Забавянето на българската икономика ще продължи
Тенденциите за забавянето на стопанската система ще се засилят и по тази причина най-важното е да диверсифицираме износа, да подобрим коренно положението на администрацията, съобщи в предаването " Неделя 150 " проф. Даниела Бобева от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките. Това, към което би трябвало да се съпоставяме, са Полша, Чехия, Унгария, даже и Румъния. " Всички тези стопански системи порастват с 4,4, а ние растем с 3,5 в най-хубавия случай. Ние изоставаме и по отношение на тези страни. Постигнатият напредък въобще не би трябвало да ни радва, тъй като това са последните тримесечия, в които той се вижда ", разяснява проф. Бобева.
Според нея страната ни не съумява да се оправи със структурните несъответствия на стопанската система. България има негативно комерсиално салдо към този момент повече от 20 години. По думите й износът ни губи от ден на ден своята конкурентоспособност. За проф. Даниела Бобева един от огромните проблеми е инфлацията. Ние сме една от страните с най-високо повишаване на живота в Евросъюза. Най-висока е инфлацията, движи се към 5,1 на годишна база при храните. Това удря хората по джоба. Голяма е инфлацията и при заведенията за публично хранене - към 7,6. Инфлацията, обвързвана с храните, през последните 2 години непрекъснато нараства и бута нагоре общата ни инфлация. Очакваме и от петрола да има нови промени, т.е. инфлацията ще върви нагоре, което не е добра вест за стопанската система ", твърди проф. Бобева.
Тя бе безапелационна, че не можем да чакаме страната ни да влезе готова в възможна нова икономическа рецесия: " Пропуснахме шанса в положителните времена след рецесията да създадем най-важните структурни промени, да си оправим къщата, с цел да можем да посрещнем доста по-подготвени новия цикъл. " Българската стопанска система страда от неналичието на вложения, а без вложения няма напредък и догонване. У нас вложенията са от обществени средства, частни вложения съвсем няма, изясни още икономистът. Тя добави и различен проблем - България остава с негативно миграционно салдо, т.е. излизащите са доста повече от връщащите се в страната. По думите й най-високият негативен миграционен баланс е в групата сред 20-29-годишни. В тази възрастова група влизат 15 хиляди лица годишно. Повечето връщащи се са в групата сред 60- и 69-годишни, сподели тя: " Ние губим от свободното придвижване на хора като стопанска система и човешки капитал. " Говорим за напълно друг модел на миграция, при който има огромна част от дейната и качествената ни работна мощ, която се движи в разнообразни страни в Европейски Съюз, работи там и в случай че се връща, то е краткотрайно. "
Според проф. Бобева отлагането на приема ни в чакалнята на еврозоната демонстрира, че няма политическа воля за това както в Брюксел и Франкфурт, по този начин и измежду родната политическа класа.
Според нея страната ни не съумява да се оправи със структурните несъответствия на стопанската система. България има негативно комерсиално салдо към този момент повече от 20 години. По думите й износът ни губи от ден на ден своята конкурентоспособност. За проф. Даниела Бобева един от огромните проблеми е инфлацията. Ние сме една от страните с най-високо повишаване на живота в Евросъюза. Най-висока е инфлацията, движи се към 5,1 на годишна база при храните. Това удря хората по джоба. Голяма е инфлацията и при заведенията за публично хранене - към 7,6. Инфлацията, обвързвана с храните, през последните 2 години непрекъснато нараства и бута нагоре общата ни инфлация. Очакваме и от петрола да има нови промени, т.е. инфлацията ще върви нагоре, което не е добра вест за стопанската система ", твърди проф. Бобева.
Тя бе безапелационна, че не можем да чакаме страната ни да влезе готова в възможна нова икономическа рецесия: " Пропуснахме шанса в положителните времена след рецесията да създадем най-важните структурни промени, да си оправим къщата, с цел да можем да посрещнем доста по-подготвени новия цикъл. " Българската стопанска система страда от неналичието на вложения, а без вложения няма напредък и догонване. У нас вложенията са от обществени средства, частни вложения съвсем няма, изясни още икономистът. Тя добави и различен проблем - България остава с негативно миграционно салдо, т.е. излизащите са доста повече от връщащите се в страната. По думите й най-високият негативен миграционен баланс е в групата сред 20-29-годишни. В тази възрастова група влизат 15 хиляди лица годишно. Повечето връщащи се са в групата сред 60- и 69-годишни, сподели тя: " Ние губим от свободното придвижване на хора като стопанска система и човешки капитал. " Говорим за напълно друг модел на миграция, при който има огромна част от дейната и качествената ни работна мощ, която се движи в разнообразни страни в Европейски Съюз, работи там и в случай че се връща, то е краткотрайно. "
Според проф. Бобева отлагането на приема ни в чакалнята на еврозоната демонстрира, че няма политическа воля за това както в Брюксел и Франкфурт, по този начин и измежду родната политическа класа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ