Боряна Димитрова: Президентът дава бавни и предпазливи заявки за политически проект
" Темата с националния празник, поднесена дружно с конституционните промени, крие доста пластове и точки на разискване. По тематиката нямаше спор, тя беше показана като едно от предложенията за промени в Конституцията. Датата 24 май сплотява множеството българи, тя е трогателен празник, не казионен. Този ден не е извърнат единствено към предишното, а и към бъднините ни. Това са значими достолепия, само че те бяха обезценени от поднасянето им дружно с един политически въпрос ".
Това сподели пред БНР Боряна Димитрова от социологическата организация " Алфа Рисърч ".
И акцентира, че националният празник е част от идентичността на един народ, по тази причина не може да се сменя постоянно, тъй като това слага въпроси и за неговата лична еднаквост.
" Така поднесен, няма да реализира задачата - да има по-скоро обединяване, в сравнение с разцепление. Дебатът за националния празник би трябвало да бъде разграничен от диалозите за конституционни промени ".
В предаването " 12+3 " социологът изрази подозрение дали измененията в Конституцията ще подсигуряват осъществяване на целите - по-висока правдивост за българските жители, унищожаване на на феодализацията по места от разнообразни структури на правосъдна власт, прокуратурата.
" Остават подозрения, че се правят бързи конюнктурни промени, противоположното на това, което е било до момента. Рязката смяна в една или в друга посока, с цел да се избегне една установена уязвимост, не сме сигурни дали ще подсигурява качество и правдивост, която хората биха желали ".
По думите ѝ обтегнатите връзки сред премиера Николай Денков и президента Румен Радев са израз на конкуренция между различни и разнообразни политически планове.
" Вижда се все по-отчетливото позициониране на президента в несъмнено поле. Бавни и внимателни поръчки за политически план ".
Във връзка с предстоящите локални избори Димитрова очерта мощни конкурентни борби и напрегната акция.
" Ще видим дали ръководещата коалиция ще издържи на бурята на електоралните разтърсвания ".
За това - накъде се движи " Възраждане ", тя цитира социологията, съгласно която партията резервира устойчивия си резултат - към 12-13%, няма индикации за струпване на сериозен електорален растеж.
" Стават по-шумни, по-интензивни като говорене и позиции, но това не усилва броя на хората, които гласоподават за партията. Те стават по-сплотени, по-радикални, по-себеизявяващи се. Българинът не обича крайните, радикалните, напоените с ненавист диалект и позиции ".
