легенда споделя за заровена лодка, цялостна със сребро, по крайбрежията на блатото. Третата легенда, която е най-правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, следена вечерно време при пълнолуние. Когато Луната е високо, нейното отражение основава илюзията за разтопено сребро.
През 1913 година, след сключване на Букурещкия кротичък контракт, територията на резервата, дружно с цяла Южна Добруджа, попада в рамките на Румъния. През 1940 година с сключване на Крайовската спогодба Добруджа още веднъж минава в територията на Българската страна.
Първият българин, показал интерес към това място, е
Алекси Петров,
който е посетил резервата през 1911 година. Той бил запленен от хубостта на птичия свят и запланувал поредност от експедиции. Алекси Петров още веднъж посещава резервата през 1940 година, с цел да изследва птичите колонии, гнездящи там.
В предишното местността е посещавана от австроунгарския пътешествинк Феликс Каниц, а през 1880 година я посещава и различен австриец - Едуард Ходек. Той разказва своите усещания в публикацията „ Домът на прелетниците “.
Най-черната страница от историята на тази красива околност записва Лео декор Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди дребни и огромни чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици.
Друг откривател, посетил Сребърна, е Отомар Райзер. Той е създател на книгата „ Материали на Българския орнис “, като вторият том на книгата е отдаден на българската фауна.
В езерото и към него има
тръстика и други водолюбиви растения.
Тръстиката заема към 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 типа висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изгубване отвън територията на Сребърна. Вторият по разпространяване растителен тип е тънколистният папур, следван от широколистния папур. Сивата и алената върба също са необятно публикувани.
Животинският свят в резервата е доста разнороден. Срещат се 41 типа бозайници, 11 типа влечуги, 10 типа земноводни и 24 типа риби - видра, европейска пума, щука, червеноперка, езерен рак и други.
Резерватът е прочут най-много с птиците,
които могат да се следят на неговата територия - общо 221 типа гнездят в резерват Сребърна: розов пеликан, ослепителен ибис, лопатар, глух лебед и други. Тук е единственото обичайно в България гнездово находище на огромната бяла чапла.
През 1948 година Сребърна е разгласен за поддържан резерват. А от 1975 г. е включена в Рамсарската спогодба за запазване на влажните зони с интернационално значение. През 1977 г. е разгласен за биосферен резерват от листата на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени типа животни и растения според Европейския червен лист на световно застрашените животни и растения и 149 типа според Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина предпазени естествени обекти в България.
Природо-научният музей при биосферен резерват „ Сребърна “
има експозиция от препарирани жители на резервата. От музея могат да се следят птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и посредством видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са издигнати беседки за почивка и наблюдателни площадки, откъдето могат да се следят птиците.
Сребърна е измежду Стоте национални туристически обекта на БТС.
В Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО влизат обекти (например, гора, планина, езеро, пустиня, постройка, археологически обект или град), номинирани и утвърдени по интернационалната стратегия за международното завещание на Комитета за международното завещание на Оорганизацията на обединените народи за обучение, просвета и култура (ЮНЕСКО). Всеки обект от Списъка на международното културно и естествено завещание е благосъстоятелност на страната, на чиято територия е ситуиран, само че се счита, че в полза на интернационалната общност е да се резервира всеки от тях за бъдещите генерации. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на всички страни, участващи в Програмата за международното завещание.
В Списъка на ЮНЕСКО са - Боянската черква “Свети Свети Никола и Пантелеймон ”, “Мадарският конник ”, Тракийската гробница ” в Казанлък, “Ивановските скални манастири ”, “Старият Несебър ”, “Рилският манастир ”, Тракийската гробница при Свещари (област Разград), “Национален парк Пирин ” и резерватът “Сребърна ”.
На 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от Дунав се намира биосферния резерват „ Сребърна “ . Местността е оповестена за резерват през 1948 година с охраняема повърхност от към 892,05 ha, както и буферна зона от към 540 ha.
Разположен е край село Сребърна и обхваща слаководното езеро Сребърна и неговите покрайнини. Намира се на основното миграционно трасе на прелетните птици сред Европа и Африка - Виа Понтика.
Има няколко митове за произхода на името
Едната е за кан Сребрун, който умира по тези места в неравномерен пердах с печенегите. Втората легенда споделя за заровена лодка, цялостна със сребро, по крайбрежията на блатото. Третата легенда, която е най-правдоподобна, гласи, че името идва от вълшебната картина, следена вечерно време при пълнолуние. Когато Луната е високо, нейното отражение основава илюзията за разтопено сребро.
През 1913 година, след сключване на Букурещкия кротичък контракт, територията на резервата, дружно с цяла Южна Добруджа, попада в рамките на Румъния. През 1940 година с сключване на Крайовската спогодба Добруджа още веднъж минава в територията на Българската страна.
Първият българин, показал интерес към това място, е
Алекси Петров,
който е посетил резервата през 1911 година. Той бил запленен от хубостта на птичия свят и запланувал поредност от експедиции. Алекси Петров още веднъж посещава резервата през 1940 година, с цел да изследва птичите колонии, гнездящи там.
В предишното местността е посещавана от австроунгарския пътешествинк Феликс Каниц, а през 1880 година я посещава и различен австриец - Едуард Ходек. Той разказва своите усещания в публикацията „ Домът на прелетниците “.
Най-черната страница от историята на тази красива околност записва Лео декор Калберматен. Той и неговите хора избиват хиляди дребни и огромни чапли. Тогавашната мода е изисквала на дамските шапки да има пера от тези птици.
Друг откривател, посетил Сребърна, е Отомар Райзер. Той е създател на книгата „ Материали на Българския орнис “, като вторият том на книгата е отдаден на българската фауна.
В езерото и към него има
тръстика и други водолюбиви растения.
Тръстиката заема към 2/3 от площта на резервата. Тук се срещат 139 типа висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изгубване отвън територията на Сребърна. Вторият по разпространяване растителен тип е тънколистният папур, следван от широколистния папур. Сивата и алената върба също са необятно публикувани.
Животинският свят в резервата е доста разнороден. Срещат се 41 типа бозайници, 11 типа влечуги, 10 типа земноводни и 24 типа риби - видра, европейска пума, щука, червеноперка, езерен рак и други.
Резерватът е прочут най-много с птиците,
които могат да се следят на неговата територия - общо 221 типа гнездят в резерват Сребърна: розов пеликан, ослепителен ибис, лопатар, глух лебед и други. Тук е единственото обичайно в България гнездово находище на огромната бяла чапла.
През 1948 година Сребърна е разгласен за поддържан резерват. А от 1975 г. е включена в Рамсарската спогодба за запазване на влажните зони с интернационално значение. През 1977 г. е разгласен за биосферен резерват от листата на ЮНЕСКО. Резерватът поддържа 22 редки, уязвими или застрашени типа животни и растения според Европейския червен лист на световно застрашените животни и растения и 149 типа според Червената книга на България. Езерото е един от най-ценните и известни и в чужбина предпазени естествени обекти в България.
Природо-научният музей при биосферен резерват „ Сребърна “
има експозиция от препарирани жители на резервата. От музея могат да се следят птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и посредством видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са издигнати беседки за почивка и наблюдателни площадки, откъдето могат да се следят птиците.
Сребърна е измежду Стоте национални туристически обекта на БТС.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ