Темата за финансово подпомагане на микропредприятията и социалното предприемачество е

...
Темата за финансово подпомагане на микропредприятията и социалното предприемачество е
Коментари Харесай

Микропредприятията в Централна и Източна Европа имат по-голяма нужда от финансова помощ, според Светослава Георгиева от InvestEU

Темата за финансово подкрепяне на микропредприятията и общественото предприемачество е доста значима изключително в подтекста на рецесия и сложни стопански времена. Този сегмент от стопанската система има повече потребност от подкрепяне, изключително в България и в страните от Централна и Източна Европа. Това сподели Светослава Георгиева, ръководител на фонда на Европейския съвет по нововъведения и член на Инвестиционния комитет на InvestEU на годишен конгрес на Микрофинансиращ център за Централна и Източна Европа за основаване на претовареност посредством финансови принадлежности за микрофинансиране, даващи благоприятни условия за поддръжка на започващи и обществени предприятия, заяви Българска телеграфна агенция. Според Георгиева потребност от поддръжка имат освен фирмите и бизнесмените, само че и самите финансиращи институции. Тя уточни, че нейното усещане от плановете, които постъпват в InvestEU, е, че в региона на финансирането на микропредприятията нашият район е относително по-слабо развъртян от Западна Европа. По думите и съществува финансова и банкова ниша на пазара, която последователно ще бъде запълвана. " Виждаме измежду плановете от ден на ден имена от България и от други страни от района. Това е опция за развиване както на бизнесмените и екосистемата, по този начин и на самите микрофинансиращи институции ", сподели Георгиева. Един от сполучливите способи за поддръжка са финансовите принадлежности и те се употребяват доста сполучливо на пазара. Програмата InvestEU дава финансови гаранции от бюджета на Европейския съюз на стойност от към 26 милиарда евро, като с тези гаранции задачата е да се активизират вложения от над 372 млн. евро за интервала 2021-2027 година, уточни още тя. Надежда Грошкова, шеф за България на Банката за развиване на Съвета на Европа (БРСЕ) уточни, че обществените предприятия не са тематика, която е доста позната в страната ни. Те обаче са не по-малко значими за развиването на стопанската система. " Разглеждаме планове за микрофинансиране, спомагаме на финансиращите институции и ще търсим партньорства и в по-следващите години в България ", сподели тя. Разчитаме на това, че с приемане на еврото ще се подобрят и изискванията за финансиране на микропредприятията. Затова в програмата с целите на Асоциацията на организацията на българските компании (Асоциацията на организациите на българските работодатели - бел. ред.) няма специфични записи за финансиране на микропредприятията, само че има запис за това, че първият от три огромни целта е присъединението към еврозоната. Това сподели Цветан Симеонов, ръководител на Българската търговско-промишлена палата. Жечо Жечев, държавен специалист в дирекцията " Икономическа политика " в Министерството на стопанската система и промишлеността, заяви, че общественото предприемачество също е детайл от кръговата стопанска система. " Достъпът до финансиране има фокус върху стартъпите и разрастващите се предприятия, рисковия капитал, дребния и междинния бизнес, както и кръговата стопанска система и околната среда ", сподели Жечев. " Мерките са направени от горната страна надолу, т.е. - с цел да бъде тази тактика за всички, обиколихме 6 регионални града, говорихме с разнообразни дребни и огромни бизнесмени и разбрахме, че липсва информация за механизмите на финансиране. Заключението е, че представителите на бизнеса ни помолиха тези ограничения да бъдат по-прозрачни, по-достъпни, по-популярни и по-публични ", уточни още Жечев. По негови думи, с цел да бъде решен казусът с неналичието на информация, са почнали да разпространяват механизмите с видеа, които описват за опциите на финансиране. " Хората имат потребност от финансиране най-често в размер на 15 000 лв. и ние продължаваме да разпространяваме тези ограничения ", сподели още Жечев.  Какво е работило финансирането досега и какво предлагаме оттук насетне, с цел да сме по-ефективни и сполучливи, е тематика на днешния спор, сподели модераторът Зорница Русинова, ръководител на Икономическия и обществен съвет на България.  Днес имаме неповторимия късмет да създадем равносметка какъв е напредъкът и какви са резултатите, с цел да подкрепим започващите предприятия да бъдат устойчиви и сполучливи и да реализират задачите, които преследват, сподели доцент доктор Бисер Петков, изпълнителен шеф и член на Управителния съвет на " Фонд управител на финансовите принадлежности " в България. Според него анализът на резултати сочи, че през динамичността на времето съглашението за финансиране е анексирано 7 пъти и параметрите са били обновявани заради пандемията от КОВИД-19, а ресурсът, препоръчан на целевите групи, е бил сведен на 30 милиона лв.. Според Петков в началото банките са имали невисок интерес към този фонд, само че след обилни промени, които са го създали по атрактивен, те са го презентирали с доверие и ресурсът е стигнал до крайния адресат. " 28 милиона лв. са стигнали до крайните реципиенти под формата на микрокредити ", заяви Петков. Той уточни, че започващите обществени предприятия имат потребността от поддръжка посредством финансов инструмент и той би трябвало да се надгражда, това демонстрира опитът и анализът на пазара. Ние би трябвало да предлагаме по-успешни финансови принадлежности, които да подкрепят започващите и най-много обществените предприятия, посочи той. Наталия Ефремова, заместник-главен шеф на Главна дирекция " Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове " към Министерството на труда и обществената политика, сподели, че цялата екосистема на финансовите принадлежности в България е събрана през днешния ден в залата.  По Програмата " Развитие на човешките запаси " е дадена безплатна помощ по 3 съответни ограничения. Над 5000 хора в уязвимо състояние, измежду които и младежи, са били включени посредством образование и претовареност, построени са спомагателни менъджърски умения на участниците, подтиквани са партньорства в обществените предприятия сред тях и стандартния бизнес, по данни на Ефремова. Над 708 микрокредита са подписани, макрокредитите са 106, само че единствено 13 предприятия са се възползвали от поддръжка посредством " Фонда на фондовете ", което признаваме, че не е добър резултат за нас, регистрира още Ефремова. Мартина Григорова, изпълнителен шеф в микрофинансиращи институции " Разузнавателна служба на Великобритания заем " и " Микрофонд ", сподели, че цялостната екосистема на финансиране е идеален инструмент за постигане на бизнесмени, които още нямат компания и до започващи обществени предприятия, само че не им оказва помощ да навлязат в по-подробни сегменти. " Тук идва нашето място и ние заставаме зад тези бизнесмени. 310 започващи компании са финансирани от " Разузнавателна служба на Великобритания заем " и " Микрофонд ", 9 са обществените предприятия от тях, тъй като единствено 9 са кандидатствали и сме раздали към 7 милиона лв.. Наш клиент единствено със 17 милиона евро съумя да сътвори 50 работни места, което е образец за сполучливи достижения ", сподели още Григорова. Ивана Цанева, изпълнителен шеф на " Микрофинансиране " в Българската банка за развиване, заяви, че банката съществува от 2010 година с декрет на Министерския съвет. Тя е единствената държавна микрофинансираща институция и интензивно финансира по този начин наречените компании от пазара. " Ние сме доста районни за пазара в София, по тази причина направихме платформа, с цел да бъдем налични за бизнесмените из цялата страна и всеки може да стигне до нас онлайн, без даже още да има записана компания ", посочи Цанева. Тя описа, че екипът е дребен, само че професионален и финансира и учи младежите на пазара по какъв начин да станат сполучливи.  Д-р Кирил Величков, шеф на " Европейски планове и финансови принадлежности " в ОББ и " ОББ Интерлийз ", заяви, че най-голямата финансова застрахователна група в България, която той съставлява, има топ политически приоритет " стабилно развиване ". " На първо място за нас е зеленият преход – по какъв начин да понижим нашия отпечатък и по какъв начин да помогнем на нашите клиенти да се приготвят за зеления преход. На второ място е финансовата просветеност и на трето - развиване на предприемачеството. Това са нашите три съществени целта ", изясни доктор Величков.  Според него хората не се интересуват от финансовите принадлежности, за тях е значимо да си отворят пекарната или работилницата, а задачата на финансовата екосистема е да направи тази фантазия сполучливо осъществен бизнес. Владимир Томов, ръководител на " Съвета по вложения " в Българската търговско-промишлена палата, описа, че в страната ни има добре готови експерти, които от години са част от развиването на финансовата екосистема на страната. Според него този насъбран професионален потенциал знае какво работи и какво не работи. " Виждам доста неизползвани благоприятни условия като неналичието на представител на Министерство на земеделието, тъй като огромна част от крайните консуматори са земеделци от страната и е редно да развием тези неизползвани благоприятни условия ", регистрира Томов.  
Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР