Теодор МинчевФинансовите пазари влязоха в петъчния ден с усещане за

Теодор МинчевФинансовите пазари влязоха в петъчния ден с чувство за потрес и дежа вю, откакто новината за израелска офанзива по цели на територията на Иран възобнови страховете от широкомащабен спор в Близкия изток. Това не е изолиран случай, а ескалация на напрежение, трупано с месеци – от кибер удари и ракетни набези до поддръжка на прокси групировки от страна на Иран и засилено военно наличие на Израел в Сирия и по границите на Ливан. Подобни моменти в историята към този момент са показали какъв брой надълбоко могат да обиден пазарната логика на психиката – през 2020 година пазарите реагираха бурно на убийството на иранския военачалник Касем Солеймани, а през 2003 година навечерието на войната в Ирак докара до внезапно повишаване на петрола и краткотрайно евакуиране на капитали от акции в интерес на злато и облигации. Всеки път реакцията беше в началото паническа, следвана от къс интервал на стабилизация, само че постоянно съпроводена с смяна в разпределението на риска.Настоящият сюжет носи същата заредена конструкция: главните американски показатели – Dow, S&P 500 и Nasdaq – потънаха внезапно още в предпазарната сесия, изправени пред неочакван ребаланс от рискови към защитни активи. Brent и WTI регистрираха най-големия еднодневен скок от пандемичните времена, надхвърляйки 10% растеж, като на напред във времето излязоха страховете, че спорът може да докара до блокиране на Ормузкия пролив – канал, през който минава съвсем една трета от световния петролен експорт. Златото също реагира стремително, преминавайки нов исторически най-много над 3 450 $ за унция, до момента в който доходността по десетгодишните щатски облигации падна до едномесечно дъно от 4.31%, сигнализирайки прекосяване към типичен убежища.Особено значим подтекст прибавя и идното съвещание на Федералния запас, което е планувано за идващите седмици. До момента пазарите отчитаха висока възможност за първо намаляване на лихвите през септември, подхранвано от охлаждащи се инфлационни знаци и сигнали от членове на Фед за " изчаквателна политика ". Сега обаче новият геополитически риск може да промени тази динамичност. Ако цените на силата останат нараснали за по-дълъг интервал, това ще се трансферира върху крайните потребителски цени, възпламенявайки наново инфлационния напън. При подобен сюжет Федералният запас може да бъде заставен освен да отсрочи пониженията, само че и да поддържа рестриктивната политика по-дълго – не тъй като стопанската система пораства мощно, а с цел да не разреши вторична вълна на ценова неустойчивост.Историята демонстрира, че във времена на военна неустановеност с световни последствия най-устойчиви се оказват активите, които носят вътрешна стойност, постоянен кешфлоу и ниска взаимозависимост от потребителски цикли. Такива са златото, част от инфраструктурните и комунални браншове, както и дивидентните акции с стеснен външен риск. Същевременно високоспекулативните технологии и растежови браншове като полупроводници или AI компании, които до през вчерашния ден водеха борсовото рали, евентуално ще усетят най-силен напън от ребалансиране.Пазарите обичат предвидимост. А в миг, в който в едно изречение се събират думите Израел, Иран, нефт и офанзива, прогнозируемостта изчезва. Инвеститорите влизат в нова фаза, в която въпросът не е единствено дали ще има лихвено понижение, а дали ще има световна дестабилизация, която да пренареди целия ландшафт на паричната и фискалната политика. Подобно на началото на войната в Ирак или офанзивите от 11 септември, протичащото се в този момент не просто трансформира графиките на показателите – то основава нова действителност, в която основният въпрос към този момент не е дали да се влага в риск, а по какъв начин да се оцени самият риск от геополитическа методичност.В сходна среда преимущество имат не тези, които търсят моментна облага, а тези, които мислят в сюжети – и са подготвени да преоценят както упованията си, по този начин и портфейлните си структури в светлината на световни шокове, които изместват фокуса надалеч оттатък рентабилност и оценка.

В такава среда най-важното за вложителя не е да гони моментния пазарен подтик, а да разпознае структурната смяна в рисковия пейзаж. Златото – показано от ETF-и като SPDR Gold Trust (GLD) – продължава да е натурален щит при геополитически земетресения и парични разтърсвания. При поскъпващ нефт, фондове като XLE или iShares U.S. Oil & Gas Exploration (IEO) могат да се възползват от предстоящите нараснали маржове на енергийния бранш. За по-консервативни профили, композиция от дълготрайни облигации (TLT) и експозиция към защитни браншове като комунални услуги (XLU) и потребителски артикули от първа нужда (XLP) предлага непоклатимост при шокови събития. Същевременно, софтуерните водачи с висока бета и експозиция към лихвените упования – като Nvidia, AMD или даже Tesla – може краткотрайно да изгубят движение и да правят отстъпка пред браншове, носещи по-нисък риск, само че по-голяма предвидимост.



Историята учи, че пазарите не се движат линейно, а в импулси, водени от боязън и лакомия. Днешната офанзива в Близкия изток може да се окаже началото на нов капиталов стадий, в който най-ценни ще бъдат не активите с максимален капацитет, а тактиките с най-голяма резистентност. Именно в такива моменти се отличават вложителите, които не просто наблюдават пазара, а го разчитат като система – с памет, повтаряемост и циклична логичност.

*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.