Чорба, каша, боб, фасул и... водка, или менюто на войника
Темата за ястията, които се сервират на бойците, не е нова. Напоследък обаче провокира публичното внимание най-много когато възникне някакъв проблем с доставките на някои артикули или нескрито излязат цифри, свързани със средства, харчени за нерегламентирани от закона дейности по изхранването на бранителите на родината ни. Затова в навечерието на Деня на храбростта и Българската войска дано опитаме да надникнем в кухнята на военните по света - от Древен Рим до наши дни.
" Войната е война, а обядът е по разписание " - известната паметна фраза се приписва на краля на Прусия от 1713 до 1740 година Фридрих Вилхелм I, който построява една от най-мощните армии в Европа. Но и преди този фамозен монарх на менюто на бойците се обръща много огромно внимание и се придава значимо значение.
В една от най-мощните армии в древността - римската, главното ядене на походната дажба е насъщният, който по този начин и се назовава - военният самун (panis militaris). Любопитното е, само че надали е изненада, че на офицерите погачите били с по-високо качество. За разлика от месото и зеленчуците самуните не се скапват от горещините и са по-лесни за транспорт и предпазване. Месечно на пехотинеца в империята се поставят към 30 кг самун. Но не всеки път има опция цялата войска да се храни с подготвени питки и от време на време получават зърно, което би трябвало сами да смелят с ръчни машинки, да омесят тестото и след това да го изпекат върху въглища. Разбира се, на легионерите се дава още фасул, а настрана място в менюто им заема сланината.
В армията на Петър I по време на Северната война редниците разчитат на 350 кг брашно, 160 кг елда или едро овесено брашно, 11 кг сол годишно. Отделно се дават пари за месо - 75 копейки, т.е. този, който не може без мръвка, е заставен да си я купува със лични средства. Солдатите получават близо 800 грама ръжен самун на ден, трици за каша, както и две чашки водка или вино, наричано хлебно. Доста непретенциозно, да не кажем - оскъдно, и нерядко униформените гладуват.
Бойците на Наполеон изяждат по 750 грама самун и по четвърт кило сухари и говеждо, което постоянно се заменя със сланина или гърди, плюс 30 грама ориз. За главно ядене в армията на Бонапарт се счита следната чорба: в голям казан се поставя месо в съответствие 250 грама на литър вода и се вари на муден огън 4 часа, след което се прибавят зеленчуци и (или) ориз и всичко това къкри до цялостна подготвеност. Така приготвеният бульон става много гъст, само че бойците доста обичат да надробяват вътре и самун. Любопитно е също, че месните консерви са направени от фамозния сладкар, търговец на алкохол, кръчмар и откривател Никола Апер по поръчка точно на френския император, който посредством завоевания или съюзи открива надзор над съвсем цяла континентална Западна и Централна Европа.
В разгара на Съветско-финландската война (1939-1940) националният комисар на защитата Климент Ворошилов, именуван в резюме нарком, предлага към менюто на редниците и офицерите да се прибавят 100 грама водка и 50 грама сланина. Гениалната мисъл поражда в главата на един от мъдрите ръководители на страната поради страхотния мраз, завладял Карелския провлак, намиращ се в северозападната част на Русия, сред Финския залив на Балтийско море на югозапад и Ладожкото езеро на североизток. Колкото и да е необичайно на пръв взор, концепцията освен се приема и се издава специфичен декрет, в който тъкмо е посочена дажбата, само че за танкистите тя даже е двойна, а за летците е очакван мощен коняк. Порциона с тлъстото месо стартират да назовават " ворошиловски ", а с алкохола - " наркомовските 100 грама ". Пресметнато е, че от януари до март 1940 година бойците изпиват над 10 тона водка и съвсем 9 тона бренди. Добре е да се знае, че светлият почин в руската войска продължава и по време на Втората международна, само че количеството от време на време понижава, а от 1943 година се дава единствено на частите, участващи в настъплението. Споровете на историците по какъв начин " войнишките 100 грама " се отразяват върху изхода на борбите не стихват и до ден сегашен. Факт е обаче, че ги анулират през май 1945 година
Тъй наречените сухи дажби са измежду най-древните способи многочислената войска да бъде нахранена в тежките условия на борби. Хляб, сухари, зърно и други постепенно развалящи се артикули освен съумяват да спасят бойците от апетит, само че и им дават сили да вземат участие в безчет сражения. С изобретяването на консерви и сублимирани артикули сухоежбината от ден на ден стартира да наподобява на пълноценно хранене. Още по време на Френско-германската война (1870-1871) известна и през днешния ден марка, предлагаща на пазара кубчета за бульон, стартира да доставя на фронта първите концентрати, от които да се подготвя чорба на бойното поле. Към средата на ХХ век на ястията, сервирани на бойците, се обръща особено внимание, а питателните им свойства са пресметнати и тествани.
Храна от у дома за родните бойци?
Преди няколко години се заприказва, че българската войска остава без храна. На публично разискване бяха изнесени данни, съгласно които клубове и почивни станции на Министерството на защитата работели без контракти, които да регламентират доставките на артикули и питиета. Причината за това състояние е в неосъществената социална поръчка. Така изхранването на военнослужещите, охраняващи обекти от национална сигурност, бе сложено под въпрос. МО излезе с гениалната концепция на бранителите на родината ни да се дават пари и те да си носят храна от у дома - процедура, прилагана и в предишното, само че постоянно водеща до произшествия.
" Войната е война, а обядът е по разписание " - известната паметна фраза се приписва на краля на Прусия от 1713 до 1740 година Фридрих Вилхелм I, който построява една от най-мощните армии в Европа. Но и преди този фамозен монарх на менюто на бойците се обръща много огромно внимание и се придава значимо значение.
В една от най-мощните армии в древността - римската, главното ядене на походната дажба е насъщният, който по този начин и се назовава - военният самун (panis militaris). Любопитното е, само че надали е изненада, че на офицерите погачите били с по-високо качество. За разлика от месото и зеленчуците самуните не се скапват от горещините и са по-лесни за транспорт и предпазване. Месечно на пехотинеца в империята се поставят към 30 кг самун. Но не всеки път има опция цялата войска да се храни с подготвени питки и от време на време получават зърно, което би трябвало сами да смелят с ръчни машинки, да омесят тестото и след това да го изпекат върху въглища. Разбира се, на легионерите се дава още фасул, а настрана място в менюто им заема сланината.
В армията на Петър I по време на Северната война редниците разчитат на 350 кг брашно, 160 кг елда или едро овесено брашно, 11 кг сол годишно. Отделно се дават пари за месо - 75 копейки, т.е. този, който не може без мръвка, е заставен да си я купува със лични средства. Солдатите получават близо 800 грама ръжен самун на ден, трици за каша, както и две чашки водка или вино, наричано хлебно. Доста непретенциозно, да не кажем - оскъдно, и нерядко униформените гладуват.
Бойците на Наполеон изяждат по 750 грама самун и по четвърт кило сухари и говеждо, което постоянно се заменя със сланина или гърди, плюс 30 грама ориз. За главно ядене в армията на Бонапарт се счита следната чорба: в голям казан се поставя месо в съответствие 250 грама на литър вода и се вари на муден огън 4 часа, след което се прибавят зеленчуци и (или) ориз и всичко това къкри до цялостна подготвеност. Така приготвеният бульон става много гъст, само че бойците доста обичат да надробяват вътре и самун. Любопитно е също, че месните консерви са направени от фамозния сладкар, търговец на алкохол, кръчмар и откривател Никола Апер по поръчка точно на френския император, който посредством завоевания или съюзи открива надзор над съвсем цяла континентална Западна и Централна Европа.
В разгара на Съветско-финландската война (1939-1940) националният комисар на защитата Климент Ворошилов, именуван в резюме нарком, предлага към менюто на редниците и офицерите да се прибавят 100 грама водка и 50 грама сланина. Гениалната мисъл поражда в главата на един от мъдрите ръководители на страната поради страхотния мраз, завладял Карелския провлак, намиращ се в северозападната част на Русия, сред Финския залив на Балтийско море на югозапад и Ладожкото езеро на североизток. Колкото и да е необичайно на пръв взор, концепцията освен се приема и се издава специфичен декрет, в който тъкмо е посочена дажбата, само че за танкистите тя даже е двойна, а за летците е очакван мощен коняк. Порциона с тлъстото месо стартират да назовават " ворошиловски ", а с алкохола - " наркомовските 100 грама ". Пресметнато е, че от януари до март 1940 година бойците изпиват над 10 тона водка и съвсем 9 тона бренди. Добре е да се знае, че светлият почин в руската войска продължава и по време на Втората международна, само че количеството от време на време понижава, а от 1943 година се дава единствено на частите, участващи в настъплението. Споровете на историците по какъв начин " войнишките 100 грама " се отразяват върху изхода на борбите не стихват и до ден сегашен. Факт е обаче, че ги анулират през май 1945 година
Тъй наречените сухи дажби са измежду най-древните способи многочислената войска да бъде нахранена в тежките условия на борби. Хляб, сухари, зърно и други постепенно развалящи се артикули освен съумяват да спасят бойците от апетит, само че и им дават сили да вземат участие в безчет сражения. С изобретяването на консерви и сублимирани артикули сухоежбината от ден на ден стартира да наподобява на пълноценно хранене. Още по време на Френско-германската война (1870-1871) известна и през днешния ден марка, предлагаща на пазара кубчета за бульон, стартира да доставя на фронта първите концентрати, от които да се подготвя чорба на бойното поле. Към средата на ХХ век на ястията, сервирани на бойците, се обръща особено внимание, а питателните им свойства са пресметнати и тествани.
Храна от у дома за родните бойци?
Преди няколко години се заприказва, че българската войска остава без храна. На публично разискване бяха изнесени данни, съгласно които клубове и почивни станции на Министерството на защитата работели без контракти, които да регламентират доставките на артикули и питиета. Причината за това състояние е в неосъществената социална поръчка. Така изхранването на военнослужещите, охраняващи обекти от национална сигурност, бе сложено под въпрос. МО излезе с гениалната концепция на бранителите на родината ни да се дават пари и те да си носят храна от у дома - процедура, прилагана и в предишното, само че постоянно водеща до произшествия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ