Обединяването на вузове е световна тенденция, убеждават от МОН
Тенденцията към консолидация на университетите освен в Европа , само че и по света се ускорява през последните 20 години и обгръща от ден на ден висши учебни заведения и страни.
Прегледът на интернационалния опит във връзка с разнообразните форми на обединяване и съдействие сред висши учебни заведения и научни институции, на мотивацията им и на резултатите, които са реализирани в процеса на обединяване, демонстрира при какви условия този развой може да има положителни резултати и в България. И в неговата полза при избрани условия, убеждават от Министерство на образованието.
Николай Денков убеждава за дивиденти от обединяването на вузове
МОН желае децата да учат присъствено
От Министерство на образованието се базират на разбор на специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) , които са създали обзор на интернационалния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. Проучването им е било показано пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 година би трябвало да изготви идея за сливане на висши учебни заведения в България.
Припомняме, че концепцията за промяна във висшето обучение, препоръчана от министър Николай Денков провокира неодобрение и съмнение измежду множеството висши учебни заведения у нас, което накара и.
Омбудсманът предложи МОН да разиска сливането на вузовете
Само с необятна социална поддръжка може да се осъществят промени, които да доведат фактически до повишение качеството на висшето обучение в страната
В отчета се показва, че 120 обединявания на висши учебни заведения и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 година Пикът на обединяванията на университети в Европа е през 2013-2015 година, когато са регистрирани 37 консолидации, по данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за страните, които притеглят най-силно българските кандидат-студенти.
Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също демонстрират интензивност през последните 10 години.
Висшите учебни заведения се сплотяват в преследването на цели, които не могат да реализират независимо , споделят специалистите от ИПИ. Те най-често са повишение на качеството на образованието и на научната активност , понижаване на фрагментацията , реализиране на стопански изгоди, по-добри благоприятни условия за диверсификация на научни стратегии, специалности и посоки. Мотивите за консолидиране на висши учебни заведения нормално са няколко.
Малкият размер на просветителната институция е главен риск за естественото й действие. Към него се прибавят внезапните нараствания в таксите, ниските доходи от дарения, огромните задължения и дефицитното финансиране. Много опасности са резултат от едва ръководство и невисок административен потенциал и заради това постоянно консолидацията води до възстановяване и професионализиране на ръководството, и оттова - до по-добри финансови резултати, ръководство на качеството и стратегическо обмисляне, открива изследването на ИПИ.
За институции в положително финансово положение обединяванията дават опция за диверсификация, възстановяване на резултатите, нарастване на интернационалната видимост и повишение на успеваемостта посредством реализиране на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те постоянно лимитират или отстраняват дублиращите се действия, а в случай че са с друг профил, реализират диверсификация и синергичен мултидисциплинарен резултат. Всички реализират по-добра известност за насърчаване на научна активност и привличане на кандидат-студенти .
Успешните сливания са съпроводени от ясно целеполагане, времеви небосвод за осъществяване, отлична връзка със заинтригуваните страни и обезпечаване на характерно ориентиран за тази цел финансов запас.
МОН предлага нови правила за академично развиване и оценяване на университетските преподаватели
Предложенията са оповестени за публично обсъждане
Прегледът на интернационалния опит във връзка с разнообразните форми на обединяване и съдействие сред висши учебни заведения и научни институции, на мотивацията им и на резултатите, които са реализирани в процеса на обединяване, демонстрира при какви условия този развой може да има положителни резултати и в България. И в неговата полза при избрани условия, убеждават от Министерство на образованието.
Николай Денков убеждава за дивиденти от обединяването на вузове
МОН желае децата да учат присъствено
От Министерство на образованието се базират на разбор на специалистите от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) , които са създали обзор на интернационалния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. Проучването им е било показано пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 година би трябвало да изготви идея за сливане на висши учебни заведения в България.
Припомняме, че концепцията за промяна във висшето обучение, препоръчана от министър Николай Денков провокира неодобрение и съмнение измежду множеството висши учебни заведения у нас, което накара и.
Омбудсманът предложи МОН да разиска сливането на вузовете
Само с необятна социална поддръжка може да се осъществят промени, които да доведат фактически до повишение качеството на висшето обучение в страната
В отчета се показва, че 120 обединявания на висши учебни заведения и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 година Пикът на обединяванията на университети в Европа е през 2013-2015 година, когато са регистрирани 37 консолидации, по данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за страните, които притеглят най-силно българските кандидат-студенти.
Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също демонстрират интензивност през последните 10 години.
Висшите учебни заведения се сплотяват в преследването на цели, които не могат да реализират независимо , споделят специалистите от ИПИ. Те най-често са повишение на качеството на образованието и на научната активност , понижаване на фрагментацията , реализиране на стопански изгоди, по-добри благоприятни условия за диверсификация на научни стратегии, специалности и посоки. Мотивите за консолидиране на висши учебни заведения нормално са няколко.
Малкият размер на просветителната институция е главен риск за естественото й действие. Към него се прибавят внезапните нараствания в таксите, ниските доходи от дарения, огромните задължения и дефицитното финансиране. Много опасности са резултат от едва ръководство и невисок административен потенциал и заради това постоянно консолидацията води до възстановяване и професионализиране на ръководството, и оттова - до по-добри финансови резултати, ръководство на качеството и стратегическо обмисляне, открива изследването на ИПИ.
За институции в положително финансово положение обединяванията дават опция за диверсификация, възстановяване на резултатите, нарастване на интернационалната видимост и повишение на успеваемостта посредством реализиране на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те постоянно лимитират или отстраняват дублиращите се действия, а в случай че са с друг профил, реализират диверсификация и синергичен мултидисциплинарен резултат. Всички реализират по-добра известност за насърчаване на научна активност и привличане на кандидат-студенти .
Успешните сливания са съпроводени от ясно целеполагане, времеви небосвод за осъществяване, отлична връзка със заинтригуваните страни и обезпечаване на характерно ориентиран за тази цел финансов запас.
МОН предлага нови правила за академично развиване и оценяване на университетските преподаватели
Предложенията са оповестени за публично обсъждане
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ