Годината на петела неочаквано води и към България
Тереза Боучкова (р. 1957), една от най-популярните писателки на Чехия, идва в България, с цел да показа своята книга, същински феномен в читателския интерес - „ Годината на петела ” (преводът е на Красимир Проданов, изданието - на „ Персей “, в поредност, съфинансирана от стратегия Творческа Европа).
Любопитното е, че майка й е родена в София, а бабата и дядото на писателката живеят тук до 1947 година Тереза е щерка на един от най-големите живи писатели дисиденти на Чехия - Павел Кохоут, а след развода с него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.
Ще има две съществени събития с присъединяване на писателката: на 17 октомври в Чешкия център в София, а ден преди този момент, на 16.10. – в Художествената изложба в Пещера.
Родителите би трябвало да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи в резюме равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – основната героиня на романа „ Годината на петела ” и в действителност негова авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ. Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към непредвидена равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените фантазии, за многото разочарования.
Но тя продължава да търси ярък лъч, желае животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце ария, да е търкулнала се сълза, от която се ражда единствено усмивка.
Изключително добре призната от публиката и рецензията в Чехия, „ Годината на петела ” е разказ, който показва една история, родена от живота на самия създател. История, която изобилства от непредвидени самопризнания, от смели разкрития. История, написана самоуверено и предизвикателно – и най-важното, майсторски.
Книгата излиза през 2008-а, като до тогава авторката е направила няколко литературни опита, само че към момента е известна единствено като дъщерята на Павел Кохоут. А тъкмо татко ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му потегля и Тереза. Подписвайки „ Харта 77 ” – най-известната антикомунистическа самодейност в онази ера, тя като че ли се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края на 70-те, време, когато промяната на режима наподобява просто невъзможна. Любопитен факт е, че татко ѝ е пропъден в чужбина и остава дълги години в Австрия. А щерка му продължава да страда от издевателствата на управляващите против нея, като в това време пробва да сътвори семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка…
Логично, като резултат и от напрежението, не може да има лични деца. Тогава със брачна половинка си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по знамение им се ражда и техен личен наследник.
Именно всички тези събития и житейски трудности са в основата на „ Годината на петела ”. Както казахме, книгата се радва на необикновен читателски триумф, само че изненадващо, не получава никакви литературни награди. Въпреки това оценките се сипят в голямо количество. Критиката проучва написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за персоналния живот на авторката. А книгата изобилства от завладяващи и напряко пикантни подмятания, от които жълтата преса напряко е във екстаз.
Дали героят отстъпник Павел Кохоут е толкоз непогрешим?
И дали в действителност майката на Тереза е имала интимна връзка с огромния Хавел?
Какво значи да осиновиш ромски деца?
Книгата и в това е неповторима – тя реалокира все по-навътре, в персоналното пространство на създателя, онази тънка линия сред нереалност и биографични обстоятелства. Написана под формата на дневник, в действителност е изпълнена с живо изложение – и когато градусите скочат прекалено доста, ги охлажда ясна философска мисъл или къса отбивка в някое пражко кино. Така романът се снабдява с контури на киносценарий, придобива космополитност, трансформира се в произведение и на образната просвета. А в центъра му все по този начин остава неосъществената жена, жертвала себе си за политическа идея, от която другите се облагодетелстват, за деца, които даже не е родила…
Конфликтът тлее и избухва, само че в никакъв случай незадълбочено, в никакъв случай по линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране, за социализиране на това, което желае да се откъсне от цялото, да изяви непригодността си. Така „ Годината на петела ” се трансформира в нагледна лекция за невъзможността на ромското приобщаване, за глупостта на самата концепция това да се случи.
„ Годината на петела ” ненадейно води и към България
Но това е единствено загатнато, просто един от цветовете в романа, който се чете със смях и през сълзи, тъй като разтъжава, въодушевява, депресира и ентусиазира – същински празник на една богата психика, изливаща се пред нас в своето обилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.
Любопитното е, че майка й е родена в София, а бабата и дядото на писателката живеят тук до 1947 година Тереза е щерка на един от най-големите живи писатели дисиденти на Чехия - Павел Кохоут, а след развода с него майка й има дългогодишна връзка с Вацлав Хавел.
Ще има две съществени събития с присъединяване на писателката: на 17 октомври в Чешкия център в София, а ден преди този момент, на 16.10. – в Художествената изложба в Пещера.
Родителите би трябвало да са като лък. А децата са стрелите. Лъкът изстрелва стрелите в света, когато настане часът. Така звучи в резюме равносметката на всяко родителство. Но за Тереза – основната героиня на романа „ Годината на петела ” и в действителност негова авторка, всичко е малко по-различно. Защото стрелите обръщат посоката си, забиват се в сърцето ѝ. Романът е разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца. Превръщащи се в зверове, те заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали. Това води Тереза Боучкова към непредвидена равносметка – за живота ѝ дотук, за дисидентските години, за провалените фантазии, за многото разочарования.
Но тя продължава да търси ярък лъч, желае животът ѝ да е прегръдка, да е изпята от сърце ария, да е търкулнала се сълза, от която се ражда единствено усмивка.
Изключително добре призната от публиката и рецензията в Чехия, „ Годината на петела ” е разказ, който показва една история, родена от живота на самия създател. История, която изобилства от непредвидени самопризнания, от смели разкрития. История, написана самоуверено и предизвикателно – и най-важното, майсторски.
Книгата излиза през 2008-а, като до тогава авторката е направила няколко литературни опита, само че към момента е известна единствено като дъщерята на Павел Кохоут. А тъкмо татко ѝ е живата легенда на чешкото дисидентство. Изненадващо, още на 20, по стъпките му потегля и Тереза. Подписвайки „ Харта 77 ” – най-известната антикомунистическа самодейност в онази ера, тя като че ли се съгласява да бъде преследвана и отлъчвана. Говорим за края на 70-те, време, когато промяната на режима наподобява просто невъзможна. Любопитен факт е, че татко ѝ е пропъден в чужбина и остава дълги години в Австрия. А щерка му продължава да страда от издевателствата на управляващите против нея, като в това време пробва да сътвори семейство. Забранено ѝ е да учи, прехранва се като чистачка…
Логично, като резултат и от напрежението, не може да има лични деца. Тогава със брачна половинка си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по знамение им се ражда и техен личен наследник.
Именно всички тези събития и житейски трудности са в основата на „ Годината на петела ”. Както казахме, книгата се радва на необикновен читателски триумф, само че изненадващо, не получава никакви литературни награди. Въпреки това оценките се сипят в голямо количество. Критиката проучва написаното, търси връзки и взаимовръзки, читателите пък са любопитни за персоналния живот на авторката. А книгата изобилства от завладяващи и напряко пикантни подмятания, от които жълтата преса напряко е във екстаз.
Дали героят отстъпник Павел Кохоут е толкоз непогрешим?
И дали в действителност майката на Тереза е имала интимна връзка с огромния Хавел?
Какво значи да осиновиш ромски деца?
Книгата и в това е неповторима – тя реалокира все по-навътре, в персоналното пространство на създателя, онази тънка линия сред нереалност и биографични обстоятелства. Написана под формата на дневник, в действителност е изпълнена с живо изложение – и когато градусите скочат прекалено доста, ги охлажда ясна философска мисъл или къса отбивка в някое пражко кино. Така романът се снабдява с контури на киносценарий, придобива космополитност, трансформира се в произведение и на образната просвета. А в центъра му все по този начин остава неосъществената жена, жертвала себе си за политическа идея, от която другите се облагодетелстват, за деца, които даже не е родила…
Конфликтът тлее и избухва, само че в никакъв случай незадълбочено, в никакъв случай по линията мое-чуждо, ами в дълбочината си, в невъзможността за адаптиране, за социализиране на това, което желае да се откъсне от цялото, да изяви непригодността си. Така „ Годината на петела ” се трансформира в нагледна лекция за невъзможността на ромското приобщаване, за глупостта на самата концепция това да се случи.
„ Годината на петела ” ненадейно води и към България
Но това е единствено загатнато, просто един от цветовете в романа, който се чете със смях и през сълзи, тъй като разтъжава, въодушевява, депресира и ентусиазира – същински празник на една богата психика, изливаща се пред нас в своето обилие и превръщащо се в увлекателна и любопитна книга.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ