Един от най-тихите, но и най-дълбоки структурни завои на пазарите

Един от най-тихите, само че и най-дълбоки структурни завои на пазарите сега не идва от лихвите, не идва от инфлацията и даже не идва от изкуствения разсъдък самичък по себе си. Той идва от смяна в ролята на страната. Анализът за Palantir и още няколко компании като „ игра на проекта на Тръмп да влага в Америка “ в действителност разказва не просто лист от акции, а нов режим, в който федералното държавно управление към този момент не е единствено регулатор и възложител, а деен стопански участник, акционер и от време на време даже сътрудник в облагата.Това е качествена смяна, която пазарите към момента не са изцяло осмислили.В исторически проект американската страна постоянно е имала скрита роля в индустриалното развиване – от военния комплекс, през галактическата стратегия, до интернет. Разликата през днешния ден е в директността. Вече не приказваме единствено за контракти, дотации или данъчни тласъци, а за действителни дялове в компании, „ златни акции “, присъединяване в финансови нараствания и шерване на бъдещи облаги. Това не е теоретично – страната към този момент има елементи от Intel, взе участие в стратегически минерални компании като Lithium Americas и редкоземни производители, и даже си обезпечава контролни механизми в типичен промишлености.Това значи едно: за избрани браншове „ държавният риск “ се трансформира в „ държавна поддръжка “.На този декор описът с евентуални бъдещи бенефициенти не наподобява инцидентен. Palantir е може би най-очевидният образец. Компанията от дълго време живее в симбиоза с държавния уред – от разузнаване и защита до разбор на данни за обществени институции. В естествена пазарна логичност това би трябвало да значи непоклатимост, само че и стеснен напредък. В новата логичност обаче това значи нещо друго: стратегическа незаменимост. Когато една страна стартира да мисли като вложител, тя не търси „ евтини акции “, а надзор, потенциал и софтуерен суверенитет. Palantir попада тъкмо там – не като потребителска история, а като инфраструктурен пласт на държавната логичност.Парадоксът е, че точно по тази причина пазарът продължава да е песимистичен. Съотношения като цена към облага към 170 наподобяват неуместни за класическия анализатор. Но тези метрики са основани за свят, в който приходите идват от пазара, а не от стратегическа позиция. Когато държавното управление е евентуален акционер, оценката към този момент не е функционалност единствено на облагата, а на вероятността компанията да стане „ прекомерно значима, с цел да бъде оставена “.Подобна логичност важи и за квантовите компании като Rigetti Computing и IonQ. В естествен цикъл те биха били високорискови, дълготрайни залози с неразбираема комерсиализация. В новия цикъл те са част от конкуренция за софтуерен суверенитет. Квантовите калкулации не са просто бизнес – те са въпрос на национална сигурност. Именно по тази причина не е инцидентно, че пазарът демонстрира извънредно висок дял рекомендации „ купувай “ за Rigetti, макар че компанията към момента не генерира устойчиви облаги. Това не е оптимизъм за приходите на следващия ден, а за позицията в системата вдругиден.Сходна е обстановката и при Expand Energy. На пръв взор тя наподобява като класическа енергийна компания с надалеч по-скромни оценки – към 13 пъти облагата. Но точно тук се вижда другият слой на тактиката „ Инвестирай в Америка “: силата и суровините като основа на всичко останало. Изкуственият разсъдък, квантовите калкулации и модерната промишленост са енергоемки. Без постоянна, контролируема и локална сила цялата софтуерна визия остава куха. Затова ползата на страната към газови и минни компании не е повтаряем, а стратегически.Тук се появява и основният капиталов колорит, който анализът доста добре загатва: държавното присъединяване работи като „ безвъзмездна алтернатива “. Не в смисъл, че подсигурява облага, а в смисъл, че прибавя асиметрия. Ако една компания по този начин или другояче има смนิсъл в портфейла – поради технология, бранш или баланс – евентуалният държавен интерес прибавя спомагателен пласт нагоре, без съразмерен пласт надолу. Исторически сходни резултати не изчезват бързо, тъй като един път щом една компания бъде възприета като „ стратегическа “, наградата за това остава в цената.Разбира се, тук има и клопки. Да се купува акция единствено тъй като „ може да бъде харесана от Белия дом “ е неприятна тактика. Това трансформира инвестицията в бинарен залог. Но когато фундаменталната теза и стратегическата логичност се припокриват, пазарът получава нещо рядко: капацитет за преоценка, който не зависи от класическия стопански цикъл.Именно това отличава сегашния миг от предходни интервали на държавна интервенция. Това не е избавителен пакет в рецесия. Това е авансово позициониране за нов модел на икономическа организация. Държавата не гаси пожар, тя строи инфраструктура – в данните, в силата, в суровините и в изчислителната мощност.От тази позиция компании като Palantir, Rigetti и Expand Energy не са просто „ акции на Тръмп “. Те са маркери за това какво федералната власт счита за сериозно значимо в идващото десетилетие. А когато пазарът стартира да влага дружно с страната, разпоредбите за оценка се трансформират.Не стават по-лесни. Стават по-различни.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.