Владимир Сиркаров: Имаме нужда от експертен дебат относно личния фалит
Темата за персоналния банкрут е нещо, което касае всички. Нас персонално тази тематика ни интересува от над една година, когато последното постоянно държавно управление се опита да премисли персоналния банкрут. Това стана по един лекомислен метод, без никакво публично разискване. От през днешния ден за на следващия ден се пробваха да трансформират напълно действието на финансовия бранш. Кредитният портфейл на банките е 28.5 милиарда лева, което беше неуместно за нас. Решихме, че би трябвало да запретнем ръкави и да кажем по какъв начин би трябвало да се случват нещата.
Това съобщи Никола Филипов по време на представянето на отчета „ Личен банкрут: Социални измерения и стопански резултати ”.
Докладът съставлява експертно проучване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада и Австралия и рекомендации за бъдещи законодателни начинания. Автори на отчета са членовете на СИПП Никола Филипов, Владимир Сиркаров, Михаил Кръстев, Кузман Илиев, доцент Петър Чобанов и юрист Деян Драгиев.
От своя страна Владимир Сиркаров съобщи, че на европейската сцена България изостава с въвеждането на законодателство, обвързвано с персоналния банкрут.
„ Нашият метод е допустимо най-широк. Ние стъпваме на юридически разбор и правните зависимости сред другите страни, икономическо проучване и социология. За нас публичните настройки са извънредно значими. Именно заради тази причина и през днешния ден ще представим социология, която е направена от социологическа организация „ Тренд “ – национално изследване. Изследването бе извършено сред 13 и 19 април 2021 година измежду 1008 пълнолетни български жители. Данните са извънредно забавни “, сподели Сиркаров.
По думите му тематиката е извънредно значима и би трябвало да се разпростира от ден на ден и повече в медиите и в обществото. Според него има тежък недостиг на информация и на изясненост по тези въпроси. Изключително значимо е да има експертен спор, доста диалози, както и прецизиране на конюнктурата в България.
Михаил Кръстев, също участник в полемиката, съобщи, че експертната група, към която принадлежи, залага като идея това, че всеки един нормативен акт би трябвало да стъпва върху познаване на материята. Той обърна внимание на позитивните аспекти на въвеждането на правната регулация.
„ Има редица проучвания във връзка с това какъв брой е дейно въвеждането на законодателство, обвързвано с потребителската неплатежоспособност. Има директна корелация сред високите стойности на Брутният вътрешен продукт и съществуването на законодателство, обвързвано с потребителската неплатежоспособност. Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да реализираме много по-високи равнища на стопански напредък. Трябва да се търси елементарност в нормативната уредба. Такъв е казусът в Германия да вземем за пример. По отношение на България – има проучване на Европейската комисия, съгласно което няма нормативна уредба, уреждаща потребителската неплатежоспособност, което е проблематично. Според данните на Европейска комисия въвеждането на такава подробна и добре написана нормативна уредба може да докара до следните неща в страни като България – до 3% повишение на Брутният вътрешен продукт. Говорим за милиарди позитив за българската стопанска система при съществуването на едно такова дейно законодателство. До 2% повишение на заетостта в страната. Нови 600 хиляди работни места “, изясни Кръстев.
Адвокат Деян Драгиев от своя страна сподели, че от правна страна анализът, който се съдържа в отчета, е може би най-богатото правно проучване на правния режим на банкрута.
„ Поне доколкото на нас ни е известно, такава ширина на разбора и на разглеждането на този проблем досега не е изготвян в България. Преди близо 10 години имаше един много обемен отчет, само че не се стигна до приемане на Закон за персоналния банкрут. Сега още веднъж това се връща като тематика в публичния спор. Трябва да се прегледат доста трендове. В настоящото българско законодателство липсват правила, които да контролират този въпрос. Потребителската неплатежоспособност е нещо, което е непознато в България “, сигнализира специалистът.
Той посочи, че в редица страни от ден на ден и повече това предстои на профилирана правна регулация. Драгиев изрази своето терзание, че в България положението на едно физическо лице, чието имущество коренно е по-ниско, се контролира от гражданско-процесуалния кодекс. Просто се стига до обстановката, в която индивидът изпада в своята дългова серпантина. Нямаме настоящо правно позволение на тази обстановка.
„ Законодателствата в другите европейски страни – огромната специфичност е, че при комерсиалното сдружение, в случай че то изпадне във банкрут, се стига до неговата разпродажба. При физическите лица това не е допустимо. Специалната правна регулация на тази обстановка е обвързвана с това, какво вършим при физическите лица, когато доближат до положение на банкрут? Поставя и доста сериозният въпрос по какъв начин физическото лице да бъде тотално освободено от неговите отговорности. Много постоянно се вкарват характерни условия към лицето – да не може да заема държавни длъжности, да заема публични функционалности, свързани с нараснало доверие. Определени законодателства вкарват и един честен детайл – откакто се откри, че лицето е в положение на банкрут, какво би трябвало да бъде неговото държание по-късно. Тези специфики произтичат от положението на длъжника. Несъстоятелността на физическото лице е обвързвано в огромна степен с неговото персонално държание. Профилът на длъжника е определящ “, посочи експертът.
Кузман Илиев от своя страна изрази мнение, че живеем в епохата на парадокса на персоналните лихви. По думите му се получава по този начин, че персоналните лихви парадоксално водят до високи лихви. Той посочи, че това е политика в последните 10 години на всички огромни централни банки.
„ Във времето инфлационните равнища се настаняват измежду пазарните участници. Лихвите по заемите потеглят нагоре. Ние това нещо ще го усетим в идващите месеци. Да се приказва за един Закон и една нормативна уредба, която да контролира процеса по изпадане на неплатежоспособност на физическите лица, е основно. От позиция на длъжници – техният интерес също би трябвало да бъде взет поради от законотвореца. Ние сме под една или друга форма кредитори. Когато вършим закон, който пази длъжника, би трябвало да имаме поради, че не би трябвало да слагаме финансовия бранш в комплицирана обстановка “, акцентира Илиев.
Това съобщи Никола Филипов по време на представянето на отчета „ Личен банкрут: Социални измерения и стопански резултати ”.
Докладът съставлява експертно проучване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Канада и Австралия и рекомендации за бъдещи законодателни начинания. Автори на отчета са членовете на СИПП Никола Филипов, Владимир Сиркаров, Михаил Кръстев, Кузман Илиев, доцент Петър Чобанов и юрист Деян Драгиев.
От своя страна Владимир Сиркаров съобщи, че на европейската сцена България изостава с въвеждането на законодателство, обвързвано с персоналния банкрут.
„ Нашият метод е допустимо най-широк. Ние стъпваме на юридически разбор и правните зависимости сред другите страни, икономическо проучване и социология. За нас публичните настройки са извънредно значими. Именно заради тази причина и през днешния ден ще представим социология, която е направена от социологическа организация „ Тренд “ – национално изследване. Изследването бе извършено сред 13 и 19 април 2021 година измежду 1008 пълнолетни български жители. Данните са извънредно забавни “, сподели Сиркаров.
По думите му тематиката е извънредно значима и би трябвало да се разпростира от ден на ден и повече в медиите и в обществото. Според него има тежък недостиг на информация и на изясненост по тези въпроси. Изключително значимо е да има експертен спор, доста диалози, както и прецизиране на конюнктурата в България.
Михаил Кръстев, също участник в полемиката, съобщи, че експертната група, към която принадлежи, залага като идея това, че всеки един нормативен акт би трябвало да стъпва върху познаване на материята. Той обърна внимание на позитивните аспекти на въвеждането на правната регулация.
„ Има редица проучвания във връзка с това какъв брой е дейно въвеждането на законодателство, обвързвано с потребителската неплатежоспособност. Има директна корелация сред високите стойности на Брутният вътрешен продукт и съществуването на законодателство, обвързвано с потребителската неплатежоспособност. Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да реализираме много по-високи равнища на стопански напредък. Трябва да се търси елементарност в нормативната уредба. Такъв е казусът в Германия да вземем за пример. По отношение на България – има проучване на Европейската комисия, съгласно което няма нормативна уредба, уреждаща потребителската неплатежоспособност, което е проблематично. Според данните на Европейска комисия въвеждането на такава подробна и добре написана нормативна уредба може да докара до следните неща в страни като България – до 3% повишение на Брутният вътрешен продукт. Говорим за милиарди позитив за българската стопанска система при съществуването на едно такова дейно законодателство. До 2% повишение на заетостта в страната. Нови 600 хиляди работни места “, изясни Кръстев.
Адвокат Деян Драгиев от своя страна сподели, че от правна страна анализът, който се съдържа в отчета, е може би най-богатото правно проучване на правния режим на банкрута.
„ Поне доколкото на нас ни е известно, такава ширина на разбора и на разглеждането на този проблем досега не е изготвян в България. Преди близо 10 години имаше един много обемен отчет, само че не се стигна до приемане на Закон за персоналния банкрут. Сега още веднъж това се връща като тематика в публичния спор. Трябва да се прегледат доста трендове. В настоящото българско законодателство липсват правила, които да контролират този въпрос. Потребителската неплатежоспособност е нещо, което е непознато в България “, сигнализира специалистът.
Той посочи, че в редица страни от ден на ден и повече това предстои на профилирана правна регулация. Драгиев изрази своето терзание, че в България положението на едно физическо лице, чието имущество коренно е по-ниско, се контролира от гражданско-процесуалния кодекс. Просто се стига до обстановката, в която индивидът изпада в своята дългова серпантина. Нямаме настоящо правно позволение на тази обстановка.
„ Законодателствата в другите европейски страни – огромната специфичност е, че при комерсиалното сдружение, в случай че то изпадне във банкрут, се стига до неговата разпродажба. При физическите лица това не е допустимо. Специалната правна регулация на тази обстановка е обвързвана с това, какво вършим при физическите лица, когато доближат до положение на банкрут? Поставя и доста сериозният въпрос по какъв начин физическото лице да бъде тотално освободено от неговите отговорности. Много постоянно се вкарват характерни условия към лицето – да не може да заема държавни длъжности, да заема публични функционалности, свързани с нараснало доверие. Определени законодателства вкарват и един честен детайл – откакто се откри, че лицето е в положение на банкрут, какво би трябвало да бъде неговото държание по-късно. Тези специфики произтичат от положението на длъжника. Несъстоятелността на физическото лице е обвързвано в огромна степен с неговото персонално държание. Профилът на длъжника е определящ “, посочи експертът.
Кузман Илиев от своя страна изрази мнение, че живеем в епохата на парадокса на персоналните лихви. По думите му се получава по този начин, че персоналните лихви парадоксално водят до високи лихви. Той посочи, че това е политика в последните 10 години на всички огромни централни банки.
„ Във времето инфлационните равнища се настаняват измежду пазарните участници. Лихвите по заемите потеглят нагоре. Ние това нещо ще го усетим в идващите месеци. Да се приказва за един Закон и една нормативна уредба, която да контролира процеса по изпадане на неплатежоспособност на физическите лица, е основно. От позиция на длъжници – техният интерес също би трябвало да бъде взет поради от законотвореца. Ние сме под една или друга форма кредитори. Когато вършим закон, който пази длъжника, би трябвало да имаме поради, че не би трябвало да слагаме финансовия бранш в комплицирана обстановка “, акцентира Илиев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ